|
Всички съвременни първаци са резултат на дълго историческо развитие. Това показва преди всичко техния клетъчен строеж. Първите живи организми са били безядрени форми.
Диференцирането на ядрото в безядреното живо вещество е сравнително по-късен стадий от развитието. Отделните групи първаци обаче са в различна степен на развитие по отношение усложняването на устройството. Няма съмнение, че инфузориите са най-сложно устроени. Затова когато се поставя въпросът за най-старата група, от която произлизат останалите първаци, не могат да се имат пред вид инфузориите.
Споровите също не могат да се смятат като първични въпреки простото си устройство. Те като паразитни форми произлизат от свободно живеещи. Тяхното примитивно устройство трябва да се търси в кореноножките и мастигофорите. Най-важният критерий за разрешаване на този въпрос освен устройството е начинът на храненето.
CHILODON CYPRINI се появява масово в края на зимата, когато рибите са още под леда и са много изтощени. Тогава младите риби особеио в рибниците измират масово.
Средство против този паразит няма. Препоръчват рибите да се гледат при добри условия през лятото, за да са по-устойчиви през зимата.
От рода хилодон има свободно живеещи форми, напр. СH. UNCINATUS. Срещат се и ектокоменсалнн форми по водните и сухоземни изоподи. В рода хилодон може да се проследи пътят на премиване към ектопаразитизъм.
По устройство на тялото си CHILODON CYPRINI не се различава от свободно живеещите форми. Той няма изработени нови морфологически приспособления за паразитен живот. Вдлъбването на коремната страна му позволява да прилепва добре към хрилните листчета на рибите.
Към паразитните форми някои причисляват и ентодиниоморфите (ENTODINIOMORPHA). Те спадат към олиготриха.
Тези цилиати живеят в стомаха и червата на бозайниците, предимно в копитните. Особено много видове се срещат в търбуха и мрежата на преживните бозайници. Те принадлежат само към семейството офриосколециди.
(OPHRYOSCOLECIDAE) Ние дължим нашите познания върху тази група цилиати на изучаванията на съветския зоолог-протистолог проф. В. А. Догел и на неговите ученици.
В един кубически сантиметър от съдържимото от търбуха на" преживните животни има над 1 милион инфузории. Общото тегло на всички инфузории от търбуха на едно животно достига до 3 кг.
Инфузориите от търбуха на преживните участвуват главно в смилането на целулозата. Целулозата се смила в същност от бактерийте, част от които живеят в празнината, а друга част в симбиоза с инфузории. Ролята на инфузориите за смила Съгласно теорията на съветския биохимик проф. А. Опарин за произхода на живота чрез поява и развитие на коацервати първите организми са имали хетеротрофно хранене, както и сегашните амеби. Те са били по-просто устроени от амебите. Хранели са се дифузно с органически вещества от околната среда. Днешните амеби се хранят главно с твърда храна. Изискванията на автотрофните мастигофори от околната среда наистина са по-малки. Те се нуждаят от по-прости съединения, напр. за синтезата на белтъчини само от нитрати. Според теорията на Опарин най-напред се създават сложните органични вещества и после първите организми. Ето защо по-малките изисквания на автотрофните мастигофори не са признак на примитивност, защото тогава не са липсвали в околната среда сложни органични вещества. По-съществено е, че холофитното хранене на камшичестите е много по-сложно от хетеротрофното хранене на амебите. Най-после устройството на мастигофорите е несравнено по-сложно от устройството на амебите. Следователно кореноножките и специално амебите трябва да се приемат за основната група първаци.
Камшичестите имат преки родствени връзки с тях. Указание за това е съществуването сега на флагелати с псевдоподи (RHIZOMASTIGIDA). Освен това някои кореноножки (FORAMINIFERA) имат размножителни стадии с флагелуми. Камшичестите в развитието си дават два главни клона: единият — ZOOMASTIGIDA, с холозойно хранене, другият — PHYTOMASTIGIDA, с холофитно хранене.
Черупчестите амеби, форамиииферите, хелиозоите и радиолариите произлизат от амебовидните кореноножки.
Ресничестнте имат родствени отношения с мастигофорите. Доказателство за това е тяхната ресничеста покривка. Ресничките по устройство са сходни с флагелумите. Ресничестихе обаче имат съвсем различен ядрен апарат и различен полов процес. Допуща се, че те са се отделили много рано от камшичестите. Действително протоцилиатите имат белези, по които приличат на мастигофорите. Такива белези са еднаквите ядра и половият процес, който е популация. Протоцилиатиге са паразитни форми и затова мнозина смятат, че тези примитивни белези са вторични. Ето защо протоцилиатите не дават указания за пътя, но който са произлезли инфузориите. Изобщо произходът на инфузориите е още доста неясен.
Споровите са съставени от две ясно разграничени групи : телоспоридия и неоспоридия. Гаметите на телоспоридиите имат форма на флагелати и са снабдени с камшичета. Това ги приближава до мастигофорите. Неоспоридиите са сходни с кореноножките. Те нямат камшичести гамети, а много от тях имат амебовидни движения. Приема се, че телоспоридиите произлизат от камшичести прадеди, а неоспоридиите—от амебовидни форми. Г.КОЗАРОВ Г.ПАСПАЛЕВ ИВ. ВАСИЛЕВ П. МИХАЙЛОВА Д. БОЖКОВ
ЗООЛАГИЯ ЗА ИНСТИТУТИТЕ ЗА ПРОГИМНАЗИАЛНИ УЧИТЕЛИ
ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО "НАРОДНА ПРОСВЕТА" - СОФИЯ – 1963
 |
