|
Задачата на кучето птичар в полето се различава значително от тази на гончето. Птичарят има за цел не да гони дивеча, а да го открие и да ни посочи мястото, където можем да го вдигнем, вече подготвени за стрелба.
Работата на птичарите се основава на навика на някои птици и на заека /отчасти и на сърната!/ да се затаяват пред опасността да бъдат открити. Това са пъдпъдъкът, яребицата, фазанът, горският бекас и бекасината. Те разчитат на защитната си окраска, която се слива със заобикалящата ги среда и ги маскира за погледа на ловеца. Много от нас са били изненадани, дори стреснати от излитащите със силен шум яребици почти изпод краката им, без преди това да сме ги забелязали. По същия начин пред нас изниква заекът от угарта, допуснал ни на няколко крачки до себе си. Това затаяване обаче не помага, когато ползваме птичар като помощник. Той търси дивеча не само по дирята, а и по носената от въздушната струя миризма, тоест работи с висок нос. Затова е наложително, когато търсим дивеч, да се движим винаги срещу вятъра.
Усетил желаната миризма, птичарят забавя ход и започва усилено да маха опашка. Миризмата на дивеч го привлича и едновременно прави движенията му като на сомнамбул. Крачките му се забавят, походката става дебнеща и предпазлива. Засилващият се мирис сковава движенията му, докато стане толкова силен, че го заковава на място в положение, което понякога е учудващо неудобно, даже смешно. Това състояние се нарича стойка. Тя е различна за различните породи и отличава птичарите от другите ловни кучета именно по способността им да застават неподвижно пред затаилия се дивеч. Пойнтерът застава на стойка изпънат, като главата, гърбът и опашката му образуват права линия. Английският сетер пък като че ли прикляква, "присяда", откъдето е получил името си.
Понякога дивечът, особено кокошевите /фазан, яребица и пъдпъдък/ пробягват на крак, което става причина за няколко последователни стойки на кучето. Бекасината се затаява на мястото си и не се мести.
Породите кучета, разпространени у нас, които работят със стойка са пойнтер, трите вида сетери, трите вида германски брак и бретон шпаньол. Разстоянието от мястото на дивеча до усетилото го куче е различно и зависи от силата на обонянието му. За сравнение ще посоча, че пойнтерът надушва ято яребици от над стотина метра при благоприятна посока на вятъра.
Кучето трябва да вдигне дивеча чак след подаването на команда "Дай" от ловеца. Добре е, ако сме успели със строга дресировка да го приучим да не тича след излетелите птици или след бягащ заек. За жалост това е най-трудното нещо и се постига след много труд.
http://magi.triada.bg/article.asp?topic=DL&id=DL51
 |
