|
Прелетът на птиците е най-красноречив пример за периодични странствувания, въпреки че има и птици, които мигрират непериодично, т. е. През нередовни или различни интервали. Периодични миграции се наблюдават и при някои бозайници, влечуги, насекоми и др.
В книгата разглеждането на прелета на птиците трябва да се ограничи само в определени аспекти. Физиологични промени, състав на ятата (по пол и по възраст) няма да се разглеждат. Въпросът за механизма на ориентирането, който стои в тясна връзка със зоогеографските факти, все още не може да се реши по задоволителен начин. Решаваща роля тук играят отличното запаметяване на пътя и ориентирането по местни белези, но също и ориентирането по слънцето, като се държи сметка за дневния му ход по небосклона. За разлика от насекомите и някои безгръбначни животни птиците не възприемат поляризираната слънчева светлина така, че по нея да определят небесните посоки. Тъй като част от активните през деня птици правят нощни прелети, вероятно съществуват и други механизми за ориентиране. Опити, правени с коприварчета, които се ориентират и по звездите, дадоха противоречиви резултати. Изказаното преди сто години предположение за ориентиране по магнитното поле на Земята, което беше дълго време отхвърляно, отново придобива популярност.
Птичи прелети се наблюдават както в Северното, така и в Южното полукълбо. Разликите и разстоянията до полюсите и разпределението на площите суша обясняват защо миграциите са по-слаби в Южното полукълбо. Колкото по-крайни са промените в годишния ход на климата (за дадена територия), толкова по-голямо е значението на прелета на птиците. В тропиците и субтропиците има видове птици, които също извършват редовни прелети. Около 20 вида птици прелитат редовно от южния край на Африка до екваториалните й области. Там може да се наблюдава един вид да се придвижва на север, а друг вид по същото време да прелита на юг според това, дали сухият или дъждовният период предлага по-благоприятни условия за живот-. От субтропичната Южна Австралия над 20 вида птици прелитат към Сулавеси, Ява, а някои и до Калимантан и Суматра.
Пътят на прелета се влияе в най-голяма степен от особеностите на прелитания ландшафт. Някои птици летят на широк фронт, но и при тях се наблюдава концентриране покрай определени географски линии, като брегове и реки. Създали са се определени фокуси, където такива линии се събират, и там се наблюдават големи маси от птици, които редовно, година след година, следват пътя си. При някои видове това става незабелязано, защото се извършва нощем или на голяма височина.
Езерото Хидензее и о. Хелголанд в Германия са известни места за почивка по прелетните пътища, което е дало повод там да бъдат построени наблюдателни станции. Първата орнитологична и опръстенителна станция в света е създадена от Ж. Тинеман през 1901 г. в Росситен (днес Рибачий) край Калининград. Съветски орнитолози днес продължават делото, започнато от него. Тук, край брега на Каспийско море, през някои дни кацат около половин милион птици, които идват от север или от североизток, като следват брега, а други пресичат пътя им право на юг. Скалите на Гибралтар или Босфора са други известни места за концентриране на европейските прелетни птици.
В Средна и Източна Европа есенният прелет се извършва предимно в посока от североизток на югозапад, докато накрая се обръща право на юг. Някои птици, като калугерицата, посевната и сивата врана, гаргата и скиците от Северна Германия, се движат изцяло в западна посока. Придвижващи се направо на юг европейски птици са рядкост за разлика от северноамериканските. Такава птица, която се движи на юг и пресича Алпите, е селската лястовица. Някои видове птици, например авлигата и малката червеногуша мухоловка, прелитат от северозапад към югоизток. Мухоловката, както и розовият скорец от Югоизточна Европа зимуват в Индия.
Някои видове птици избират два пътя: източните популации минават през Балканския полуостров, а западните — през Пиренейския. По този начин от двете страни и общо се заобикалят Алпите, Средиземно море и Сахара, като се спестяват дълги отклонения. Класически изследван пример за прелет е щъркелът, при който границата на прелета по западен или по източен път минава, започвайки от Холандия, през Ашафенбург до
Улм. Според Герлах от 234 вида птици, срещащи се постоянно в двете германски държави, 105 вида са прелетни птици които напълно напускат пределите на двете страни. Постоянни са само 49, които чергаруват (скитат) наблизо. Останалите видове са частично прелетни или са само временни зимни гости, което значи, че са също прелетни.
