|
Холарктичната област е най-голямата и най-трудна за обобщаване област. Установено бе, че много животни са преминали границата между Неотропичната и Неарктичната област и са общи за двете. Поради това двете части на Америка биха могли да се обединят в една зоогеографска област. Още по-трудно е да се разграничи Палеарктика, отделена от Ориента с планински вериги, които са мгстообитания на планинските животни, а не граница. Така за животните на Хималаите или на Тян Шан е трудно да се каже дали живеят в Ориенталската или в Палеарктичната област, или и в двете. С подобна трудност се сблъскваме и при разграничаването на Етиопската област. Средиземно море, Босфорът и Дарданелите са ясни граници в географско отношение, но зоогеографски не са и поради това границата минава през Сахара и пресича Арабския полуостров.
Несигурностите при разграничаването не са единствените причини за споменатата непрегледност:: ледниковият период естествено е засегнал фауната на Холарктика по-силно, отколкото на другите области. Географските промени в близкото минало тук са били необикновено големи. През терциера в Гибралтар, а може би и през Италия —Сицилия е имало връзка със Северна Африка. Япония, Канарските острови и Мадейра са имали връзка с континента. Британските острови дори след ледниково време са били свързани с континента. Много променлива е например следледниковата история на Балтийско море. От особено значение в зоогеографско отношение била Берингия. Освен това няма друга област, която така рано да се е изменила и да е обедняла под влияние на човека и неговата дейност.
Северната част на Холарктика образува почти затворен тундров пръстен около арктичната ледена пустиня. На юг от него се простират обширните иглолистни гори на тангата. В тази област сходството на животинския свят от двете подобласти (както и в Арктика) е особено голямо, което може да се обясни с големия процент масиви на сушата и с положението на Беринговия проток. Към тайгата се включват широколистни и смесени гори или горски степи. Както широколистните гори на Северна Америка, така и източноазиатските широколистни гори са по-богати с видове, отколкото обеднелите в ледниково време европейски гори. Тези горски зони са последвани предимно от почти липсващите в Европа храстови или тревни степи, например американската прерия или огромните тревни степи на Западен Сибир. В Америка, както и в Азия, процентът на пустинните степи, полупустините и пустините е значителен. В южната част на Северна Америка и в Китай все още има субтропични влажни гори, а в Средиземноморската област вечнозелени твърдолистни гори. Впрочем един поглед върху картата на растителността на съответните области е достатъчен да се разберат слабостите на такова сумарно разглеждане на растителните взаимоотношения. По отношение на климата е достатъчно указанието, че Източна Европа, а в по-голяма степен Азия и Северна Америка са по-континентални от Средна и Западна Европа, което не е останало без последици за зоогеографията.
Двете подобласти имат обширни райони с високи непреодолими или трудно преодолими за повечето животни планини, които, от друга страна, са създали възможност да се развият много планински животни. Различните посоки на основните планински вериги са се отразили върху възможностите за отстъпление на животните по време на ледниковия период и повторното им заселване в следледниково време.
Ледниковият период е повлиял много върху животинския свят на Холарктика. През периода на най-голямо разпространение ледниците са покривали почти половината от областта. На юг ледниковата маса преминавала в широка тундрова зона, която предлагала възможност за живот на неголям брой животни, а освен това направила възможна фаунистичната обмяна от Крайния север и от високите планини. Една част от «арктико-алпийските» животни, т. е. видовете, срещащи се както в Арктичната и Субарктичната област, така и във високопланинските области с умерен климат, дължи своето съвременно разпространение именно на тази възможност за контакт. Вероятно някои планински животни са имали възможност за преход от една планина към друга. Още по на юг климатичните промени са улеснили някои планински обитатели да преодолеят области, които днес са сухи. И накрая стопяването на ледниците довело до образуването на огромни езера, което позволило на много животни да преминат от една речна система в друга или да се заселят в изолирани днес езера.
Безспорно ледниковият период е причинил измирането на много видове, които не са могли да компенсират загубата на ареали на север, чрез съответно разпространение на юг. Особено в Средна Европа пътят на такива постепенни, продължаващи десетилетия и столетия отстъпления (а не миграция, преселване) свършвал в планините. Както все по-голямото захлаждане, така и по-късно затоплянето при оттеглянето на ледниците е лишило от възможност за живот редица видове.
През плейстоцена е имало много периоди на заледяване и затопляне, следователно е имало не само един период на висока смъртност на видовете. Ледниковият период изобщо се характеризира не само с оскъдната тундрова фауна в областта на днешния умерен климат. Става дума за време повече от 1 млн. години, включващо периоди, когато е било и по-топло от днес. Ако се изброят всички животни, които някога през плейстоцена са живели в Средна Европа, списъкът ще бъде Учудващо дълъг. Тук ще се спрем само на по-едрите бозайници, които (с изключение на конете) вече не се срещат в историческо време: маймуни, бодливи свинчета, чакали, енотовидни кучета, гепарди, лъвове, леопарди, хиени, еноти, мастодонти, слонове, коне, магарета, зебри, тапири, носорози, хипопотами, мускусни и водни бикове.
Не е изключено човекът да е допринесъл за измирането на различни преследвани от него животни.
От края на последния ледников период до днес са изминали около 20 хил. години. Като си помислим, че за няколко милиона години средноамериканският сухоземен мост е станал причина за умерено смесване на северно и южноамериканската фауна,трябва да се запитаме дали следледниковото повторно заселване изобщо е завършило. Сигурно не е, макар че животинският свят тук е напредвал на много по-широк фронт, а климатичните бариери играят значително по-малка роля. От друга страна, повторното заселване започвало понякога от малки реликтни ареали. Някои животни се разпространяват много бавно и в такива случаи ни се струва, че можем да определим положението на края на ледниковата броня въз основа на днешната граница на, разпространение. Извънредно бавно се разселват пещерните животни, стигнали едва до пещерите на Средна Европа, поради което «пещерната» зоология в Средна Европа не е така популярна, както в Южна Европа. Не е завършило дори затварянето на някои пролуки в разпространението в Алпите, при което става дума за няколко километра: Явно това повторно заселване (например с акари или с почвени насекоми) протичало не само отдолу във височина, но и обратно, тъй като някои животни са могли да преживеят заледяването върху нунатаките, издигащи се над ледените и фирновите площи.
Това, че много животни все още не са достигнали своите екологични граници на разпространение, става ясно, когато се стигне до внезапни разширявания на ареала, при което най-трудно е да се даде отговор на въпроса, защо те не са настъпили по-рано. Безспорно на повторното заселване е навреждало и вреди изкореняването на горите, както и прякото влияние на човека.
Поради слабото разпространение на речните системи от север на юг сладководната фауна е могла да отстъпи към южните остатъчни ареали в много по-малка степен, отколкото сухоземните животни, и през междуледниковите и ледниковите периоди отново да се разшири. Поради това нашите реки и езера днес са сравнително бедни на видове.
Климатичните промени през ледниковия период са оказали силно влияние и върху видообразуването. Много животни са преживели ледниковия период в изолирани остатъчни ареали. В някои случаи времето е било достатъчно за образуване на подвидове, а в други случаи генетичното отчуждаване е било така силно, че възникнали «видове-близнаци». Разделянето на ареалите също се дължи до голяма степен на влиянието на заледяването. Проф. д-р б. н. Улрих Зедлаг
ЖИВОТИНСКИЯТ СВЯТ НА ЗЕМЯТА
Превели от немски
Радка Андреева и Борислав Антонов
Земиздат — София – 1981 17:41 16.10.2004 г.
Коментари () |
|
|
|
 |
