|
Костите на туловището изграждат гръбначния стълб и гръдния кош.
Гръбначния стълб се състои от 24 прешлена ( 7 шийни, 12 гръдни и 5 поясни), кръстцова кост( кръстец) и опашна кост.Те формират 5 отдела на гръбначния стълб: шиен, гръден, поясен, кръстцов и опашен. Прешленът се състои от тяло, дъга, 4 ставни израстъка, 2 напречни израстъка и един бодилест израстък. Тялото и дъгата заграждат отвор.
Отворите на всички прешлени образуват гръбначния канал, в който се намира гръбначния мозък.
Първият шиен прешлен се нарича атлас. Той е свързан чрез 2 стави с тилната кост на черепа. Така се осъществява връзката между гръбначния стълб и черепа. Атласът няма тяло. В хода на еволюцията неговото тяло е преминало като зъбовиден израстък към тялото на втория шиен прешлен аксис. Гръдните прешлени са по-масивни от шийните. На техните тела и на напречните израстъци има ставни повърхности за свързване с ребрата. Поясните прешлени са най-масивни. Петият поясен прешлен се свързва с кръстцовата кост. Шийните прешлени се свързват помежду си със стави, връзки и междупрешленови дискове.
Кръстцовата кост е изградена от 5 срастнали се прешлена. Тя има триъгълна форма. Странично има ставна повърхност за свързване с тазовите кости. Опашната кост е образувана от сливането на 3-4 недоразвити прешлена.
Гръбначният стълб има няколко кривини, които му придават двойно S-образна форма. В шийния и поясния отдели той е изпъкнал напред, а в гръдния - назад. Тази форма му дава възможност да пружинира при натоварване. Така се предпазват от сътресения главата и туловището. Най-подвижен е шийният отдел, след това поясният и най-малко гръдният.
Гръдния кош се изгражда от 12 чифта ребра, гръдната кост и гръдната част на гръбначния стълб. Ребрата са лентовидни плоски кости, които отпред завършват с ребрен хрущял. Те се залавят ставно за съответните прешлени, а хрущялната им част - посредством става за гръдната кост. Последните две двойки ребра не се залавят за гръдната кост и се наричат плаващи ребра. Поради ставното залавяне на ребарата за гръбначния стълб и гръдната кост при извършване на дихателните движения те се повдигат напред и встрани заедно с гръдната кост.
Гръданата кост е плоска. По страничнта й повърхност има изрезки за залавяне на ключиците и ребрата.
По форма гръдният кош прилича на двойно пресечен кух конус. Формата му показва индивидуални, визрастови и полови различия. Горният му отвор е по-малък от долния. Хрущялите на 7-то до 10-то ребро образуват ребрената дъга.
Горният крайник се състои от рамо, мишница, предмишница, китка и ръка. Костите му се делят на кости на раменния пояс и кости на свободния долен крайник.
Раменния пояс се състои от две чифтни кости: лопатка и ключица. Лопатката е триъгълна плоска кост, която ставно се свързва с ключицата и раменната кост. Ключицата е дълга кост с S- овидна форма. Тя се свързва със стави за гръдната кост и лопатката.
Раменната кост се намира в мишницата. Тя е дълга кост. Горният край, наречен глава, се свързва с лопатката, като образува раменната става. Тя е най-подвижната става в нашия организъм. Долният край на раменната кост се свързва с горните краища на костите на предмишницата, като се образува лакътната става.
Костите на предмишницата са две: лакътна и лъчева кост. Лакътната кост се намира от страната на малкия пръст, а лъчевата от страната на палеца.
Костите на китката са 8 на брой. Те са къси кости, които са подредени в две редици от по 4. Костите на горната редица се свързват с лъчевата кост и с костите на долната редица.
Костите на ръката се делят на 5 предкиткови и 14 кости на пръстите, наречени фаланги. Палецът има две фаланги, а останалите пръсти по 3 фаланги. Най-подвижната е ставата на палеца, в резултат на което той е най-подвижният пръст на ръката.
Долният крайник се състои от кости на тазовия пояс и кости на свободния долен крайник.
Двете тазови кости и кръстцовата кост се свързват чрез полуподвижни стави помежду си и образуват тазовия пояс. На външната повърхност на тазовата кост се намираз ставна ямка, в която заляга главата на бедрената кост. По този начин се образува тазобедрената става.
Свободния долен крайник се дели на бедро, подбедрица и ходило. В бедрото се намираз бедрената кост. Тя е дълга кост, чийто горен край участва в образуването на тазобедрената става. Долният край на костта с горния край на големия пищял и колянното капаче изграждат колянната става.
В подбедрицата се намират две дълги кости: голям и малък пищял. Големият пищял е по-дебелата кост, която е от вътрешната страна. Малкият пищял е значително по-тънка кост и се намира странично. Горните и долни краища на двата пищяла се свързват помежду си. Долните им краища се свързват с горната задноходилна кост.
Скелетът на ходилото се изгражда от три групи кости: 7 задноходилни, 5 предноходилни, 14 кости на пръстите (фаланги). Задноходилните и предноходилните кости се свързват със слабоподвижни стави. Костите и ставите на ходилото образуват свод, който подпомага ходенето.
Биология за 8 клас от заека - Александър Бойчев - Монтана
 |