Според Бернт и Майзе от 152 вида прелетни птици, гнездещи в Германия, 3 отлитат в Азия, 52 — в района на Средиземно море и 90 в Африка, южно от Сахара, като не по-малко от 31 вида от тях достигат Канската провинция. Само 7 не се побират в тази схема.
Птици, произхождащи от Северна и от Източна Азия, се отправят към индомалайската и отчасти дори към австралополинезийската област, като в отделни случаи стигат до Нова Зеландия. Други източноазиатски видове прелитат в Африка. От северноамериканските прелетни птици 30 вида прелитат чак до Чили, а някои стигат и до Огнена земя. Видове от южната част на Южна Америка достигат само до 23° с. ш.
В някои случаи прелетният път в едната посока не съвпада с пътя в обратната посока. Отчасти това може да се дължи на обстоятелството, че през есента птиците не бързат, а напролет се стараят по-скоро да заемат гнездовите територии. Състоянието на времето, както и хранителните ресурси на сезона оказват влияние. Понякога се наблюдава полет със заобикаляния, например при западосибирския черногуш гмуркач (GAVIA ARCTICA) и при канадския златен дъждосвирец (PLUVIALIS DOMINICA). При първия от тези два вида обратният прелет е изключително удължен.
Голяма част от сега съществуващите прелетни пътища не може да се обяснят със съвременното разпределение на сушата, водите и планините, нито с климатичните фактори, нито с наличието или липсата на храна. Например защо птици от Източен Сибир прелитат до Африка, вместо да се насочат към Югоизточна Азия? Защо европейски птици тръгват по дългия път към Югоизточна Азия? Трудно може да се разбере защо златните дъждосвирци от Аляска не летят покрай западния бряг на американския континент, а предпочитат несигурния и далечен полет до Хавайските острови.
Много птици са крайно «консервативни» при следване на пътя си и прелитат над едни и същи места, които вече от хилядолетия са напуснали, за да обитават днешните си гнездови територии. Северният певец (PHYLLOSCOPUS BOREALIS) например, който в по-ново време се е разпространил силно в западна посока и сега гнезди от Северна Скандинавия чак до Аляска, през зимата стига до Индокитай, до Индомалайските острови и до Филипините. В Европа тази птица прелита точно в противоположна посока на близкородствения си брезов певец, който зимува в Африка и се е разпространил очевидно от западна в източна посока. Пясъчният дъждосвирец от Гренландия (CHARADRIUS HIATICULA), гренландските, а дори и източноканадските каменарчета (OENANTHE OENAN THE LEUCORRHOEA) прелитат през Европа, откъдето са произлезли, за да зимуват в Африка, и твърде рядко някоя птица от южния край на гнездовата област се спуска на юг покрай североатлантическия бряг. Каменарчето е заселило Америка и от «другата й страна». Птиците, които гнездят в Аляска, през зимата отлитат към Африка с полет на запад—югозапад. В някои случаи се използуват прелетни пътища, които може да се обяснят, с условията през ледниковата епоха, но за други пътища такива обяснения са недостатъчни.
Покрай констатацията, че старите прелетни пътища се спазват строго, се натъкваме и на факти за пластичност в поведението при прелета, които се обясняват отчасти с различния произход на популациите (например при скореца). В рамките на няколко десетилетия се наблюдават някои изменения в поведението при прелета и значителни прояви на индивидуална изменчивост. Може да се случи само част от популацията да е прелетна. Особено често се отказват от прелета птици, които са се- сближили с човека. Това се отнася за коса, при който само младите птици отлитат на юг, за чинката, при която предимно женските отлитат, така е и при гривяка. Червеногръдките все по-често остават да презимуват. Интересен пример за индивидуална изменчивост на прелетното поведение е бил установен при черния щъркел: пет птици от едно люпило са били опръстенени — две от тях са били намерени по западния прелетен път, в Холандия и Франция, а две други — по източния, в Унгария и Румъния.
