|
През последните няколко години в София се родиха между 70 000 и 100 000 бездомни кучета. Наричат ги “скитащи” и “безстопанствени”, но за тях се грижат много хора. Вместо да измислят програми за контрол на размножаването, подслон и задомяване - общинарите ловят, разфасоват, продават кучетата на кожи, месо, трупно брашно или ги изнасят за чужбински лаборатории срещу 100 Евро на парче.
Коментари Софийските песове - златна мина на бизнеса с кучешки суровини Стела Райчева През последните няколко години в София се родиха между 70 000 и 100 000 бездомни кучета. Наричат ги “скитащи” и “безстопанствени”, но за тях се грижат много хора. Вместо да измислят програми за контрол на размножаването, подслон и задомяване - общинарите ловят, разфасоват, продават кучетата на кожи, месо, трупно брашно или ги изнасят за чужбински лаборатории срещу 100 Евро на парче. С кучетата в София се занимава постоянен и затворен кръг хора – от едната страна общинската фирма “Зоомилосърдие”, а от другата безбройните формални природозащитни организации. И както обикновено става в нашата родина, ситуацията е в стил “хвани единия, удари другия”. Двата полюса са активни – общинарите ловят, избиват и продават безкрайни количества кучета и суровини от тях, а защитниците правят безсмислени акции пред приютите, разселват животни и реват на посланиците от страните на ЕС.
София се е превърнала в златна мина и за двете страни в истерията. Общинската фирма използва безплатния кучешки ресурс – кожите, месото и трупното брашно от уловените животни, а еко-защитниците монополизират потока от европейски субсидии към неправителствени организации. И двете предприятия нямат полза от решаването на проблема, по който повод го задълбочават съвсем съзнателно. В общинския Кастрационен Център се предвижда кастрацията на 800 кучета годишно. Дори да пренебрегнем факта, че кучките се “кастрират” така, че после раждат, смешната цифра става още по-смешна, като се има предвид, че се кастрират главно мъжки кучета. Всеки, който разбира нещо от кучета знае, че това е безсмислено – дори да има 200 разгонени женски и един единствен мъжки пес, резултатът е същия като при 200:200. От “Зоомилосърдие” убиват по 10 000 годишно, а това е точно толкова колкото трябва за да се поддържа постоянния брой кучешко население в града, което да може да се възпроизведе отново след няколко месеца.
Докато в приютите филмът на ужасите тече, природозащитните организации правят “акции”. Спасяват по едно-две кучета на седмица, разселват ги по разчистените от общинарите квартали, но не са си мръднали пръста да внесат поне едно дело в съда, въпреки големия вой.
Обществото се е съсредоточило в проблема “за” и “против” “Зоомилосърдие”, и никой не се сеща, че проблемът продължава да не се решава. Въпреки 480 000 лв. бюджет годишно, въпреки жестокото изтребване на кучетата, общинската фирма не се справя със задачата, защото възпроизводството на кучетата по никакъв начин не е спряло. А приказките, че с кастрацията на 800 кучета годишно може да се постигне нещо са врели-некипели.
Коментари () |
|
|
|
 |
