Повече от 100 000 бездомни кучета живееха по улиците на румънската столица през 1998г. Дълготрайната неблагоприятна обстановка в страната, която и днес не е преодоляна, има тежки последствия. Гражданите ежедневно се борят за едното си оцеляване и много притежатели на домашни любимци бяха принудени да ги изхвърлят на улицата. А там животните, оставени без контрол, започнаха бързо да се размножават и се превърнаха в голям проблем за градската управа. Дълго време единственото “решение” беше бездомниците да се избиват-тази дейност беше поверена на една частна компания, занимаваща се с ликвидирането на градските отпадъци. Ежедневно тя избиваше по няколко стотин свободно скитащи кучета.

Скитниците в Букурещ.

Повече от 100 000 бездомни кучета живееха по улиците на румънската столица през 1998г. Дълготрайната неблагоприятна обстановка в страната, която и днес не е преодоляна, има тежки последствия. Гражданите ежедневно се борят за едното си оцеляване и много притежатели на домашни любимци бяха принудени да ги изхвърлят на улицата. А там животните, оставени без контрол, започнаха бързо да се размножават и се превърнаха в голям проблем за градската управа. Дълго време единственото “решение” беше бездомниците да се избиват-тази дейност беше поверена на една частна компания, занимаваща се с ликвидирането на градските отпадъци. Ежедневно тя избиваше по няколко стотин свободно скитащи кучета.

Ликвидационен лагер.

Животните се залавяха и затваряха в “приютите”, където вегетираха, оставени по цели дни без храна и вода. Прегладнелите четириноги започваха да се нападат взаимно и по-слабите индивиди биваха поглъщани полуживи от събратята си. Скитащите кучета, които нямаха стопани, не можеха да се противопоставят на съдбата си-след известен престой най-сетне биваха избивани-удушвани, бити до смърт или тровени със стрихнин. Това са едни от най-ефтините, но най-ужасяващи начини за ликвидиране на животните. Кожата на много от тях се одираше и след това са продаваше в страната и в чужбина. Въпреки, че за няколко години бяха умъртвени по жесток начин огромен брой кучета, те продължаваха да се множът. Безмисленото избиване нямаше край.

Първа помощ.

Когато Австрийското дружество за защита на животните Vier Pfoten /Четири лапи/ за пръв път през 1994г разбра за страшната съдба на бездомните кучета в Румъния, избиването на животните в тази балканска страна отдавна беше станало навик.

Ветеринарния лекар, д-р Амир Халил, ръководител на проекта на дружеството Четири лапи споделя: “Когато разбрахме за страшната ситуация с бездомните кучета в Букорещ, веднага започнахме акция за подпомагане. Изпратихме храна за животните и лекарства, предложихме и план как да се помогне на четириногите.

Едно от първите посещиния на австрийцита в тогавашният ликвидационен лагер “База” показа, че тези мерки са били много необходими. Кучетата бяха натъпкани на ужасно тесни места и бяха отслабнали до кости. Те вегетираха на студения и мокър бетонен под, в неотоплявани и тъмни помещения, при т/ра -20грС. Мястото беше невъобразимо мръсно-повечето кучета страдаха от разстройство.

Трябваше да се търси друго решение. Дружеството Четири лапи реши да започне мащабно разработване на проект за кастрация.Съюзът против използване на животните /Bund gegen Missbrauh der Tiere/, една от най-мошните организации в Германия, беше готов веднага да подкрепи този проект и двете формации заедно предприеха първите крачки за решаването на проблема. След интензивни разговори с градската управа на Букорещ, властите се съгласиха да прекратят бруталното избиване на животните.Реши се в бъдеще кучетата да бъдът залявани, кастрирани и връщани обратно по местата, където живеят. Няколко седмици по-късно, през февруари 1995г., ветеринарните лекари бяха в пълна бойна готовност и започнаха да оперират скитниците.

Проектът!

Идеята за решаване на тежкия проблем със скитащите кучета е проста: Животните се улавят, кастрират се и след няколко дни отново се пускат там, където са заловени. Причините за тези действия са две. Много от бездомните кучета са добре хранени от милостиви хора. Въпреки, че преди години хората са били принудени поради икономически причини да изгонят своите любимци на улицата, те продължавали, доколкото им стигат силите, да се грижат за тях. Затова животните обикалят едни и същи места-често в “територията” на бездомните влиза само един жилищен блок. Когато градската управа взела решението за “изчистване” на Букорещ от кучетата, не взели предвид този факт. Скитниците имат свое резервирано място-в мига, в който един блок от улицата се “изчисти”, автоматично на това място се заселват други бездомници от цялата околност. Затова единственото дълготрайно решение за овладяване на този проблем е да се спре размножаването на живеещите на това място кучета.