Споменатите факти показват какви учудващо дълги прелетни пътища изминават птиците. Белият щъркел прелита два пъти в годината по 10 000 км (от Средна Европа до южноафриканските зимовища). Да си спомним и за скандинавските северни певци, които изминават 13500 кт, за сибирските брезови певци, които прелитат над 11 000 кт. Още по-далеч отиват каменарчетата от Аляска, но рекорда по дължина на прелетен път държи полярната рибарка (STERNA PARADISEA), която лети от 82° 30' с. ш. до Антарктика и по такъв начин живее както при условията на северното, така и на южното среднощно слънце. Нейният прелетен пъте дълъг най-малко 17 000 км. Някои от популациите й използуват като ориентир западния бряг на Северна и на Южна Америка. Близо до този път в две посоки се движи тънкоклюнестият буревестник (PUFFINUS TENUIROSTRIS), който обикаля бреговете на континентите. Птицата гнезди по югоизточните брегове на Австралия и Тасмания. Там и в днешно време местните жители всяка година събират от гнездата стотици хиляди млади птици предимно заради мазнините, месото и перушината. Тази птица презимува в Камчатка, Берингово море и още по на север. При обратния полет тя лети покрай северноамериканските брегове и оттам пресича направо Тихия океан. Чрез опръстеняване са били установени месечни придвижвания на разстояние над 9000 кт. Младите птици, едва навършили един месец, веднага тръгват на дълъг път.
Във връзка с прелетите трябва да разгледаме накратко още едно явление, което се нарича свръхпрелет. Бихме предположили, че популации или раси от даден вид прелетна птица, които гнездят по на север, отколкото ядрото на вида, ще зимуват също по на север и в южните области, отколкото ядрото. Това наистина се наблюдава, но само отчасти. Черните синигери, които подхранваме през зимата, едва ли са някои от местните птици. Повечето са излюпени далеч на север, докато нашите са отлетели на юг, оставяйки място за пришълците. Но често съществува и такова явление: излюпените далеч по на север птици отиват да зимуват далеч по на юг. Това явление е трудно обяснимо. Може би е така, защото тяхната екологична ниша в зимовището е заета от южните популации на същия вид, когато преминават през прелетните области. Или вероя но тук играе роля — след като се прекоси екваторът — стремежът да се достигнат такива климатични и светлинни условия, които да са подобни на условията в родината? Това са разсъждения, които в най-добрия случай само частично обясняват явлението. Особено добре е изучен свръхпрелетът при северноамериканската лисича овесарка (PASSERELLA ILIACA), при която инстинктът за прелет намалява постепенно от север към юг дотолкова, че южната раса изобщо не прелита. Подобно поведение в Европа се наблюдава при пясъчния - дъждосвирец.
Въпреки че общите дължини на прелетите са внушителни, средният дневен полет на отделна птица не е голям. Птиците през есента не бързат да отлитат. При есенния прелет, който трае около 3 месеца, щъркелът изминава дневно около 110 кm но при пролетния прелет, който трае само два месеца, на ден се падат по 150 кm. От такъв порядък са и разстоянията, които всеки ден прелетяват и по-дребните птици в периода, когато хранят малките си. Някои от тях летят много повече: черният бързолет при лов на мушици във въздуха прелита дневно над 1000 кт и въпреки това в топли летни вечери се впуска в полети за игра.
Известни са и отделни внушителни постижения-рекорди. След опръстенявания и след случайни повторни улавяния на опръстенени птици е било възможно да се устaновят точни данни или да се изчисли скоростта, с която птиците прелитат на големи разстояния през моретата. Една лиска е била намерена (повторно уловена) след около 35 часа на 730 кт разстояние, един камъкообръщач (ARENARIA INTERPRES) е бил намерен след 25 часа на 820 кт от мястото на опръстеняването. При «принудителни» условия резултатите може би са още по-големи. Ще припомним, че изчислената средна скорост на прелета на червеношийното колибри е 80 кm. Неговото постижение е надминато от златния дъждосвирец от Аляска, който за 35 часа прелита 3300 кт — разстояние, равняващо се на най-близкото разстояние до Хавайските острови. Някои от тези птици «прибавят» още 3000 кm до Маркизките острови. Популации от същата птица, които живеят по на изток, на полуостров Лабрадор и на островите Нова Скотия, вместо да тръгнат по по-удобния път покрай брега, прелитат цялото разстояние от 5500 кm до Антилите и Южна Америка за 48 часа без междинно кацане!
