Радиолариите са изключително морски организми, които приличат много на хелиозоите. Те имат обикновено сферично тяло с лъчисто разположени нишковидни псевдоподи, които анастомозират. Тези псевдоподи се наричат ризоподи или филоподи. Радиолариите се различават от хелиозоите по много белези, особено по присъствието на централна капсула. Последната е хитиноидна ципа, която загражда централната част от протоплазмата. Тази обградена протоплазма се нарича вътрешнокапсуларна плазма. Протоплазмата, която се намира извън ципата, се нарича извън капсуларна плазма. Двете плазми се съобщават чрез отвори, разположени по централната капсула. Последната представлява вътрешен скелет на животното.

Във вътрешнокапсуларната плазма има едно или няколко ядра. В извънкапсуларната плазма има много вакуоли, които намаляват относителното тегло на тялото. Благодарение на това приспособление радиолариите се носят или висят във водата. В извънкапсуларната плазма на повечето представители с изключение на един от разредите живеят и симбионти — зооксантели.
Повечето радиоларии имат сложно устроен скелет. Той се състои от кремъчно вещество или от стронциев сулфат. Радиолариите имат животинско хранене. Хранят се с флагелати, инфузории и други първаци, които улавят с псевдоподите си.
Радиолариите се размножават главно по безполов начин чрез просто деление ма две. При много радиоларии е наблюдавано образуването на гамети и сливане на последните в зигота.
Радиолариите са планктонни животни. Те населяват предимно повърхността на топли води в по-голяма соленост. Черно море няма радиоларии поради слабата му соленост.
Радиолариите са съществена част от планктона на топлите морета и океани. След смъртта им черупките падат като дъжд на дъното и заедно с черупките на фораминиферите образуват морските утайки. Черупките на фораминиферите се разтварят на дълбочина, по-голяма от 4 000 метра. Остават силициевите черупки на радиолариите и диатомеите. Такава радиоларна тиня, която съдържа над 20% черупки на радиоларии, в някои случаи и на диатомеи, се намира в известни места в Тихия и Индийския океан.
Радиолариите участвуват в образуването на утаечни скали. В това отношение в сравнение с фораминиферите тяхното значение е много малко. Скелети от радиоларии се намират още в долните отдели на падеозойската ера. Седиментни материали почти изцяло от радиоларийни скелети са известни от триаса. Те се наричат радиолариен м е р г е л или т р и п е л. Радиоларийните скелети се използуват и като. ръководни фосили при определяне възрастта на пластовете.
Досега са известни 6 000 вида радиоларии. Радиолариите се делят на четири разреда въз основа на различия в устройството на централната капсула и на минералния скелет.

Г.КОЗАРОВ Г.ПАСПАЛЕВ ИВ. ВАСИЛЕВ П. МИХАЙЛОВА Д. БОЖКОВ
ЗООЛАГИЯ ЗА ИНСТИТУТИТЕ ЗА ПРОГИМНАЗИАЛНИ УЧИТЕЛИ
ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО "НАРОДНА ПРОСВЕТА" - СОФИЯ – 1963

Коментари (0)

Напишете коментари

Заглавие

Коментар

Добавяне на коментари