Подробна Статистика
Статии: 3531
Коментари към статиите: 3582
Снимки: 2072
Обяви: 1549
Връзки: 287
Фирми: 345
Теми във форума: 3241
Мнения във форума: 59288
Потребители във форума: 2108
Продукти в магазина: 2628
|
|
Намирате се в: Начало  Кучета ДОМЕСТИКАЦИЯ И ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА КУЧЕТО
|
ДОМЕСТИКАЦИЯ И ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА КУЧЕТО |
|
|
07 февруари 2005 |
Исторически документи, пещерни скални рисунки и археологически разкопки недвусмислено показват, че доместикацията (одомашняването) на вълка датира от дълбока древност. Но как е станало това и кога първобитният човек се е срещнал за първи път с него? Вероятно това са били срещите при ловуването. Но кой кого е открил по-напред? Дали първо вълкът е осъзнал надмощието на човека ловец и го е признал за висшестоящ, или човекът пръв е открил умението на вълка при лова на дивеча и способността му да пази своята жизнена територия от неканени гости?
Създаването на прости оръжия като каменния топор, копието, лъка и стрелата е дало възможност на първобитните хора да превърнат лова в основен жизненоважен поминък, който да задоволява нуждите им от храна. При ловуването те често хващали малки вълчета, чиито родители били убити. И понеже били безопасни, древните ловци ги вземали със себе си. Но кои са подбудите, за да започне първобитният човек процеса на доместикация? Според едни учени главна роля в тази дейност е изиграла религията - боготворенето на различни животни постепенно довело до одомашняването им. По култови съображения се правели жертвоприношения на животни, а за да разполагат винаги с „жертвени" животни, започнали да ги опитомяват.
Други учени са на мнение, че първоначално са били опитомени отделни животни и едва след това, когато хората разбрали ползата от тях, е започнало обожествяването им. Трети приемат, че одомашняването е започнало несъзнателно, дори случайно, при желанието на човека да си създаде забава, след като е задоволил глада си. Опитомявал е намерени безпомощни малки вълчета сирачета или изгладнели вълци, които обикаляли около заселищата му. Като доказателство за това се привеждат примери с полярни и други експедиции, около лагерите на които без страх идват вълци, чакали, лисици и други животни, за да изядат остатъците от човешката трапеза. Има учени, които смятат, че съвременните домашни кучета са мутанти (изменили се форми), запазени от човека вследствие на несъзнателния подбор, воден от него.
По един въпрос обаче учените са единодушни - че първото одомашнено и опитомено животно е вълкът, родоначалникът на кучето. Археологическите разкопки недвусмислено доказват, че кучетата са се появили най-напред в Евразия преди около 14 хиляди години. Възниква въпросът: от кой вид вълк те произлизат пряко? Учените смятат за доказано, че това е дребната южна линия на сивия вълк (Canis lipus pallipes), която все още се среща в Индия. През този период сивият вълк (въпреки наименованието му от него се срещат много разновидности в оцветяването), е бил разпространен из цяла Европа, Азия и Северна Америка. Други възможни прародители на кучето са косматият вълк от Северна Индия и Тибет, както и пустинният вълк от Средния Изток. Доказано е обаче, че всички одомашнени кучета произлизат от един от тези предшественици (а вероятно и повече от един, в паралелно развитие) и че те генетично не са свързани с никой друг животински вид.
Най-древните от намерените досега останки от домашно куче, датиращи отпреди 14 хиляди години, били открити през 1914 г. по време на строителство в местността Оберкасел край Бон, но тогава ги приели за останки от вълк и за такива бяха смятани доскоро. Неотдавна обаче германският професор по зоология Гюнтер Нобис, прилагайки специализирани модерни методи, успя да докаже, че те са на куче. От този момент останките на кучето от Оберкасел се смятат за кости на първото домашно куче. Нещо повече, този четирикрак спътник на праисторическия човек, както е изяснил ученият чрез реконструиране челюстта на
кучето, е приличал поразително на съвременно куче от породата немска овчарка, което е широко разпространено в планинските райони на Германия.
Неотдавна в праисторическото селище Ушки в Камчатка руски археолози откриха друг скелет на куче, чиято възраст, установена по радиовъглеродния метод, е около 11 хиляди години. Останките са намерени в шестия от седемте културни пласта, които се отнасят към къснопалеолитната епоха.
До откритието на проф. Нобис и на руските археолози се смяташе, че най-древните кучешки находки са на американската зооложка Лорънс (през 1967 г.) на Северноамериканския континент, датираща отпреди 10,5 хиляди години, и шезолитната кучешка находка, открита във Великобритания (в Йоркширкската област Стар Кар), датираща отпреди 9500 години.
Друга древна находка е открита в Югозападен Иран и датира от 7500-6750 г. пр.н.е. Приблизително от този период, докерамичния неолит, е и находката на кучешки скелет от Палестина - Иерихон (7000 години пр.н.е.). След реконструкция на костите учените установили, че тези кучета са живеели заедно с хората. Били средни на ръст, с издълже на муцуна и по-тънки кости.
Изображенията на кучета във фреските, изсечени от първобитния човек по стените на пещерите, за да прогони злите духове и за да бъде ловът му по-успешен, са от по-късен период, което доказва, че образът на кучето се е появил значително по-късно от другите животни. Може би това се дължи на факта, че то не е било обект на лов и не е служело за храна.
Вероятно вече в желязната епоха по външни белези кучето значително се е различавало от вълка.