В сравнение с прелетите на птиците всякакви други периодични придвижвания при животните по мащаби и по разпространение са далеч по-скромни. За внушаващите респект странствувания на бизоните ще стане въпрос на друго място (IX глава). Северните елени прекосяват големи разстояния при своите миграции, но обобщения трудно може да се направят. По начало е спорно дали става дума за един вид северен елен (RANGIFER TARANDUS) или за два вида — единият принадлежащ на Стария свят, а другият на Новия — карибу (RANGIFER ARCTICUS), или това са много видове. Със сигурност се знае, че има много подвидове както при северния елен, така и при карибуто, при който се различават горска и тундрова форма. По отношение на миграциите са установени разлики в отделните популации, дължащи се частично на приспособяване към местните условия. Странствуванията имат локален характер или изобщо престават, когато попу ладията е силно оредяла — така се избягва опасността от изтощаване на хранителните запаси на пасищата. В условията на Арктика те се възстановяват много по-бавно. В Западна Европа, в Южна Норвегия, е останала само една остатъчна популация от диви северни елени. Там животните правят само локални миграции, което се наблюдава и при повечето северни елени, обитатели на планини, които през зимата се спускат в долините, а лятото прекарват по височините. Забележително е, че опитомените скандинавски северни елени странствуват повече от дивите Придвижванията обхващат големи пространства и имат принудителен характер. Пасящите животни изминават разстояния средно около 250 кm между летните и зимните пасища и тези разстояния се определят не от пастирите, а от елените.
В Азия и Северна Америка грамадните стада са обхванати от истински пристъпи за странствуване. Още отдалеч се чува своеобразно пращене и пукане от хилядите крака в движение. При миграциите животните преплуват реките и езерата, а при бродовете и в планинските проходи се струпват. Това са места, където местни ловци и хищници устройват засади. Известният природоизследовател Палас, който през XVIII век е пропътувал Сибир, съобщава, че при Анадир, където устроил своя трети лагер, при преминаването на стадата шествието им траелотри дни непрекъснато. Странствуващи северни елени са стигали до островите Нова земя.Следвайки следи на северни елени, хората са открили неизвестния дотогава о. Ляхов в Източен Сибир, който е отдалечен на 60 кm от сушата. Големите стада от карибу през лятото се успокояват частично за две седмици, в периода на раждането на малките.
Разстоянията, изминати от северните елени, достигат понякога 1000 кт. Азиатските животни, изглежда, нямат такива постижения, но все пак са наблюдавани преходи над 500 кгп. Причините за миграциите са различни. Търсенето на храна и на условия за живот играят основна роля, но и нападенията от комари, щръклици и конски мухи, които много мъчат елените, са също важен фактор.
За периодични придвижвания се говори и при тюлени, моржове, морски слонове, които през определено време се събират и заселват постоянно избрани места край брега, където раждат малките си. През останалата част на годината те са пръснати нашироко. Това се отнася например за милионите тюлени от вида CALORHINUS URSINUS, които излизат на Прибиловите острови. Някои видове китове странствуват далеч и доста редовно. Например видовете, които се ловят в Антарктика, не произхождат от този район и животът им не е тясно свързан със студената вода. Обитаването на полярни води е привично само за някои други видове китове, които са силно привързани към моретата около Северния и Южния полюс.
Известни са и прелети на прилепи на твърде големи- разстояния. Чрез опръстеняване на подлакътната кост с алуминиеви пръстени и проследяване на повторно уловени ръкокрили се получават точни данни за техните прелетни пътища. Прилепите замръзват, ако не намерят убежища за зимни квартири, които да са по-топли с десетина градуса над точката на замръзване на водата. Затова те търсят пещери, стари минни галерии, необитавани сгради и хралупи. В редки случаи са били наблюдавани и смесени прелети на птици и прилепи. При отделните видове прилепи вероятно съществуват по-голяма приспособителна пластичност, по-големи отклонения по отношение на поведението за прелет и по-добро използуване на местните условия, отколкото при повечето видове птици. Едно известно зимовище на прилепи беше разрушената от бомбардировките през войната Фрауенкирхе в Дрезден. Опръстенените тук прилепи са били намирани чак до Литва.
Средноевропейските прилепи обикновено не прелитат далеч. За някои северноамерикански видове обаче се знае, че мигрират на няколко хиляди километра. Големите разстояния са свързани с факта, ча не се търси точно определено убежище за сън, а само определена област, в която се осъществява зимната им активност.
