|
Нерядко при разходка в гората може да се чуе характерният крясък на тетрева. Това, че позволяват на човека да ги приближи, е указание, че тези птици произхождат от безлюдни области. Понякога през зимата наблюдаваме седмици наред ята от копринарки да чергаруват около селищата. Тетреви гнездят в Южна Скандинавия, в района на Балтика, в Алпите и по планините на Средна и Южна Европа, но в Германия внезапно се появяват тетреви от Сибир. Същото се отнася и за копринарките. Те идват отдалеч. Копринарка, опръстенена в Полша, е била намерена на 5700 км (по въздушна линия) в Източен Сибир. Сибирският тетрев и копринарката се появяват нередовно и се смятат за типични пришълци. Причината за далечни странствувания до голяма степен е недостатъчната храна. Известно е, че дърветата не дават плод вся,ка година; обилни години следват оскъдни и обратното. При плодородие рика, Австралия, Южна и Северна Америка. Огнищата на тяхното масово размножаване са в топли, повече или по-малко сухи области, но ятата прелетни скакалци излизат далеч извън границите им. Те са внушителни с големия брой на участвуващите в прелета индивиди.
Странствуването започва дори и в ларвния стадий. Отначало дребните ларви пъплят, след това подскачат и така преминават около 20 км. Когато съблекат последната си кожа, изведнъж се вдигат и летят с часове без прекъсване, като всяко насекомо се ориентира по съседа си, при което се запазва началната посока на скачането и на полета с дни наред. По време на полет животните се загряват взаимно и се намират под въздействието на физиологична принуда, която ги възпира да кацнат. Едва привечер или когато прелитат над гора, водна повърхност, над планина или при дъжд, те се охлаждат и ятата кацат, като нападат всичко без разлика, дали е годно за храна или не. С малки изключения такъв е общият характер на прелетното поведение. Съществуват много видове прелетни скакалци.
Грамадни ята скакалци са прелетели през 1844 г. над о. Мадейра. Полетът им продължил повече от 500 км навътре в океана. На запад от Канарските острови, върху един кораб, който се намирал на повече от 2000 кт от африканския бряг, се спуснало ято скакалци. Ако се допусне, че то е имало възможност да кацне някъде промеждутъчно, това са все пак над 1500 км непрекъснат полет! Това разстояние по въздушна линия се равнява на разстоянието от Дрезден до Варна без междинно кацане. Според друго съобщение измерено е било разстояние над 2200 км, прелетяно от скакалци без прекъсване! Имало е случаи, когато са били наблюдавани прелетни скакалци
на височина 1500—2000 м, но най-често те летят ниско над земята, на не повече от 10 м над повърхността. Когато над почиващи ята прелитат други, те ги вдигат, увличат ги след себе си и така се обединяват в големи формации. В една долина на Аржентина е бил наблюдаван прелет на ято от Schistocerca paranensis, траел 5 дни! За друго ято се дават следните данни: дължина 120 км, широчина 20! Изследователят Уилиамс непосредствено е наблюдавал нападението на ято, изчислявано на 10 млрд. индивида от вида Schistocerca gregaria. За да разберем големината на числото, трябва да си представим следното; ако всяка минута непрекъснато се унищожават но 1 млн. насекоми, необходима е една седмица, за да се изтреби цялото ято.
Известни са опустошителни нашествия на скакалци в миналото и в Средна Европа. Ятата са произхождали от делтата на Дунав, от области по долното течение на Днепър. Това са били различни подвидове на широко разпространения до Австралия и Нова Зеландия прелетен скакалец Locusta migratoria. Ятата му са достигали понякога и северните брегове на Англия. Само преди 25 години е било отбелязано незначително нашествие от този вид в Южна Франция. С обработването на земите, от които са се вдигали ятата скакалци, започнало през средата на XVIII век, са били унищожени огнищата за образуване на прелетни ята.
Прелетните скакалци понякога се размножават и в нападнатите от тях области, което било наблюдавано например в областта между Бауцен и Цитау през XVI век. Тъй като много женски индивиди снасят яйцата си на ограничено пространство, а натрупването на насекомите събужда инстинкта за странствуване поколението тръгва птиците силно се размножават, а при глад те са принудени да мигрират. Тетревът, който се храни със семената на сибирския кедър, и копринарката, която е зависима от ягодоплодните растения, тръгват да странствуват. Подобно положение се наблюдава при брезовата скатия, планинската чинка и отчасти при елшовата скатия.
