|
Домашните котки притежават богато разнообразие от цветове и шарки по козината. Названията, които се дават на тези цветове и шарки все повече се основават на генетичната теория. Много хора са объркани от названията, които любителите на котки дават на цветовете и шарките по козината. Тази статия цели да обясни тези названия и защо точно те се дават.
Статията е написана и като опит да се представят и опишат цветовете и шарките, и дадените им наименования. Тук не се опитваме да обясним механизмите на наследственост, нито формули за предвиждане на възможния изход от дадена кръстоска.
Преводач: Валентина Димитрова
1. Пигментация
Цветът на косата, кожата и очите се обуславя от наличието на меланин. Меланинът се натрупва в косъма под формата на микроскопични гранули, които са с различна форма, размер и подредба, в резултат на което и разнообразието от цветове.
Съществуват два типа меланин, които се различават по химически състав: еумеланин и феомеланин. Смята се, че гранулите на еумеланин са сферични по форма и поглъщат почти цялата светлина, създавайки черна пигментация. А за гранулите на феомеланина се предполага, че са удължени "футболни топки" като форма, и отразяват светлината в червено-оранжево-жълта гама.
Разликата в гъстотата на меланиновите гранули се причинява от няколко гена, създавайки и други цветове. Най-големи разлики се срещат при цветовете на черна основа (еумеланинови). Таблицата по-долу показва общоприетите имена за основните цветове, подредени по генотип.
Мутации в гена за черен цвят увеличават шоколадовия и канеления цвят. Счита се, че те са в резултат на по-малкия брой еумеланинови гранули в косъма. Шоколадовият цвят е тъмно кафяв; понякога го наричат кестенов. Канеленият цвят е теракота или изгоряла сиена (вид охра). Тези са алели при (Б) локуса; шоколадовият цвят е рецесивен на черния, а канеленият е рецесивен на шоколадовия.
Мутация на гена за наситеност на оцветяването поражда син, светловиолетов и светлобежов цвят. Те се образуват в резултат на групиране на частиците пигмент в косъма. Това се нарича разреждане. Синият цвят е разредена форма на черния; най-често се наблюдава като различни оттенъци на сиво. Светловиолетовият е разредената форма на шоколадовия; описват го като гълъбов или светло-сиво-кафяв. Понякога го наричат матов или лавандула. Светлобежовият цвят е разредена форма на канеления; описват го като "кафе и сметана" или карамелен цвят. Разреждането е мутация при (Д) локуса; разреждането е рецесивно на наситеното оцветяване.
От друга страна, цветовете на червена основа (феомеланинови) имат много по-малко разновидности. Червеният цвят обикновено е описан като оранжев или "мармаладов", но при някои червени котки пигментацията е толкова бледа, че могат да се опишат като жълти. Кремавият цвят е разредена форма на червения, и се описва като бледожълтеникав. Символът за гена на червен/кремав цвят е (О); черният е рецесивен на червения.
Червения ген (О) се пренася от Х-хромозомата; и по тази причина се обуславя от пола. Обикновено мъжките имат само една Х-хромозома и, ако въобще е носител на червения ген, то той ще бъде червен. Женските имат две Х-хромозоми; ако и двете от тях носят червения ген, тогава котката ще бъде червена. Много женски котки обаче са носители на червения ген само на едната Х-хромозома, което позволява на черната пигментация да се проявява на петна. Такава комбинация от червено и черно се нарича "костенуркова".
Типична "костенуркова" е смесица от черно и оранжево, обикновено с произволни шарки. Някои "костенурки" имат големи петна оранжево, други са предимно черни. "Костенурковата" може да се променя чрез разреждане, което дава смесица от син и кремав цвят, вместо черен и оранжев. "Костенурки" с такова разреждане обикновено се наричат синьо-кремави. В заключение, черните петна по една "костенурка" могат всъщност да са оцветени в който и да е от цветовете на черна основа. Така че, може да срещнете шоколадова "костенурка", или канелена "костенурка", а ако има и разреждане на цветовете, се срещат също и светловиолетово-кремава или светлобежова-кремава "костенурка".