Добре изразени странствувания се наблюдават при рибите, които редовно посещават определени мръстилища. Всяка отделна риба пътешествува само веднъж в живота си. Една от най-известните мигриращи риби е сьомгата, която спада към анадромните — които плуват срещу течението, за да хвърлят хайвера си, и които след това са толкова изтощени, че се оставят водата да ги влачи и загиват. Чрез маркиране е бил измерен път до мръстилище, достигащ 3800 кm.
Есетрите и миногите са анадромни. Пример за катадромна риба, т. е. която се движи по течението на реките, за да се размножава, е змиорката. След като се е угоила в сладките води, след около 9 години за мъжките и до 12 години за женските, се събужда инстинктът за странствуване. Очите на тези риби се уголемяват, коремната страна се оцветява сребристо (оттам и народното наименование «сребърна змиорка»). Около година и половина време е необходимо на змиорките, за да достигнат мястото, където хвърлят хайвера си — Саргасово море в средата на Атлантика. Размножаването се извършва на голяма дълбочина. На ларвите са необходими три години, докато достигнат устията на реките, откъдето са тръгнали техните родители. Само чрез движението на Гълфстрийма може да се обясни как те преодоляват това голямо разстояние от 6000 кm. Отначало те съвсем не приличат на змиорки, а на прозрачни, нежни ларви, наподобяващи по форма листо от върба. Затова се наричат лептоцефали. Едва пред устията на реките се осъществява метаморфозата им в дребни прозрачни змиорки. (Народното им име е стъклена змиорка.)
Разкриването на тайната на размножаването и на миграциите на змиорката е отнело много време. Голяма заслуга за това има датският ихтиолог Г. Шмит, занимавал се с този въпрос 18 години. Той открил за първи път ларва на змиорка в Атлантика пред Фарьорските острови; дотогава те са били известни само от Месинския проток. Търсейки систематично малките лептоцефали, той стигнал накрая до Саргасово море. Би могло да се установи в кои части на Атлантика отиват полово зрелите змиорки и да бъдат уловени за доказателство, но досега не е намерена нито една! Не са улавяни дори в теснината на Гибралтарския проток, където би трябвало да преминават големи количества от тях. Въпреки многобройните опити за улов с мрежи в дълбочина, въпреки наблюденията с изследователски подводници или с подводни телевизионни камери досега не е наблюдавана нито една змиорка при обратния й път извън плитчините на шелфа. Затова не би могло така леко да се отхвърли предположението, изказано преди години от Тъкер, според който нещата стоят съвсем различно. Според него всички европейски змиорки са потомци на американската змиорка (ANGUILLA ROSTRATA), чийто район на размножаване граничи и отчасти се припокрива с района на европейската змиорка, въпреки че броят на прешлените на двата вида змиорки се различава. Тъкер смята, че мното ларви биват увлечени от Гълфстрийма и пропускат пътя към Америка, озовавайки се «по погрешка» в Европа. Различието в броя на прешлените не е доказателство, защото се знае, че условията на околната среда предизвикват такива изменения. Изглежда невероятно, но не и немислимо, че даден вид би могъл да понесе такива големи и постоянни загуби. Всички европейски змиорки при своите опити да достигнат намиращите се недостижимо далеч мръстилища би трябвало да измрат. Тъкер смята освен това, че те са със смутена хормонална регулация заради удълженото по принуда ларвено развитие. С това се обяснява и относително бързотоим измиране. Освен заплахата от замърсени отпадъчни води, засягаща всички речни риби, някои от най-важните стопански видове риби са застрашени от непрекъснато увеличаващото се регулиране на водите с инженерни съоръжения. Подходящи «стълби» за риби позволяващ на онези видове, които живеят в буйно течащи води, да преодоляват язовирните стени. На някои места са построени асансьори за риба. Есетрови риби и сьомга-се размножават изкуствено, змиорки се ловят в речните устия и се пускат в подходящи водоеми и ако днес все още се ловят сьомги в Балтийско море, те не произхождат от немските реки, отдавна твърде замърсени, а от изкуствените люпилни в Швеция.
Много дълги пътешествия (странствувания) предприемат във връзка с размножаването и морските костенурки. За катадромните странствувания на китайския мъхнатоног крив рак се говори в предишната глава. Съществуват периодични странствувания и при насекомите, но те остават на по-заден план от непериодичните и затова ще се занимаем и с тях. Проф. д-р б. н. Улрих Зедлаг
Коментари () |
|
|
|
 |