Птиците-пришълци не правят никакви усилия да се завърнат отново в родината си или поне да започнат обратен прелет. Така те претърпяват големи загуби и се стига до «пътешествия до смърт» или до гибелни странствувания, които са известни и при някои други животни с непериодични миграции. Прочута в това отношение е степната кокошка (Syrrhaptes paradoxus), която през миналия век неколкократно, а в началото на този веднъж е заливала Европа, идвайки от своята родина — Средна Азия. На някои места птиците са мътили, но по всяка вероятност безуспешно и твърде скоро милионите птици изчезнали, въпреки че не са били забелязани обратни прелети. Причината за този масов прелет е неизвестна.
Кръсточовката, която също като тетрева е зависима от плодовете на иглолистните дървета, реагира твърде гъвкаво като същински скитник към обилие или оскъдица на храна. Тя скита там, където има какво да яде, мъти по всяко време, дори и през зимата! Това важи преди всичко за смърчовата кръсточовка, при която не може да се разграничат територията на -нахлуване и територията на гнездене.
Гибелно странствуване, такова, каквото е при степната кокошка, се наблюдава постоянно при норвежкия леминг (Lemmus lemmus). Лемингите са вид гризачи от подсемейство Полевки (Microtinae) и с крайно скъсените си опашки напомнят хомяка (хамстера). Районът на тяхното раз. пространяване обхваща в кръг целия Северен полюс. В Европа живеят горският леминг (Myopus schisticolor), който на големина едва достига полската мишка и се среща в горите на Северна и Южна Скандинавия и в Карелия, и планинският леминг. На изток се разпростира гигантският ареал на пръстенчатия леминг (Dicrostonyx torquatus), който също като северните популации на норвежкия леминг става снежнобял през зимата и се среща в арктичната част на Северна Америка и в Гренландия. Понякога, плувайки върху ледени блокове, достига и Шпицберген.
Безспорно е, че сведенията от миналото за нашествията на лемингите са били силно преувеличени. Съвсем не е правило, че животните на гъсти стада се отправят към морето и се хвърлят от високите крайбрежни скали. Също така те не се движат в гъсти плътни маси и съвсем не преминават стотици километри.
Норвежките леминги са ярко и пъстро оцветени животинчета, не по-големи от златистия хомяк (златния хамстер). В Скандинавия те живеят в тундрата и по планините над горната граница на гората. Срещат се и в Южна Норвегия. Както при другите леминги, и при полската мишка през интервали от няколко години се наблюдават масови увеличения на броя на животните. Тогава, когато храната бързо свършва, а и без това бедната жизнена среда се изчерпва напълно, цялата тундра се преравя от гъсто преплитащите се тунели на лемингите и започват миграциите. По-далеч и по-нататък, защото навсякъде подходящите биотопи са заети, или всичко е изгризано до голо от преминалите преди това леминги. В общи линии, мигрирането спазва една посока. Ручеи, реки, а също и фиорди се преплуват, като по бреговете се наблюдават големи струпвания. Често ги следват хищни бозайници, грабливи птици, сови и гарвани. Северните елени също ги ядат и това е причина лапландците, които отглеждат елени, да не могат да удържат стадата.
Пътищата край реките са по-удобни, отколкото пресичането на долини и планини и затова много странствувания завършват на морския бряг. Тогава наистина много животни загиват, ако случайно не излязат на някой остров или на другия бряг на фиорда. Дори ако очите им бяха устроени за далечно зрение, лемингите пак не биха могли да видят накъде плуват — в широка река или в море. Понякога масовите шествия се прекъсват и от заболявания, които бързо се разпространяват, и животните масово измират. Оределите редици тогава се успокояват и лемингите дори се размножават, но новите колонии скоро угасват.
Прелетните скакалци са'познати от древността като страшна напаст. През различни периоди те са предизвиквали масов глад. През 125г. пр. н. е. в Киренайка и в Нумидия (Алжир) загинали от глад над 800 000 души вследствие на нападения от скакалци. И днес те предизвикват катастрофални опустошения въпреки съвременните средства за борба срещу тях.