Мутациите, описани по-горе, са наблюдавани и описани при котки в Европа и в западното полукълбо от стотици години насам. Друга група мутации при цветовете е представена от сиамските и бирманските котки в Азия. Бирманската котка е носител на гена на цвят сепия (червеникаво-кафяво) (cb), а сиамската е носител на гена на контрастни цветове (cs). Това са алели в (С) локус на албиноса. Когато те се смесят (cb/cs), както при котките от залива Тонкин, се получава цвят "норка".
Съществуват още две мутации в групата на албиносите, които не са включени в таблицата по-горе. При тях винаги се наблюдава чисто бяла козина, независимо от другите гени на пигментация. Това са белите албиноси с бледо-сини очи (са/са) и белите албиноси с непигментирани (розови) очи (с/с).
2. Бели котки
Бяла козина се получава в резултат от отсъствието на всякаква пигментация. Чисто бяла козина може да е причинена от някои от следните три генетични механизма, които са напълно различни:
• Бял албинос. Механизмът е на рецесия, споменат вече по-горе.
• Бяло опетняване. Факторът за бяло опетняване (S) преобладава, но не напълно. Той е повлиян от полигенетични модификанти и, в резултат на това, котката е само частично бяла. При все това, опетняването може да бъде толкова наситено, че в козината да изглежда напълно бяла. За бялото опетняване ще говорим още по-долу.
• Преобладаващо бяло. Тази мутация се налага над всички останали гени за пигментация и резултатът от нея е бяла козина и сини очи. От названието се подразбира, че това е въздействие на доминиращия ген (W).
При преобладаващо-белите котки, съществува наличие на други гени на цвят и шарка, но те са изцяло скрити. Единственият начин да се определи скрития генотип е чрез пробни смески с оцветени котки, чийто генотип е (сравнително) добре известен.
Поколението на две преобладаващо-бели котки ще бъде чисто бяло, но ако и двамата родители са хетерозиготни (W/w), тогава скритите цветове могат да се проявят при някои от котенцата. Ако генотипите на белите са неизвестни по родословно дърво или от експериментални смески, резултатите са непредсказуеми.
Преобладаващо бяло се среща при смесени породи, разбира се, и особено при персийски и ориенталски с къс косъм. Преди време преобладаващо-белите ориенталски котки с къс косъм се считаха отделна порода от някои асоциации, които ги наричаха "чуждестранни бели". Преобладаващото бяло може да даде като резултат много по-дълбок син цвят на очите, отколкото при албиносите, така че повечето го предпочитат. Вярва се, че най-добрите сини очи при белите ориенталски с къс косъм са тези, които маскират шоколадовия цвят.
Глухотата при белите котки се свързва с фактора за бяло опетняване (S), и с преобладаващото бяло (W), но не със албиносовото бяло (c/c или ca/ca).
3. Шарки: отметки и райета (ивици)
Всички по-горе описани бяха чисти цветове. При все това, те не са най-разпространените. Повечето от котките имат козина на отметки и при повечето от тях те се редуват с чист цвят под формата на шарки, наречени ивици.
Първо, отметките са резултат от гена агути (А), който е причината по дължината на всеки косъм да се редуват по-слаба c по-силна пигментация. Генът агути позволява цялостна пигментация, когато космите почват да растат, впоследствие забавя синтеза на пигмент за малко, а после пак го ускорява. Когато косъмът наближи пълната си дължина и спре да расте, синтезът на пигмент спира. Резултатът е косъм, който има силна пигментация на върха, после ивица жълто/оранжево, а най-накрая ивица силен пигмент, избледняващ към жълто/оранжево към корена.
Aгути се наблюдава както при еумеланиновите (на черна основа), така и при феомеланиновите (на червена основа) цветове. И в двата случая, той маркира периода, в който производството на меланин е било забавено. Разпространено е мнението, че цветът на косъм с агути при черна пигментация си остава еумеланинов. Жълто-оранжевият мy цвят е в резултат на това, че гранулите са по-нарядко и накъсани, а не в резултат на феомеланин. Pедуването на цветовете не e редуване на еумеланин с феомеланин в един и същи косъм.
