|
По думите на специалисти Палеонтологичното находище е “уникално, нещо изключително” , такова масово струпване на костен материал няма открит досега в целия свят”. Възтановяването на скелетите и и връщането им на място чрез създаването на музей на открито ще съчетава атракция и научно познание.
"Стари предания разказват, че на това място, дълбоко преди много векове било езеро, та някой подземен огън или силна трескавица, разцепил се рътта, гдето е на устието на прохода и гдето сега изтичат цепинските реки, които са излезли от езерото. Водата в полето издавила много села и навлякла толкова си камъне, чтото от тога до днес те се прекарват за разни потребности и не ще се свършат никогаш. Със стремлението на тази вода излязъл и един исполински воден звер, който приличал на кит (на гръцки хархариях).
Тоя звер, откак се изцедила водата, останал на сухо между селата (дн. Ветрен дол и Братиница) и умрел, та псетата ели месата му и оттогава отцепеният клон нарекли Каркария..." Не е известно как е възникнало това предание, разказано в описанието на Татарпазарджишката кааза от краеведа Стефан Захариев през 1870 г. Д-р Петър Берон в своя "Рибен буквар" казва: "Колкото и животни да знаем до днес, китът е най-голямото... И така сичката му дължина е 30-36 лакътя." Може би намерените по повърхността на земята в тази част на България кости на исполински чудовища са накарали местните хора да ги оприличат с останки от китове, а кита винаги сме свързвали с представите за нещо огромно. Каркария и днес се нарича високото плоскогорие на Родопите между реките Чепинска, Ракитовска и Стара река. В южните му поли са град Ракитово ,гр. Костандово и село Дорково. Дорково е голямо и спретнато. Вероятно името му идва от "доркас" - вид диви кози, които се срещали в цялата Каркария и особено под скалистия пролом на река Мътница, през която изтича язовир "Батак". Сред тази красота някога хората построили голям манастир с метох, но от него днес не е останало нищо освен името на малката котловина Метоха. Родопите тук са приказни и са преходът към Тракийската низина. Тук е и язовир "Батак". Заобиколен от всичките си страни от ниски планински върхове, които се спускат чак до водата и образуват красиви заливи. За първи път голямото палеонтологическо находище в местността Илин кладенец, на 400 м край Дорково, впечатлило член-кореспондента Тодор Николов. Стърчащите от скалите кости били забелязани и съобщени от наши геолози, които издирвали полезни изкопаеми в района през седемдесетте години на ХХ в. Първата научна експедиция, която сериозно се заела с тяхното проучване, се провела през 1984 г. На следващата тук вече работела голяма международна експедиция, ръководена от проф. Ербер Тома, зам.-директор на "Колеж дьо Франс", и българина Николай Спасов. Голяма част от именитите участници от Парижкия природонаучен музей били сред откривателите на т.нар. афарско находище в Етиопия, където били намерени кости от австралопитека "Люси" на възраст 3,5 млн. години. Те досега били организирали много подобни изследвания в над 25 страни по света. Българските учени също се ползвали с международна известност. До този момент България била "бяло петно" в подобен род проучвания. Още в самото начало на експедицията, на площ 50х100 м под хумусния слой на почвата, дебел 20-60 см, учените направили поразителни открития. Намерени били огромни бивни, кътници и множество други кости от скелетите на мастодонти - огромни бозайници с големи зъби, далечни родственици на днешните слонове. Те са живели през плиоцена, т.е. преди 3-4,5 млн. години. Станало ясно, че край Дорково била открита най-богатата находка от подобен род в Европа. Тя била многократно по-голяма от смятаното от палеонтолозите за класическо находище "Пикерми" в Гърция. Край Дорково до днес са определени 9 групи бозайници. Сред тях има носорози, хищници от групите на мечките и кучетата, антилопи, елени, трипръстни коне хихариони... Според изследователите някога тук е течала река с непостоянен дебит. Животните идвали при нея на водопой. Някои умирали край нея и независимо от техните огромни размери водите с течение на времето отнасяли костите и ги натрупвали край речен завой. За това допринесли дълбоките подмоли и слабото течение на това място. Така за голям период време се образувало сензационното гробище. Оказало се, че край село Дорково в Каркария гигантски кит нямало, но бил открит един много важен световен паметник на палеонтологическата наука. Значително количество от извадените кости днес се съхраняват в Националния природонаучен музей в София. http://www.rakitovo.net/paleontolog.htm
Коментари () |
|
|
|
 |