Прелетни скакалци живеят в Южна Европа (където не представляват опасност), Азия, Африка, Австралия, Южна и Северна Америка. Огнищата на тяхното масово размножаване са в топли, повече или по-малко сухи области, но ятата прелетни скакалци излизат далеч извън границите им. Те са внушителни с големия брой на участвуващите в прелета индивиди. Странствуването започва дори и в ларвния стадий. Отначало дребните ларви пъплят, след това подскачат и така преминават около 20 км. Когато съблекат последната си кожа, изведнъж се вдигат и летят с часове без прекъсване, като всяко насекомо се ориентира по съседа си, при което се запазва началната посока на скачането и на полета с дни наред. По време на полет животните се загряват взаимно и се намират под въздействието на физиологична принуда, която ги възпира да кацнат. Едва привечер или когато прелитат над гора, водна повърхност, над планина или при дъжд, те се охлаждат и ятата кацат, като нападат всичко без разлика, дали е годно за храна или не. С малки изключения такъв е общият характер на прелетното поведение. Съществуват много видове прелетни скакалци.
Грамадни ята скакалци са прелетели през 1844 г. над о. Мадейра. Полетът им продължил повече от 500 км навътре в океана. На запад от Канарските острови, върху един кораб, който се намирал на повече от 2000 кт от африканския бряг, се спуснало ято скакалци. Ако се допусне, че то е имало възможност да кацне някъде промеждутъчно, това са все пак над 1500 км непрекъснат полет! Това разстояние по въздушна линия се равнява на разстоянието от Дрезден до Варна без междинно кацане. Според друго съобщение измерено е било разстояние над 2200 км, прелетяно от скакалци без прекъсване! Имало е случаи, когато са били наблюдавани прелетни скакалци
на височина 1500—2000 м, но най-често те летят ниско над земята, на не повече от 10 м над повърхността. Когато над почиващи ята прелитат други, те ги вдигат, увличат ги след себе си и така се обединяват в големи формации. В една долина на Аржентина е бил наблюдаван прелет на ято от Schistocerca paranensis, траел 5 дни! За друго ято се дават следните данни: дължина 120 км, широчина 20! Изследователят Уилиамс непосредствено е наблюдавал нападението на ято, изчислявано на 10 млрд. индивида от вида Schistocerca gregaria. За да разберем големината на числото, трябва да си представим следното; ако всяка минута непрекъснато се унищожават но 1 млн. насекоми, необходима е една седмица, за да се изтреби цялото ято.
Известни са опустошителни нашествия на скакалци в миналото и в Средна Европа. Ятата са произхождали от делтата на Дунав, от области по долното течение на Днепър. Това са били различни подвидове на широко разпространения до Австралия и Нова Зеландия прелетен скакалец Locusta migratoria. Ятата му са достигали понякога и северните брегове на Англия. Само преди 25 години е било отбелязано незначително нашествие от този вид в Южна Франция. С обработването на земите, от които са се вдигали ятата скакалци, започнало през средата на XVIII век, са били унищожени огнищата за образуване на прелетни ята.
Прелетните скакалци понякога се размножават и в нападнатите от тях области, което било наблюдавано например в областта между Бауцен и Цитау през XVI век. Тъй като много женски индивиди снасят яйцата си на ограничено пространство, а натрупването на насекомите събужда инстинкта за странствуване поколението тръгва на път. Повози начин се образуват вторични огнища и вълни на нашествия, които продължават да отзвучават с поколения и с години, като повторно се нападат големи пространства. За някои популации на прелетни скакалци (например Schistocerca gregaria в Северна Африка и Schistocerca paranensis в Южна Америка) се твърди, че са склонни към периодични странствувания.
