|
Миналата седмица кабинетът прие проект за изменение в Закона за защитените територии, с което определя и границите и площта на трите национални парка - Пирин, Рила и Централен Балкан. И учудващо, особено след миналогодишните спорове при приемането на закона, този път всичко мина без патаклами. МОСВ се вслуша в еколозите и уважи исканията им да се съхранят максимално сегашните граници на парковете. МС пък прие проекта на министър Евдокия Манева.
Ведомствата като че ли разбраха, че затрием ли си природата, ще видим ЕС през крив макарон. Защото изграждането на добре функционираща система от защитени природни територии е едно от основните изисквания за присъединяване към съюза. А и за Европа можем да бъдем ценни най-вече със запазената си и на места девствена природа, след като нейната е вече унищожена. Остава проектът да мине и през парламента, но точно там се очаква отново да пламнат страстите
Националните паркове с пасищата си, горите и склоновете си, подходящи за ски писти, са прекалено апетитна хапка. И към тях имат интереси икономически групи, за които не е трудно да си осигурят парламентарни лобита и както се говори в средите на природозащитниците вече са ги осигурили. Засега шефът на парламентарната екокомисия Лъчезар Тошев дава гаранции, че ще се постарае подобно нещо да не се случи. "Не мога обаче да спра лобитата в пленарна зала",признава синият депутат. Всъщност и кабинетът сам пооряза малко териториите на новите национални паркове. Така например парк "Пирин" губи около 10 хектара от досегашната си площ и ще бъде 40332,4 ха. За това обаче има съгласието на еколозите, които не смятат махнатите земи за особено ценни от гледна точка на биоразнообразието. Което в тази планина е уникално и дори накара ЮНЕСКО да включи "Пирин" към групата защитени територии от световно значение, т.н. "Световно културно и природно наследство". Заедно с още само 18 подобни парка в Европа. Точно в Пирин бизнес интересите са най-силни Става въпрос за отделянето на още 45 ха от парка в района на гр. Банско и пистите, които се спускат от връх Тодорка. Целта е да се разшири Банско като курортен център. Тук най-активно лобират Българската ски-федерация и "ВАИ"-Холдинг. Холдингът е легализираната част на бившата застрахователна групировка "ВИС" с всичките й номера след тирето. Тя вече успя да осъществи на практика интересите си на Витоша, където построи 2 огромни хотела - на Златните мостове и Алеко. Случайно или не там интересите и съвпаднаха с интересите на едно правителствено лоби, с чиято благословия бе вдигнат строежът на Копитото. За да се гарантира някакъв обществен интерес, в групата на заинтересованите от откъсването на територии от Пирин бяха включени и неколцина местни жители, съставляващи 2 процента от населението на района, които винаги се изтласкват на предна линия. Парламентарното лоби на "ВАИ Холдинг" е синьо-червено. То е наречено "Депутати от Рило-Пиринския регион", ръководени от синия депутат Тодор Павлов, които от 1998 г. насам уж бранят интересите на населението от планината. Включително внасят и подписките на споменатите 2% от него, които искат малко декари в подножието на двете планини за паша и дърводобив, поради простата причина, че нямат друг поминък. Целта на отцепването на 45-те хектара е построяването на още 5 алпийски ски-писти с прилежащите съоръжения, хотели, чайни и т.н. Земята им е необходима в местностите Шилигарника и Бандерица. А там има огромни гори от хилядолетни черни мури, обитавани от стотици защитени животни и птици. Като се изсекат горите за строежа, ще се осигурят стотици кубици безценен дървен материал. Основният мотив на инвеститорите е, че сечта ще разкрие работни места. Според предварителни изчисления обаче заетите в дърводобива няма да са повече 100-150 и при това за кратко. Повече поминък ще има в експлоатацията на пистите, но цената ще бъде тотално унищожената природа. След дърветата ще си отидат животните и птиците, а скатовете ще останат само камънак. Ако тази група успее да прокара интересите си в парламента, съмнително е дали ще дойдат пари за "Пирин" по програмата САПАРД на ЕС за изграждане на инфраструктура на защитените територии. И това ясно беше казано в сряда от координатора на програмата Тобиас Салате. Той не отрече правото за ползване на парка за бизнес на местните. Но посочи много по-удачни начини. Специално "Пирин" може да прави милиони