|
За да бъдат приети от организма, високомолекулните неразтворими във вода хранителни вещества трябва да бъдат разградени по ензимен път до по-прости разтворими вещества. По-голяма част от хранителните вещества се разграждат и се всмукват в храносмилателния канал. Остава обаче една малка част, която оранизмът не може да усвои и се изхвърля под формата на изпражнения. Към нея,се прибавят храносмилателните сокове, бактериите и пррдуктите от бактерийната дейност.
3а храненето на животните е от голямо значение да се установи количеството на смлените и постъпили в организма хранителни вещества. Изследванията в тази област, досега позволяват методите за определяне на смилаемостта да се разделят на две групи - физиологични опити с животни и лабораторни опити с ензими при създаване на температурния режим в храносмилателния канал на животните. Физиологичните опити с животни се основават на проучвания върху състава на приетият фураж и на отделените изпражнения. Разликата е смляната и всмукната част от хранителните вещества. Тази разлика за всяко хранително вещество, изразена в проценти от първоначално определено количество на същото вещество във фуража, се нарича коефициент смилаемост.
Въглехидратите, който се намират в изпражненията, може да произхождат само от храната. Въглхидрати в тялото на животните и в техните храносмилателни сокове няма. Всички останали вещества - мазнини, протеини и минерални вещества в изпражненията — може да произхождат от храната и от животните. Досега опитите да бъдат разграничени тези вещества по произход не са дали задоволителни резултати. За практиката обаче това няма голямо значение. Независимо от това, дали мазнините, протеините и минералните вещества в изпражненията произхождат от фуража или от животното, те,са загуба при храносмилането и за животното остават използуваеми само онези количества, които се явяват като разлика между съдържанието на хранителни вещества във фуража и в изпражненията. В действителност обаче смилаемостта на протеина, мазнините и особено на минералните вещества е с 2—11% по-висока.
Възможности за установяване действителната смилаемост чрез изключване на веществата, произхождащи от животното — храносмилателни сокове, слуз и епителни клетки и др.,— дават изотопните методи на изследване, които понякога разкриват поразително различна картина от картината при класическите физиологични опити.
Така силно изразена разлика (21,4—90,3) е рядкост и е свързана, от една страна, с поведението на фосфора в зависимост от реакцията на средата, създавана от фуража, и, от друга, от общото съдържание на фосфор в храната. При излишък на амоняк и ниско съдържание на фосфор във фуража както, е при посочения пример, фосфорът вместо с урината напуска организма с изпражненията.
Физиологичните опити трябва да се водят с различни видове животни — говеда, овце, свине, птици - поради наличието на видови различия в смилаемостта.
За да се избягнат случайните индивидуални особености бикновено опитите се извеждат с 3 животни. При определяне смилаемостта на фураж, който може да участвува самостоятелно в дажбата като например сено, опитът се води еднократно. Опитът има два периода — подготвителен който при преживните (говедата, овцете и др.) продължава 12 - 15 дни, при свинете и конете - 8 - 10 дни и при птиците - 6 дни, и същински опитен период, който продължава при преживните 10, а при останалите видове животни около 6 дни.
През подготвителния период животното получава дажбата, която трябва да се проучи за смилаемост. Целта е да се създаде ритъм в храненето и дефекацията и през денонощието едно постоянно съотношение между
количеството на приетата храна й изхвърлените изпражнения. Освен това през подготвителния период храносмилателният канал трябва да се прочисти от приетата до опита храна и от остатъците от нея. През същият опитен период се взема ежедневно средна проба от храната, от евентални остатъци от нея (добр е храната да се поема изцяло) и от изпражненията. Зелените и богатите с вода храни и остатъци се изсушават веднага след вземането и претеглянето на пробата. Изпражненията също се изсушават ежедневно.
В края на опита осреднените проби от фуражите и от изпражненията се анализират за съдържание на сухо вещество, минерални веществ, суров протеин, сурови мазнини, сурови влакнини, безазотни екстрактни вещества и някои витамини. Разликата в количеството на тези вещества във фуража и в изпражненията през същинския опитен период ще даде количеството на смлените и всмукнати хранителни вещества. Когато това количество се изрази в проценти към количеството на същите вещества във фуража, ще се получи коефициентът на смилаемост. Следователно коефициентът ентът н'аг"'смилаемост се изчислява поотделно за всяко хранително вещество.
Когато фуражът, на който се определя смилаемостта, не може да се изхранва самостоятелно, провеждат се два последователни опита. При първия опит се определя смилаемостта на цялата дажба, в която задължително участвува и изпитваният фураж. След като приключи първият опит,провежда се втори опит със същите животни след преходен 3—5-дневен период. При втория опит дажбата се намалява с около 20%, а за допълването и по отношение на хранителна стойност и сухо вещество се добавя от изпитвания фураж. Разликата в смилаемостта на първата и втората дажба се дължи на добавката от изпитвания фураж. Приема се, че общата дажба и при двата опита има една и съща смилаемост.
Друг по-опростен физиологичен метод с животни е т. нар. индикаторен метод.
При него се определя процентно съставът на хранителните вещества във фуража и в изпражненията през опитния период. Успоредно с тях се определя и процентът на добавени вещества (например двухромен окис), които практически не се променят в храносмилателния канал и количествено изцяло сенамират в изпражненията. По измененото съотношение между индикаторни хранителните вещества се намира смилаемостта. Тук не е необходимо да се определя количеството на поетата храна и отделените изпражнения.
Така например, ако коч се храни само със сено, което съдържа 7,21% лигнин и 8,48% суров протеин, а в изпражненията техният процент е 16,51 лигнин и 8,54 суров протеин,смилаемостта на суровия протеин ще бъде 56,01 % . Изчисленията се правят по следния начин: Ако суровият протеин минаваше през храносмилателния канал без промени, както лигнинът, в изпражненията съотношението им би останало такова, каквото е във фуража.В изпражненията обаче вместо 19,42 части са останали само 8,54, а другите 10,88 части са смлени и усвоени. Следователно на 19,42 части са смлени и всмукани 10,88 части.Така се намира смилаемостта и на останалите хранителни вещества. Общата формула за изчисляване на смилаемостта по индикаторния метод е както следва:По лабораторен път смилаемостта се определя с протеини, подлагани на действието на пепсин в разтвор от солна киселина или смес от пепсин и трипсин.
Получените резултати показват показват с 2-4% по-висок процент на смилаемост в сравнение с оппределаната чрез физиологични опити смилаемост на протеина. Показаната при физиологичните опити по-ниска смилаемост се дължи на загубите на протеин с храносмилателните сокове, които при тези опити се прибавят към останалия от фуража протеин и увеличават изкуствено размера на несмления и неусвоен протеин.
С установяването на химичния състав и определянето на коефициента на смилаемост на хранителните вещества във фуража се дава възможност да се определи, от една страна, общото количество на смилаемите хранителни вещества и, от друга, хранителната стойност, изразена в хранителни единици. Професор Въто Груев Груев
Професор Найден Йорданов Петров
Доцент Вълко Господинов Танев
ЖИВОТНОВЪДСТВО
Учебник за студенти от ВСИ „В.Коларов” – Пловдив
Земиздат – София – 1979 г.
Коментари () |
|
|
|
 |
