|
В района на град Свищов се срещат приблизително около 150 вида растения. В този брой не се включват културните растения и плевелите, а само онези, които са се заселили по силата на природните закони.
Хората отглеждат културните растения на обширни територии, които са отнели постепенно от дивата флора, като силно са ограничили възможностите й за съществуване. Така губейки местообитанията си дивите растения изчезват вид по вид.
Плевелите са растения космополити. Те са силно агресивни и живеят при всякакви условия. По-голяма част от тях се пренасят и разпространяват с културните растения.
В днешно време естествената флора на района се е запазила само по някои дунавски острови, по някои части на дунавското крайбрежие и по стръмните склонове над малките реки и суходолията, насочени към река Дунав. Оцеляла е там поради неудобството за обработване на тези терени. Дивите растения в района включват 19 дървесни вида, 14 вида храсти и над 100 вида треви от общо 57 семейства. Дъб /Quercul/, семейство Букови /Fagaceal/ Дъбът е дърво, което достига 30-40 метра височина. В района се срещат три вида: цер /Q. cerris/, космат /Q. pubescens/ и летен дъб /Q. pedunculata/. Летният дъб на остров Вардим е една разновидност наречена вардимски дъб, устойчив на заливане. По дунавските острови се среща само на остров Вардим /по Д. Денев/.
В миналото дъбовите гори са покривали целия район. Днес се срещат единични дървета в смесени гори на юг от град Свищов. Дъбът е станал притегателен център, заради здравата си дървесина. Използвали са го при строеж на къщи, кораби и лодки. Здравината и мощта на дървото привличали още древните славяни и те го обожествявали. Извършвали ритуалите си край него и черпели от силите му.
Вижте дърво, листа и плодове на дъб. Бряст /Ulmus/, семейство Брястови /Ulmaceal/ Брястът достига на височина до 30 метра. В района се срещат два вида: полски /U. minor/ и бял бряст /U. laevis/.
Полският бряст е бил част от дъбовите гори. Предпочитал е по-високите и заравнени места в тях и там е формирал по-малки или по-големи групи /по Н. Стоянов/, но тези места са се оказали най-подходящи за отглеждане на културни растения и затова в този си вид брястът е изчезнал рано. За него съдим по останали много рядко единични растения по високите заравнености /по Н. Стоянов/, какъвто вероятно е случаят с бряста по полския път от местността Ненова шатра /до Свищов/ към село Ореш.
Днес полският бряст се среща често като единични не големи дървета в смесените гори на района. Често прави впечатление, че дърветата са сухи. Причина за загиването им е известната холандска болест, унищожила бряста на Средна и Западна Европа.
Белият бряст е различен от полския. Той предпочита ниските места край реките с изобилна влага. Формирал е групи от силни, високи и жизнени дървета на Беленските острови и на остров Вардим.
Вижте дърво, листа и плодове на бряст. Клен /Acer/, семейство Кленови /Aceraceal/ В този род спадат дървета от няколко вида, високи от 5-6 до 25 и повече метра. В Свищовския район се срещат представители на три вида: клен /A. campestre/, шестил /A. platanoides/ и татарски клен - мекиш /A. tataricum/. Дърветата от тези видове са част от широколистните полски гори на дъбовия пояс. Те имат дълбоки корени и издържат на летните засушавания, но изискват дълбоки и богати почви. При нас се срещат в горите, по склоновете на суходолията. По ширината на склона се подреждат в горната част мекиш, по средата шестил и в долната част клен. © 2000 - 2002 "Младежки консултативен съвет".
Всички права запазени.
http://svishtov.com/izp/flora.html
Коментари () |
|
|
|
 |
