|
Зимният сън, или феноменът на "икономичното" презимуване на някои бозайници отдавна занимава биолозите и е много по-сложен от зимната неподвижност (вцепенение) на студенокръвните животни. Един от най-изтъкнатите изследователи на този феномен в Европа е ръководителят на Изследователския институт по дивечознание и екология във Виенския ветеринарно-медицински университет д-р Валтер Арнолд. Той и неговият екип проучват посредством най-модерни методи физиологичните процеси, които протичат по време на зимния сън и зимната летаргия.
Според тях разграничаването на зимния сън от летаргията не е вече от голямо значение. Много по-важно е при съответните животински видове да се установят различията в степените на понижаване на обмяната на веществата, на пулса и телесната температура. Освен това е много различна и дълбочината на съня (лат. torpor, което означава вцепенение, зашеметяване, летаргия). Това е състояние, подобно на кома. Нормалният сън през зимата също може да бъде повече или по-малко дълбок. Мечката например, за разлика от други бозайници, които спят зимен сън, като мармота или сънливеца, при смущения се събужда доста бързо, започва да се движи и става агресивна. Отдавна се води спор в научните среди за това, дали мечките спят истински зимен сън или не. Първоначално се смяташе, че те по-скоро само си почиват. През 80-те години американски учени стигнаха до извода, че те все пак спят зимен сън въпреки че телесната им температура спада само с два до пет градуса, а пулсът отслабва наполовина. При други видове тези стойности обаче намаляват многократно. Що се отнася до обмяната на веществата, то последните изследвания показват, че при мечката тя е като при "истински" зимен сън. В общи линии преходите към тези състояния са плавни. Затова американците използват удобния термин "презимуване" вместо зимен сън и летаргия. Какво става в организма? Като резултат от един определен причинител, най-напред в една или друга степен отслабва обмяната на веществата, като се извършва съвсем "икономично". Стига се до едно минимално ниво, което е учудващо сходно при различните животински видове, нещо като "константа за зимен сън". Едва след това пада и телесната температура. Доскоро се смяташе, че бозайниците, които спят зимен сън, най-напред понижават температурата си и така успяват да спестят енергия, тъй като всички химически реакции, а значи и обмяната на веществата, при по-ниска температура протичат по-бавно. Това обаче не е вярно, а е точно обратното. Охлаждането на тялото става в резултат на намаляването на обмяната на веществата. Докато прилепите и други спящи през зимата дребни бозайници стават "леденостудени", мечките не могат толкова да се охладят и тяхната телесна температура спада съвсем малко, най-вече поради това, че техният обем (маса) по отношение на повърхността е много голям. Пулсът спада - също в различна степен - и животните изпадат в "студена фаза" с или без споменатата вцепененост. Студените фази се прекъсват от кратки събуждания със затопляне на тялото, понякога даже животните приемат и храна. След това те заспиват дълбоко, за да влязат после отново в студена фаза. По принцип спящите зимен сън животни не се хранят, а разчитат на натрупаните през есента резерви. Загадката на периодичното събуждане Както стана ясно, студените фази при спящите зимен сън животни периодично биват прекъсвани. Този феномен все още не е изяснен. Една приемлива хипотеза на изследователите от Виена гласи, че животните от време на време трябва да излизат от подобното на кома състояние, за да могат след кратка "будна" пауза да заспят дълбоко. Защото при много ниски температури регенеративните (обновителните) процеси в мозъка не могат да протичат. Освен това чрез прекъсването на студените фази се предотвратяват увреждания на мозъка, произтичащи от прекалено дългата му неактивност. Прави се и следният извод: колкото по-дълга е била преди това студената фаза или колкото по-дълбоко е било вцепенението, толкова по-отпуснато спи животното после през следващата топла фаза. Зимният сън започва при мечките с прекратяване на храненето в комбинация с външни температури под точката на замръзване. Нахранени мечки в топла зоологическа градина не изпадат в зимна летаргия. Сънливецът - типичен представител на истинските зимни "сънливци", за разлика от мечката изпада автоматично във вцепенение, когато дните станат по-къси, независимо от външната температура. Сигнал за него в този случай е продължителността на деня, така нареченият "фотопериод". Според най-новите съобщения, в САЩ са успели да "заловят" т. нар. "Н. I. Т. - хормон" (Hibernation Induction Trigger), който е причинителят на зимния сън при мечката. Дори маймуни, които не познават зимния сън, спонтанно изпадат в леко вцепенение, когато им се инжектира този хормон. Това откритие се приписва на проф. Ханк Харлоу и неговия екип от Университета Уоминг. Както при всички бозайници, които почиват или спят през зимата, и при мечките обмяната на веществата се пренастройва почти изцяло в разграждане на мазнините, които при тях представляват почти до 35 процента от теглото им. В зимното леговище мечката не приема храна и течности, не се изхожда и не уринира. Учените от Уоминг са установили, че през зимата тя рециклира отпадъчните продукти и затова не се стига до отравяния на организма. Освен това тя съхранява и до 80 процента от силата на мускулите си, тъй като е установено от проф. Харлоу, че в зимното леговище няколко пъти през деня получава пристъпи на треска, при което мускулите и се свиват. На всичкото отгоре и кърмят В края на януари - началото на февруари, т. е. в зимното леговище, мечката ражда две, понякога едно или три, много рядко четири до пет малки. В европейските ширини тя остава с тях в леговището до средата на април - началото на май. Интересното е, че през цялото време мечката кърми малките без да приема храна или течности. Проучвания на шведски учени показват, че ако мечките бъдат смущавани в зимните им леговища, това намалява шансовете за оцеляване на малките, тъй като се прекъсва сънят, почивката или кърменето. За зимно леговище служат естествени пещери или изкопани от самите мечки хралупи, също кухини в дървета или леговища на земята, направени от клони и трева сред гъста растителност. За разлика от майките, мечките без малки, а и мечоците, в зависимост от времето и наличието на храна изкарват кратка зимна почивка - от декември до февруари. При меко време могат и да напускат за малко зимното леговище, поради което и посред зима е възможно да се видят стъпки от мечка. http://www.slrb-bg.com/fenomen.htm
Коментари () |
|
|
|
 |
