|
Характерът на растителността в Казанлъшката котловина и нейното географско разпространение се обуславят от особеностите на почвено-климатичните условия и от значителната пряка или косвена намеса на човека. Неоспорими исторически данни свидетелстват, че в миналото през ХVI и ХVII в. областта е била покрита с добре развита горска растителност. За това свидетелства и турският пътешественик Евлия Челеби, посетил тези места в средата на ХVII век.
С течение на времето част от горската растителност е унищожена за разширяване на обработваемите земи и за добив на дървени въглища. Това довежда до оредяването, а на места (северно и североизточно от града) до пълното унищожаване на горската и тревната растителност. Към тези причини следва да се прибавят примитивното животновъдство и прекомерната паша на добитъка в миналото. Заедно с това за значителната намеса на човека по отношение на горската растителност свидетелстват уединените малки по площ дъбови, брястови и орехови горички. В Казанлъшката котловина при с. Крън все още е запазена така наречената орехова кория, а при с. Тулово е оцеляла вековна естествена дъбова гора. Следите от естествената растителност се наблюдават покрай р. Тунджа, р. Енинска, представени от влаголюбиви горски видове - върба, топола и елша. Върху оцелелите ливадни площи се установява наличието на редица естествени тревни растения. Тук върху по-сухите отцедени места се наблюдават уединени или групирани дървета - дъб и полски бряст. Хълмът Тюлбето в по-голямата си част е зает от гори, които са в добро състояние. В източната част горската растителност е представена от борови насаждения. Тук покривната растителност е слабо развита и при дъждове по склоновете на водосборните се оттича голямо количество твърд отток, което усилва овражната ерозия. Затова е необходимо да се направи частична реконструкция в тези гори. Понастоящем горите в самото Казанлъшко поле заемат около 10% от територията. За подобряване на екологичните условия на тази територия е необходимо площите, заети с горска растителност, да бъдат увеличени с още 7-8%, и то предимно по обезлесените и ерозирали склонове на хълма Тюлбето и поречията на реките Тунджа и Енинска. Фауна Във фаунистично отношение Казанлъшката котловина заема преходно положение между Стара планина и Средногорието. http://www.kazanlak.bg/cat2/ff.php
Коментари () |
|
|
|
 |