Още от древността хората по различните краища на Земята започнали, отначало несъзнателно, а по-късно до известна степен целенасочено, да подбират най-покорните, най-възприемчивите, с най-добри и най-изявени качества кучета. Поради това сред оформящите се като породи домашни кучета се развили значително различаващи се белези. Разнообразните климатични условия, при които живеели древните одомашнени кучета, както и различното хранене оказали въздействие върху тяхното телосложение, големина, тегло, цвят и вид на козината. От новопридобитите (мутирали форми) и унаследени качества човекът подбирал тези, които отговаряли на неговите естетически или потребителски желания и цели. Чрез произволно кръстосване между вече получени породи възниквали нови. Накрая започнали да развъждат определени породи с конкретна насоченост и специализация, която се стараели да затвърдят в поколенията.
И все пак допреди стотина години целенасоченото развъждане на породисти кучета било прилагано по-ограничено. Кучетата от някои тогавашни породи, въпреки многократното кръстосване помежду си, запазвали характерните белези на изходните форми. Ето защо вече е трудно да се разпознаят някои от родоначалните форми, от които е произлязла една или друга порода.
Най-интересните породи кучета са създадени от китайците, но и до днес не е известно с какви развъдни методи са си служили. В двора на китайските императори имало „джобни" кученца с височина 7 см и тегло едва 700 грама. Последната китайска императрица Цъ-Си, починала през 1908 г., е имала 50 такива кученца и всички те се разхождали из тронната зала. По даден знак заставали на задните си лапи и ходели изправени.
Първите създадени породи кучета не са се различавали съществено от съвременните. В гробницата на древноегипетски фараон от Старото царство (ок. ХХХ-ХХVІІІ в. пр.н.е.) е изобразена ловна сцена, в която има кучета от различни породи. А в релеф от гробница на египетски фараон (ок. 3000 години пр.н.е.) е изобразен слуга, водещ на повод кучета от различни породи - големи (очевидно пазачи), ловни хрътки и дребни гончета. В периода 2050-1700 г. пр.н.е. в древен Египет се появило друго куче, което имало гъста бяла козина с черни петна и дълги висящи уши. Когато азиатските номадски племена завладели Египет (ок. 1700 години пр.н.е.), те довели със себе си кучета с къси муцуни, произхождащи от тибетските планини. Всички владетели от древния Изток мечтаели да ги имат в своя двор, тъй като били изключително добри за лов. Цената им била баснословна. Тези асирийски кучета били невероятно бързи и силни, не познавали страха и затова ги използвали не само за лов, но и в бойни действия. Сред многобройните съкровища, открити в древноегипетски гробници, на украсена ракла е изобразена ловна сцена с египетския фараон Тутанкамон (упр. 1352-1343 г. пр.н.е.), който изпраща стрели по бягащ щраус, преследвайки го с колесница и ловно куче. Старите египтяни отглеждали кучета от различни породи за разноооразни цели. Кръвожадният вълкодав пазел съкровищата, храмовете и портите на владетелските палати. Други породи се отглеждали специално за лов. В египетските дворци много популярни били малките бели кученца с гъста козина.
В старогръцката митология кучето също заема твърде важно място. За него се разказва в много легенди, отливано е от бронз и изсичано от камък. А древногръцкият философ Аристотел (384-322 г. пр.н.е.) се е опитал да състави първата класификация на породите кучета според техния произход.
След похода си срещу Персия (334-324 г.пр.н.е.) Александър Македонски донесъл в Европа едри молосоидни кучета и така те попаднали на стария континент. Използвали ги за гладиаторски двубои на арената, където привличали много любопитни и жадни за зрелища хора, а също така съпровождали войската при дълги походи, за да участват в битките. Тези кучета станали по-късно родоначалници на много породи.
От древноримските автори Овидий (43 - ок. 18 г. пр.н.е.) пише за кучетата, давайки многобройни съвети за тяхното отглеждане. След завладяването на Галия за римляните най-голямото богатство на тази страна били кучетата на покорените келти - прародители на брадатите кучета. Те се отличавали с изключителна бързина и сила и имали дълга гъста козина. По-късно римляните създали от тях прекрасни ловни кучета.
Когато през XV и XVI век първите европейци достигнали Северна и Южна Америка, те заварили там около 20 различни породи кучета. Днес мексиканското голо куче, ескимоското куче, перуанското и чилийското диви кучета са сред малкото оцелели местни породи. Друга древна порода е басенжи, произхождаща от Африка, а от Средния Изток това са еднакво ценените персийска хрътка салуки и афганската хрътка.
В един период през средновековието животът на кучетата станал тежък. Думата „куче" се употребявала от хората като обида. Варварски орди преминавали от село на село и от град на град, опустошавали и палели, като след тях оставали само пепелища и трупове. Това станало причина хиляди кучета да скитат бездомни из полетата и горите. Постепенно те подивявали, образували глутници и ставали страшилища за хората. После дошъл период, в който кралските особи започнали все повече да се увличат по лова, а се оказало, че без четирикраките помощници не могат да се справят. Кучетата станали модно увлечение и жива украса на дворците. Във Франция бил учреден „орден на кучето" - за смелост и вярност. Френските владетели харчели цели състояния за доставяне на красиви кучета. Не всички от тях обаче били заобиколени с внимание и грижи. Повечето пазели бедните къщи на хората, живеели от отпадъците на храната им и придружавали стопаните си при ловуване.
От своя прародител кучето се различавало преди всичко по това, че се сприятелило с човека, осигурило си при него храна и обич, която за вълка е непозната. За това обаче то е заплатило скъп данък - загубило много от качествата на вълка. В сравнение с него домашното куче има по-слабо зрение, слух и обоняние. Но то е верен приятел на човека и ако в миналото приятелството между тях е било нарушавано, това никога не е ставало по вина на кучето.
© Д-Р ВЕСЕЛИН ДЕНКОВ
© Проф. д-р БАЙКО БАЙКОВ
Коментари () |
|
|
|
 |
|
|
|
|