Накрая градската управа на Букорещ заяви, че е съгласна да предостави собствен персонал за залавянето на кучетата, също така да отпусне храна за животните в лагера “База”. Мерките за помощ при решаването на този проблем през последните години най-накрая постигнаха едно: Градските власти се увериха, че международните организации за защита на животните ще останат в Букорещ дотогава, докато проблема с бездомниците не бъде окончателно решен. ВРЪЩАНЕТО КЪМ СТАРИТЕ МЕТОДИ Е НЕВЪЗМОЖНО!

Международна комисия.

През лятото на 1997г в Букорещ отново се срешнаха няколко екипа то ветеринарни лекари от дружеството Vier Pfoten. Ръководителят на проекта, д-р Амир Халил, беше 2 месеца в Румъния и се грижеше за дейноста на отделните екипи. През това кратко време бяха катрирани над 5000 кучета. Въпреки, че в “База” непрекъснато оперират лекари от различни оргатизации, броят на бездомните кучета все още е прекалено висок. За това този прект има надежда за дълготраен ефект само при положение, че ветеринарните екипи в Букорещ работят непрекъснато.

Д-р Халил получи пълномощия от дружеството Четири лапи да преговаря с отговорните организации, чрез които да убеди кмета на града да подпишат партньорско споразумение. След многобройни и продължителни преговори с кмета, с представители на градските власти и с отговорни министри, най-накрая, на 15.09.1997г. беше подписан съответния договор.

Договорът.

Този договр, сключен между кмета на Букарещ и австрийското Дружество за защита на животните Vier Pfoten e основният камък, за всички бъдещи договорености, свързани с помоща за румънската столица в тази област.Градската управа се съгласи да финансира ремонта на лагера “База”, освен това предостави и 2 хектара земя на разположение. На тях се строи още един приют за животни, който е финансиран от общината. Кметсвото предоставя средства за изхранванета на кучетата, живеещи в приюта, нае ловци и автомобили и заплаща на персонала, работещ в приютите. Ветеринарите от 14 градски клиники подкрепят проекта и помагат при кастрацията на кучетата. Кметството плаща и на тях.

Афстрийското дружество се задължи да да сформира международна комисия-тя има за задача за осигурява ветеринарни лекари, медикаменти, помощни средства и материали, както и да осигурява съдействието на съответните административни органи, от които зависи тази международна подкрепа.

Скоро след подписването на споменатия договор много организации за защита на животните от цяла Европа решиха да вземат участие в тази международна комисия. А в началото на февруари 1998г. В Букорещ се състоя първия Международен конгрес, занимаващ се с проблемите на бездомните кучета. Румънските медии подробно информираха за неговата работа, както и за сътрудничеството между защитниците на животните и държавните учреждения. Личното присъствие на Бриджит Бардо, представителка на фондация “Бриджит Бардо”, до голяма степен повлия за цялостния успех на кангреса. Разговорите с предствителите на съответните учреждения и срещата с президента на Румъния гарантираха, че договорът ще се превърне в действие. Важна точка е споразумението за сътрудничество на комисията с местните организации за защита на животните, постигнато по време на конгреса. По проекта, отнасящ се за бездомните кучета в Румъния, работят и 7 румънски организации за защита на животните. Тяхната главна задача е да постигнат премахване на данъка за кучета-той е една от причините, поради която доста семейства не отглеждат животни в къщи. Втората важна задача на местните организации на прородозащитниците е да информират обществеността за провежданите мероприятия и за усилията, които полагат, за да намерят нови стопани на бездомните кучета.

Към Румъния още в началото започнаха да пътуват парични и предметни средства в голямо количество, лекарства за хиляди операции, операционна маса и апарати за наркоза, автомобил за ловене на кучета.От 1998г. в БуКорещ няколко чуждестранни ветеринарни специалисти се занимават с кастриране на живатните. В средата на годината кметството пое всички разходи и беше отворена и канцелария на комисията, която координира на място работата, свързана с помоща за бездомните кучета.

КООРДИНАТИ: Vier Pfoten е V.,Hamburg, tel. 0049/40/43 29 29; Tierschutzverein Vier Pfoten, tel. 0043/1/524 45 45

Взето от сп. “Обичам те животно”

Коментари (0)

Напишете коментари

Заглавие

Коментар

Добавяне на коментари