от запазен знак и сувенири с него. Като се ползва и от преференциите на това, че е признат от ЮНЕСКО. Остава и възможността за екологичен ски туризъм, но не в спортния си алпийски вариант. "Най-трудното в България е да бъдат убедени хората, че екотуризмът също може да носи пари", твърди Дейвид Смит от програмата на ЕС "Натура 2000". Според него нашите планини са изключително подходящи за ски-преходи, които не увреждат природата. "По-удобно е обаче да се спускаш по склоновете", казва британецът. Голяма хапка е и националният парк "Рила" с неговите 108416,7 ха. Два от резерватите в "Рила", "Парангалица" и "Централен Рилски" също са включени в програмата на ЮНЕСКО за биосферните резервати. В парка влиза и Рилският манастир, който всъщност ще е най-ощетен от проекта на МОСВ и МС. Манастирът и неговите земи бяха извън границите на парка, според досегашния Закон за защитените територии. И светата обител трябваше да вземе земите си по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. В измененията обаче екоминистерството предлага от националните паркове да се изключат само селищата, но не и манастирите и прилежащите им земи. Още отсега рилопиринските депутати ще се опитат да извадят обителта от парка, заедно с нейните имоти, които всъщност съставляват около 1/5 от земята на националния парк. А в тях влизат близо 100 ха гори, които представляват доста солиден ресурс за цветущо дърводобивно предприятие. На никого не хрумва, че манастирът би могъл също да печели от продажбата на сувенири със запазен знак или дори и да им е хрумнало, очевидно е, че печалбата ще е значително по-ниска от дърводобива. Солидни бизнесинтереси има и в третия национален парк "Централен Балкан" с неговите 71669,5 ха, от които 44000,8 ха са гори. Въпреки, че и неговата територия е орязана с 2000 ха, в територията на парка остават 4 биосферни резервата, 5 природни резервата и 15 природни забележителности. Тук е и най-високият водопад в България - Райското пръскало с пад от 125 м. С новите си граници паркът взима 8545 ха букови гори от община Тетевен. Съответно 2853,9 ха от лесничейство Черни Вит и 6691 ха от лесничейство Рибарица. Още 7480,5 ха гъсти букови гори са отделени от община Троян. Там в "Централен балкан" влизат лесничействата Троян и Черни Осъм, съответно с 1806,1 ха и 5674,4 ха. Екшънът около горите се развихри още преди определянето на границите на парка. От Троян поискаха да оставят тяхната гора да бъде сечена на воля за сметка на Черни Осъм. Обаче не стана. И сега заинтересованата фирма "Виталес" ще трябва да си търси подкрепа в парламента. Защото фирмата има интерес към 2000 ха букови гори. Има и договор за ползване на горския фонд, което означава има право на сеч. И сега това право отпада, а фирмата няма да получи никакви обезщетения по договора. Според еколози от района лобито на "Виталес" е изцяло синьо. Въпреки, че този регион има и солидно червено представителство.
Скоро границите ще се гледат от парламентарната комисия по околна среда. И още там ще си проличат лобитата. Ще се разбере и каква ще бъде съдбата на родната природа, оцеляла досега. И още ще се разбере дали всъщност закриването на АЕЦ "Козлодуй" няма да се окаже недостатъчно за влизане в ЕС. Тогава вече ще падат глави. А според Националната стратегия за опазване на биоразнообразието защитените територии трябва да станат 8% от площта на страната до 2000 г. С рязане от парковете това не става. ПРИРОДНО БОГАТСТВО Най-голямото природно богатство на България е запазената флора. Според екологичните справочници тя е една от най-богатите в Европа и включва 3500 висши растения. Отлика на нашата природа е високият дял на ендемитни растения, от които над 270 вида и подвида на висшите растения се срещат само у нас. Още 200 вида пък са представени само на Балканския полуостров.
Голямо богатство са и запазените видове на редки бозайници, които вече са изчезнали от другите места в Европа. 730 вида гръбначни животни и над 20 000 вида безгръбначни обитават нашите гори. Сред тях има 94 вида бозайници, 390 вида птици (от които 14 вида застрашени в световен мащаб), 36 вида влечуги, 16 вида земноводни и 29 вида прилепи (общо в Европа живеят 31 вида). Във водните ни басейни пък се срещат на 207 вида риби. Автор: ВИКТОР ИВАНОВ http://www.eunet.bg/bgnews/show_story.html?issue=152239480&media=10190876&class=14928746&story=152239511
Коментари () |
|
|
|
 |