При космите с еyмеланинова пигментация ивицата агути е обикновено с бозав жълто-бежов цвят. Но цветът може да бъде също и по-наситено оранжево като резултат от ефекта на фактори за риж цвят. Тези са полигенетични фактори, които все още не са изолирани и идентифицирани, но животновъдите са успели да ги "впрегнат" в създаването на "топли" фонове при котките на ивици. Кафявите котки на ивици, по-специално, са гентично черни, но подборът на индивиди със силен фактор за риж цвят е допринесъл за гъстия кафяв цвят в космите c агути.
Мутацията, която причинява цялостен цвят се нарича нe -агути (а/а) и е рецесивна. Нейният ефект е да подтиска образуването на отметки, така че гъстотата на пигментирането е еднаква по дължината на целия косъм, с изключение на корена, където то обикновено започва да избледнява.
Ивиците се предопределят от гена за ивици (Т), който е причината тези косми да се редуват c ивици и петна със солиден цвят. Дадени са наименования на общоприетите шарки:
• Скумрия. Космите на ивици се редуват с едноцветни косми, като при тигъра. Това е най-често срещаната шарка.
• Класическа. Космите на ивици се редуват с едноцветни косми в петнисти шарки, прилични на мишена по страните и прилични на пеперуда на гърба. Тези котки се наричат мраморно таби във Великобритания.
• На отметки. Раираните косми са разпределени равномерно по цялата козина като "петънца" или "лунички". Тази шарка понякога се нарича aгути таби или абисинска таби.
• На точки. Раираните косми се редуват с точки или розетки от солиден цвят, като при леопард или ягуар.
Гените агути и гените за ивици се съчетават с основните пигменти и създават следните шарки и цветове:
Класическата шарка таби (на райета) е рецесивна на шарката cкумрия. Абисинската шарка е доминaнтна над шарката cкумрия.
Гените за райета и агути са свързани и с всички цветове на албиносите (сепия, норка, и контрастен), които не могат да бъдат изредени подробно тук. Асоциации в САЩ приемат, че единствено бирманската котка и тонкиновата са с не - агути, еумеланинови цветове, така че при тях не би трябвало да се наблюдават шарки. За сингапурската котка е прието, че има самурoв раиран цвят. Раираните шарки са приети и при някои сиамски котки, и се наричат рисов контраст.
Трябва да отбележим, че не съществуват истински солидни червени или кремави цветове. Животновъдите са добили червени или кремави котки, които изглеждат, че имат солиден цвят, като са подбрали рижи полигени, които "размиват" контраста на шарките. Но, едно издайническо "М" все още се забелязва на челата на повечето със "солиден" червен цвят.
Шарките с отметки и ивици имат различни наименования, що се отнася до абисинските и сомалийските котки. Те са:
• Ярко-червена абисинска = Кафявo таби с отметки
• Синя абисинска = Синя таби с отметки
• Червеникаво-кафява абисинска = Канелена таби с отметки
• Светло-бежова абисинска = Светлобежова таби с отметки
Понякога наричат червеникаво-кафявата абисинска "червена" Аби, но това е погрешно название. Това са все цветове на черна основа. Aсоциациите в САЩ не приемат че истински червени и кремави абисински и сомалийски съществуват.
Трябва също да отбележим, че шарката на точки не е показана като отделен генотип в таблицата по-горе. Все още не е достигнато до заключение дали шарката на точки е отделна мутация на гена за ивици, или просто ефект от полигенетичната модификация на шарката cкумрия. Някои животновъди изтъкват като довод, че това е явна мутация, съществуването на такива шарки при различни диви котки. На практика, обаче, породите на точки продължават да дават поколение с различна гама от шарки от cкумрия до точки, и животновъдите трябва постоянно да подбират, за да получат резултати с ясно изявени шарки cкумрия или на точки.
При все, че не са показани в таблицата, котките с шарки “костенурка” също могат да имат ивици. При тях една и съща шарка се наблюдава както при червените петна, така и при черните. Лентите от раирана и нераирана козина при червените петна се продължават от ленти раирана и нераирана козина при черните петна.
4. Нюанси, отсенки и тонове.
При типичната котка на ивици (таби), космите с агути имат ивици по-светла пигментация, но те не могат да са напълно безцветни. Обикновено по-светлите ивици са с бозав бежово-жълт цвят, но рижаво влияние може да ги направи по-близки до оранжево.
