|
Водата е един особено важен фактор от околната среда, в която живеят рибките и растенията. Винаги трябва да имаме предвид, че в хилядолетното размножаване на определен вид рибки околната среда е оказвала влияние. Затова водата, заедно със своите физически и химически особености трябва да отговаря на родната, естествена среда на нашите питомци. Когато пускаме нашите рибки да хвърлят хайвер, трябва да се съобразяваме с водата, в която ще ги пуснем, така че тя да бъде еднаква с тази, каквато е в родината им. Би могло да се твърди, че всяка вода в свободната природа си има свой „роден" вид рибки, в която те се чувстват изключително добре. Нека си представим многообразието на водата по отношение на нейния състав, както и физически и химически качества. Защото имаме вода от езера, локви, реки, течаща, стояща, с чувствителна дневна и нощна температурна разлика, вода, гъмжаща от бактерии и инфузории, вода напълно свободна от тях, вода от голяма дълбочина или непосредствено от повърхността, вода от карстова местност или от планински рекички и пр. А всяка поотделно е родина на нашите питомци.
Искаме ли екзотичните ни рибки да се чувстват „у дома си", трябва да им създадем „родна среда", с всичките й особености и специфични свойства. Това ще е биологично, ще бъде родно и естествено! Преди имаше рибки с „проблематично" размножаване'. Сега ключът към този проблем е разгадан - физическите и химическите свойства на водата. При подреждането на нов аквариум или аквариум за „пускане и размножаване" е редно да оставим водата няколко дни да отлежи, докато новата вода влезе в естествен обмен. От това следва да се заключи, че прясната вода от водопровода или бунара не е тутакси пригодна за нашите цели, а трябва да престои поне 3-5 дни. Чистата прясна вода от водопровода, когато е под налягане, е преситена с атмосферен кислород и въздух. Тогава околните предмети, водорасли и рибки биват полепени с хиляди малки мехурчета, които следва да разпръснем. По правило в прясната вода се образуват големи количества алги, инфузории, микроскопични животинки и бактерии, което води до помътняваме на водата. Обаче тяхното количество намалява поради липса на кислород и хранителни вещества. След 3-5 дни водата се избистря, защото бактериите, алгите и инфузориите измират. Тогава водата добива един слабо жълтеникав отенък и ние можем да считаме, че тя е станала годна за нашите цели. Именно тогава взаимоотношенията между водните растения, земните бактерии и микроскопичните животинки са в биологическо равновение. Но това започва едва след една седмица, затова едва тогава трябва да пуснем рибките. Ако в желанието си да избистрим водата постоянно я сменяме, няма да постигнем голям напредък, тъй като ще внасяме заедно с новата вода нови хранителни вещества и кислород, които ще способстват за развитието на микроорганизмите. Всички знаем, че нашите рибки в по-голямата си част произхождат от тропиците и субтропиците. В тези географски ширини водата е подложена на голям кръговрат, благодарение на интензивното изпарение. Валят поройни дъждове, водата на които е химически чиста и почти сходна с дестилираната. Водата от дъждовете не може да попие във влажната почва, а се оттича чрез безброй вади в затворените пространства (езера, блата, мочури и пр.). Ето защо, общо казано, в тропиците и субтропиците най-горният пласт вода е винаги мека, вследствие на ежедневните валежи. Освен това, повечето реки в тези области не преминават през калциеви земни пластове. Това се отнася за реките Конго, Нигер, реките в Цейлон, Индия, Амазонка и Ла Плата. Ето защо, следва, че за да се чувстват нашите рибки и растения добре и при родни условия, следва да ги държим в мека вода. Ние можем много лесно да имаме мека вода. За тази цел ще трябва да съберем дъждовна вода. Дъждовната вода трябва да се събира след продължителен дъжд, когато всички нечистотии са били увлечени от първия дъжд, и то не направо от улука на мръсния покрив, а в дървени съдове (корита). И така, не винаги взетата направо от водопровода вода е най-добрата и най-пригодната за нашия аквариум. Знаейки това, ние трябва да я пригодим за нашите цели. Често в големите градове, от хигиенични съображения, водата бива хлорирана за дезинфекция. Такава вода трябва да отлежи известно време, иначе може да изтрови рибките. При нови водопроводи от оловни или цинкови тръби е също опасно да се взема вода, защото се образуват отровни съединения. © д-р Тони Георгиев Халачев автор, 1995 БОЛЕСТИ – НЕПРИЯТЕЛИ И ОТРАВЯНИЯ ПРИ АКВАРИУМНИТЕ РИБКИ
Коментари () |
|
|
|
 |