Понякога са били наблюдавани и прелетни ята от водни кончета. Най-често те се движат в тясна лента, но е имало случаи, когато голямо ято е затъмнявало небосвода, което е било наблюдавано в Северна Африка. На 13.VI. 1817 г. водни кончета прелитали над Дрезден в продължение на два часа, а на 29. VI с. г. са били наблюдавани над гр. Гота. Четирипетнести водни кончета (Libellula quadrimaculata) са летели половин час над Малмьо на 24. VII. 1883 г. и цял час на 25 и на 26 юли от 7,30 до 20,00 часа! В края на миналото столетие милиони водни кончета Libellula depressa са се появявали на редовни интервали при задушно време над о. Хелголанд. При определени атмосферни условия и в Аржентина над различни области се появяват грамадни ята от водни кончета, летящи с голяма скорост. За жителите на лампата те са предвестници за нахлуването на студен въздух от Антарктика. Знае се, че през някои проходи на Алпите и Пиренеите прелитат водни кончета. Изглежда, че при тях, както при прелетните пеперуди, се наблюдават прелети, периодични до известа степен. Най-известно с дълги странствувания е водното конче Раntala flavescens, което е разпространено зонално около земното кълбо. За него има данни, подобни на данните за прелетните скакалци. То е намирано в Индийския океан на 1450 кт от най-близкия бряг — Австралия.
Милиони калинки (Coccinellidae) се срещат наесен на определени места, често в планините, струпани да презимуват на купчинки в скални пукнатини. В СССР и в Калифорния събират тези малки бръмбарчета, за да ги използуват за биологична борба срещу вредни насекоми. Подобни струпвания се наблюдават и в Средна Европа. Напролет насекомите се разпръскват над големи пространства и това се осъществява с истински прелети, които са добре проследени. В зоната на прибоя, където вълните изхвърлят плаващи предмети, Балтийеко море е осеяно с издавени насекоми, а между тях на първо място са калинките.
Тук ще бъде много трудно накратко да се вместят сведенията за прелетите на пеперудите, на които едва в последните две десетилетия се отделя подобаващо внимание. Благодарение на сътрудничеството на много ентомолози са били събрани данни, които сочат, че в различни части на света многобройни видове пеперуди предприемат повече или по-малко редовни странствувания. Периодичните прелети отчасти преминават в непериодични и обратно. Редки са случаите едни и същи индивиди, които веднъж са се настанили в нов район, след като премине неблагоприятното време, отново да се върнат там, откъдето са дошли. Обикновено техните потомци извършват обратната миграция, т. е. към районите, откъдето произхождат, така че размножаването се извършва както в първичната родина, така и в новоусвоения район. Често се случва прелетни пеперуди да попаднат в области, неблагоприятни за размножаване, и така се стига до гибелна миграция.
В общи линии ще разгледаме само добре познати пеперуди от Средна Европа. Когато видим някоя дяволска пеперуда или пеперуда адмирал, трябва да проверим дали не е някой нашественик, прекосил Средиземно море. По състоянието на люспиците по време на наблюдението и по поведението може да се направят някои заключения.
При пеперудите също се наблюдават ята, но те са по-скоро изключение, отколкото правило. На север от Алпите оформени ята са рядкост. При една крайбрежна екскурзия с катер около о. Рюген в Балтийско море преди години наблюдавахме бели зелеви пеперуди, които идваха откъм морето и летяха право към сушата. Бяха само единични пеперуди, а когато случайно се виждаха едновременно няколко, те спазваха голямо разстояние помежду си, така че вероятно не си обръщаха взаимно никакво внимание, въпреки че следваха една и съща посока. Следването на постоянен курс е характерно за повечето прелетни пеперуди. На сушата такива странствувания минават почти незабележимо. В Германия пришълците от север са достигнали целта си и инстинктът за прелет вече е угаснал. Отлитащите пеперуди отначало не бързат, а прехвръкват от цвят на цвят. Някои видове в определени периоди на прелета не поемат храна.
За района на Средна Европа се знае, че пепе
рудите се придвижват най-често в границите на ареала си, за да търсят нови места за живеене. Такъв пример е голямата бяла зелева пеперуда. Прелетни пеперуди могат да излязат извън границите на ареала си и да основават колонии в съседни области, от които потомците им редовно се връщат или летят като заблудени, понякога и към гибел.