В другата крайност, отсенките са причината агути ивиците да са с по-светъл цвят. Отсенките са причината за по-широки ивици, така че светлия цвят се простира чак до корена. Ефектът е че върхът на косъма е оцветен в цвят, определен от гените, а по-надолу става по-светъл. Когато по-светло оцветената част от косъма е почти бяла, тя се нарича cребърна, когато е в жълто или в топъл кремав цвят, тя се нарича златна.
Предложени cа няколко генетични теории в опит да се обясни наследствеността на оттенъка при оцветяването. Най-ранната теория предполага гена Чинчила (Ch), за който се смята, че е алел при албино локуса. Ако това беше правилно, то теоретически цветовете сепия, норка и контрастен с отсенки не биха били възможни. Експерименти с кръстоски са доказали, че тази теория не е правилна. По-нова теория предлага друг ген като доминантен, наречен ген на забавянето (I), но с тази теория е невъзможно да се обяснят разликите при оттенъка и не се покрива с опита на животновъдите, така че съвременните теории предлагат поне два гена. Нито една от тях, обаче, не е доказана на практика чрез експерименти.
Всички тези теории търсят обяснение на генетичните фактори, които очевидно подтискат синтеза на пигмент след определен момент по време на растежа на косъма. Този ефект се влияе взаимно от агути и шарките на райета, и резултатът е различни степени на оттенък, които най-често се наричат "чинчила", "cребърно с оттенък", "cребърни райета" и "опушена".
При чинчилата, върхът на всички косми е оцветен по-тъмно, а основата е по-светла. След като и раираните, и солидно-оцветените косми стават по-светли преди точката, където агути започва, шарката на практика не се вижда. Върховете са толкова светли, че козината изглежда бяла на пръв поглед, но цветът блещука при по-близък поглед.
При cребърните с оттенък, върховете на всеки косъм са оцветени горе-долу до към точката, където агути започва. Както при чинчилата, и раираните, и солидно оцветените косми стават по-светли преди точката, където агути започва, така че райетата не са видими. И все пак, при cребърните с оттенък, оцветената част по върха на косъма е достатъчно дълга и основният цвят може да бъде добре видян, особено по главата и гръбнака.
При cребърните райета, върхът на раираните косми е оцветен, по-надолу става по-светъл, но космите със солиден цвят са си нормално оцветени. Шарката на райета всъщност е подсилена от по-големия контраст между почти белите раирани косми и цялостния цвят на солидно оцветените косми.
Шарката "опушена" е резултат от отсенки по солидно оцветените косми. Всички косми са с пълен цвят доста под точката, където започва агути, но после се превъръщат в почти бели към основата. Такава козина изглежда солидно оцветена докато духнеш в нея или движенията на котката разкрият контрастиращото бяло в основата.
Същата гама отсенки може да се наблюдава и когато космите в основата придобиват златист цвят. Те се наричат "златна чинчила", "златна с отсенки", "златна на райета" и "златен пушек". Разликата между горните и тези със сребърни отсенки е в това, че тука отсенките имат топло-кремав цвят или цвят на кайсия.
Осенките са най-фрапиращи при еумеланиновите оцветявания, заради контраста, но съществуват също и при червените и кремавите. Тези оцветявания понякога се наричат "камея", но имената на камея цветовете мога да се приравнят с по-често използваните наименования за еумеланинови цветове с отсенки:
• Костенуркова камея = червена чинчила
• Камея с оттенък = червено-сребърна с оттенък
• Камея на райета = червено-сребърна на райета
• Опушена камея = червена опушена
Тъй като оттенъците се срещат както при цветове на черна основа, така и при тези на червена основа, естествено е да се срещат и при "костенуркова", "костенуркова с разреден цвят" и т.н.
Теоретически, златист оттенък се среща и при оцветяване на червена основа, но може да се спори дали животновъдите смятат, че такива комбинации си струват. Липсата на контраст при Червено-златната с оттенък прави почти невъзможно да се забележи ефекта от оттенъка. При все това, златистото може да се види в оттенъка на черните петна на златистата костенуркова с оттенък или при златистата чинчилова костенуркова.
5. Бели точки.