Класификацията на пеперудите по вида на прелета зависи от географското положение на мястото. Такова групиране е било извършено от авторитетния специалист по прелета на пеперудите Г. Варнеке и ще си послужим с тази удобна схема. Ще изброим само някои примери, защото списъкът на немските прелетни пеперуди е твърде дълъг. Групите се разделят така:
1. Повече или по-малко изразени постоянни пришълци, които, в какъвто и да е стадий, не са в състояние да презимуват в Средна Европа или зи-муват само по изключение.
2. Повече или по-малко случайни пришълци (заблудени гости).
3. Местни видове, които повече или по-малко редовно получават подкрепления от същия вид от юг.
4. Местни видове, които предприемат странствувания в рамките на средноевропейския район на разпространяване и които евентуално стран-ствуват и извън него.
От естественоисторическо гледище за нас са най-интересни видовете от първата група. Можем да приемем, че се отнася за видове, които разширяват района си на разпространение, и че се осъществява отбор по отношение на заселването на постоянно място. Някой ден може би те ще бъдат включени в третата група.
Група 1
Дяволска пеперуда (Vanessa cardui). Гъсеницата е привързана предимно към магарешкия трън и копривата, рядко към други растения. Космополит — засега не е намерена само в Южна Америка. Произходът на долетелите през пролетта пеперуди е от Северна Африка, а участниците във втората вълна, през лятото, произхождат от европейски средиземноморски страни. Долита до Скандинавия. В ГДР се излюпва едно поколение. Обратен прелет през есента; презимуването е твърде рядко явление.
Адмирал (Vanessa atalanta). Най-често по копривата. Вълни на нашествия от Южна Европа и рядко до Исландия. Едно поколение, което след август отлита обратно.
Пеперуда мъртвешка глава (Acherontia atropos). Най-често по картофите. Произхожда от Северна Африка и останалата част на Средиземноморието, на север (в редки случаи) до Ленинград и Лофотенските острови. Есенен обратен прелет е вероятен.
Сфинксова пеперуда (Herse convolvuli). По полската поветица. Всяка година има прелети от
юг, които по изключение стигат до Исландия. Едно поколение; обратен прелет е вероятен. По изключение някои какавида могат да презимуват.
Гълъбова опашка (Macroglossa stellatarum). Предимно по звездицата. Вероятно презимуване на имагото (възрастния индивид). Долита от май до есента. В Средна Европа едно дъщерно поколение. Голяма част от есенните животни отлитат на юг.
Гамозначна нощенка (Phytometra gamma). По разни растения. Понякога става много вредна (например през 1962 г. е била водена борба срещу нея на терен от 60 000 ha!). В ГДР 2 до 3 поколения. Има ограничени възможности за презимуване и затова включването й в тази група е спорно, но все пак има голям прелет от юг и значителен обратен прелет наесен.
Група 2
Голяма лозова вечерница (Hippotion celerio). По лозата и по други растения. В миналото се е срещала често, но от десетилетия — само отделни долитания.
Олеандрова вечерница (Deilephila nerii). По олеандъра и зелениката. Долитат особено много през горещи години. Само в изключителни случаи се развива напълно до пеперуда по зелениката. Не се знае дали израсли в Германия пеперуди отлитат обратно.
Група 3
Жълта ливадна пеперуда (Colias hyale). По различни пеперудоцветни. Често долита в големи количества. Доказано е отлитането на част от популацията.
Траурна мантия (Hymphalis antiopa). По върби, брези, трепетлики, брястове. Местната популация се допълва от пришълци от изток. Преди няколко години едва се срещаше, а отскоро отново по-често долита, ко явно няма размножаване.
Група 4
Тъй като тази група ни интересува най-малко, само ще изброим някои от пеперудите по имена: лястовича опашка (Papilio machaon), бяла дървесна пеперуда (Aporia crataegi), голяма и малка бяла зелева пеперуда (Pieris brassicae, Pieris rapae) и дневно пауново око (Inachis io).При малката лисичка чрез маркиране са били установени дневни прелети, достигащи 150 кm.
По много места на Северна Америка през есента се среща красива пеперуда, голяма колкото дяволската, която заради масовата си поява и дългите прелети е станала световноизвестна. Нарича се монарх (Danaus plexipus) и славата й е заслужена. Пеперудите живеят по тези места и през летните месеци, но разпръснати и не толкова многобройни. През есента характерът им се променя, стават по-общителни и се събират на ята. Западните популации презимуват в Калифорния южно от Сан Франциско и в Мексико, а източните популации — във Флорида, Мексико, Куба и дври на Бахамските острови. Тъй като през лятото монархът се среща и в южната част на Канада (в единични случаи и до Хъдсъновия залив), средните прелети са по-дълги, отколкото на европейските прелетни пеперуди. Понякога монаръхът се появява и по европейските брегове, главно в Англия. От 1925 до 1955 г. само през пет отделни години не се е явявал на Британските острови. За съжаление не се знае дали пеперудите не са изминали част от пътя върху палубата на някой кораб. Забележителни постижения в прелитането показва и австралийската дяволска пеперуда, която преодолява разстоянието до Нова Зеландия. Когато за първи път в края на миналия век са били установени прелети на пеперудата, съобщенията са били смятани за фантазия, въпреки че са предполагани отделни случаи на прелитане над Ламанша. Едва преди 100 години монархът е прелетял над Тихия океан и е достигнал Хавай и Нова Зеландия. В Куинсланд (Австралия) през 1870 г. е бил вече често срещан, две години по-късно е стигнал изведнъж до Мелбърн, а до края на столетието—до Хонконг и Калимантан. Следователно той е разширил извънредно много ареала си. Тъй като това е станало в период, когато и световният транспорт силно нараснал, може да се предположи, че и човекът е помогнал чрез неволно пренасяне. Според някои монархът следвал прелетните пътища на птиците. Твърди се упорито, че едни и същи индивиди предприемат и обратното пътуване към северните размножителни райони след период на зимно бездействие (покой). Може би това е вярно отчасти, защото има сведения, че връщащите се пеперуди още по пътя се размножават и само техните потомци пристигат в изходните точки на прелета. По-нови сведения сочат, че и в зимовищата се наблюдават започващи процеси на размножаване. Ако всичко това се докаже, и при монарха положението ще е същото, както при първата група европейски прелетни пеперуди. Вероятно има преходи между размножаване в зимовищата и частичен обратен прелет към север. Не е изключено и поведението на нашите прелетни пеперуди да е подобно. Отлитане и долитане на-едни и същи индивиди се наблюдава и при една нощна северноамериканска пеперуда (Chorizagrotis auxiliaris), която напуска равнините, за да презимува в Скалистите планини.
Общите причини, действителните подбуди за прелетите са все още неизвестни. Очевидно е, че прелетните пеперуди търсят благоприятни области по отношение на храна и климат, при което и половите жлези играят съществена роля: инстинктът за прелет продължава да действува, докато жлезите не са се развили. Според Кох основен фактор в техния механизъм е наличието на витамин Е. По време на стадия гъсеница витаминът е бил погълнат в достатъчно количество, защото при някои видове пеперуди има такива, които не поемат храна. При други видове това не е така. При излюпването им от какавидата полозите жлези са недоразвити и когато няма достатъчно цъфтящи растения, които служат за храна на мястото на излюпването, младите пеперуди биват обхванати от стремеж за странствуване. В районите на Средиземноморието още в началото на лятото нектароносните треви изсъхват, а в Средна Европа медоносната паша намалява едва в края на лятото, с което се създават предпоставки за прелет. След като пеперудите долетят в район, където има храна, половите жлези довършват развитието си и странствуването затихва.
Към прелетните насекоми спадат и някои видове мухи. Накрая в заключение ще подчертаем, че при насекомите разделянето на периодични и непериодични прелети съзнателно не беше направено, защото има много преходи между тях и ако все още обстоятелствата около техните прелети изглеждат сложни и неясни, това се дължи на недостатъчното равнище на нашите знания. Проф. д-р б. н. Улрих Зедлаг
ЖИВОТИНСКИЯТ СВЯТ НА ЗЕМЯТА
Превели от немски
Радка Андреева и Борислав Антонов
Земиздат — София – 1981
оригиналните рисунки и фигури към статията европейски прелетни пеперуди норвежки леминг нападение на степни скакалци най-известната прелетна пеперуда монарх области на прелетните скакалци водно конче дължината на полета на пеперудата монарх
Коментари () |
|
|
|
 |