Белите точки са много разпространена мутация, която причинява бели петна под формата на пъстра шарка. Съществува забележителен обсег от разновидности: от бели пръсти на лапите, до бели лапи; бяла ивица на носа или бяла брадичка, до бяла шия; бял корем и крака, до почти цяло бяло тяло, със съвсем малко оцветени петна; или даже съвсем бяла козина.
Белите точки могат да се считат за замаскиране на естествения цвят на котката. Някои хора, които имат котки със съвсем малко оцветяване на ивици по главата и опашката, а остатъка от тялото е оцветен в бяло, мислят, че тези котки са бели. Всъщност те са си котки на ивици. Просто шарката е скрита от белите точки.
Белите точки могат да се появят в комбинация със всички описани досега шарки. Обичайният начин да се опишат тези шарки е да се добави "и бяло" към наименованието на цвета и шарката на котката. По този начин, "червената скумрия на ивици" става "червена скумрия на ивици и бяло", а "лилавата" става "лилава с бяло".
На костенурковата с бяло е дадено специално име (в САЩ) – “калико”. Съответно, синьо-кремавата и бяло понякога се нарича “размита калико”.
Факторът за бели точки е доминантна мутация с разнообразни прояви. Котки, които са хомозиготни, имат повече бяло от тези, които са хетерозиготни, но съществуват и други модификантни гени, които влияят върху ефекта на белите точки. Забелзани са също и разновидности на не-генетична основа. Те включват наблюдения, че бялата площ се увеличава с напредване на възрастта на котката.
Факторат за бели точки може да създаде котки със сини или странни очи, ако повлияе едното или двете очи. Той също се свързва и с глухота, ако бялата площ достигне ушите. И, след като бялото обикновено покрива очите, ако има на учите, то глухите котки са често със сини очи (но не винаги). Глухотата може да включва само едното или и двете уши. Тя се причинява от израждане на вътрешното ухо, което започва няколко дена след раждането и е необратимо.
Забележете, че бели точки могат да съществуват и при котки, които са по принцип бели. Тогава, разбира се, те са невидими.
6. Генетично обозначение
В статията са включени по-разпространените символи в генетиката, но те не са съществени, за да се разбере статията. По принцип, гените се обозначават с букви, които обикновено са първата буква от името на гена. Мутациите на отделните гени се наричат аломорфи, или по-известни като алели. Доминиращият алел се пише с главна буква, а рецесивният - с малка буква.
Таблицата на ASCII не поддържа някои обозначения. В генетиката мнoгoчислените алели се изписват със суперскрипт букви. Например, черно ще бъде (B/B), кафяво ще е (b/b), а светло кафяво е (bl), като (b и повдигнато l). След като суперскрипти не могат да се печатат при ASCII, тези са написани като две букви една до друга. Дано това да не е причинило объркване.
Всяка котка има двойка гени за всяка особеност, по един от всеки родител. Една чисто черна расова котка ше се изпише като (B/B), а една кафява - като (b/b). Тези се наричат хомозиготни, понеже са получили едни и същи вид гени и от двамата родителя. Но, една черна котка, която е носител на рецесивния ген за кафяво, ще бъде записана каот (B/b), защото има различни гени от родителите си.
Котка, която е носител на рецесивен отличителен белег, като (B/b), се нарича хетерозиготна. По принцип не може да се различи от хомозиготните, освен при кръстоски. Когато наличието на доминантен ген определя отличителния белег, генотипът е записан като (B/-), където тирето означава, че вторият ген (рецесивният) е неизвестен или не влияе видимите белези.
Преводач: Валентина Димитрова - Зоомания благодари за бързия превод, и ще се радва и в бъдеще да работи отново с човек като нея..........
Най-добрите Български развъдници:
www.kayboss.com
www.starnightpersians.com член на CFA - www.cfainc.org
www.helios-cat.com
www.trankfilina.com член на CFA - www.cfainc.org
www.fdp-bg.com ФДП - Пловдив (не е член на НФФЕ - София)
www.nffe.hit.bg - Българска Национална Федерация по Фелинология - София (НФФЕ)
Асоцииран член на FIFe - www.fifeweb.org
Зоомания вече Официално си сътрудничи с НФФЕ - София от днес 16:22 22.10.2004 г.
 |
