|
В химията играят много голяма роля три понятия киселинност, основност и неутралност. Водата се изпробва с индикаторна хартия. В химията, при неутралната вода има еднакво количество йони Н+ и на ОН. Учените, чрез многократни опити са доказали, че концентрационната величина на киселините или основите, разтворени във водата, даже и в най-малки количества, оказва голямо влияние върху жизнените процеси на животните. Ето защо е било необходимо да се намери една мярка, с която да се измерват тези малки концентрационни величини. След обосновани разсъждения (които са обширни за обяснение) се е стигнало до следното заключение:
Киселинният градус на една нормална солна киселина, която съдържа 36,5 g НСL в 1 L, т.е. е около 3,5 %-ова, се означава с т.нар. рН стойност = 0. Една нормална натриева основа, съдържаща около 40 g NaОН в 1 l вода, т.е. 4 %-ова; се означава с рН == 14. От това следва, че в неутралната точка, при която водата няма в повече нито киселина, нито основа, рН = 7. Съкращението рН трябва да се счита като числена мярка за концентрацията на водородните йони (Н+). В свободната природа водата никога не може да бъде неутрална, защото в нея винаги има разтворени соли. За определянето на рН можем да си послужим с универсалната индикаторна хартия за спектъра от рН = 1 до рН = 10. Според изследванията на проф.Шеперклаус, нащите рибки понасят различните стойности на рН по следната таблица: рН > 9 - средно до силно алкална вода, която е вредна за рибките рН = 8-9 - леко алкална вода, която при краткотрайно въздействие не е вредна рН = 6,5-8 - много пригодна за рибките, обикновено при тези стойности на рН става хвърлянето на хайвера рН = 5,5-6,5 - леко кисела вода, която общо взето не е вредна. рН < 5 - средно до силно кисела вода, която е вредна. Така наречената „киселинна болест" настъпва, когато рибките живеят по-дълго време във вода с рН под 4-5. Тогава настъпват болестотворни процеси, рибките плуват вяло, отслабват чувствително, не се хранят и нямат правилна стойка, а плуват наведени встрани, имат кафеникаво изменение на хрилете и усилена лигава секреция от кожата. В аквариумите не се случва такова заболяване, обаче е наблюдавано, когато любителят се старае да направи съвсем мека вода при развъждането на някои проблематичен вид рибки. За да избегнем киселинната болест, трябва да поставим в аквариума калциеви камъни или счукан мрамор. Ако искаме да понижим рН-стойността на водата, т.е. да стане кисела, можем да прибавим във водата солна или фосфорна киселина. Разбира се, в малки количества и като изпробваме постоянно с индикаторна хартия или по друг начин. Безвредни са: отвара от торф и танин (0,1 g на 10 1 вода). Интересно е да се знае, че такава вода е близка по стойност с така наречената „стара (отлежала) аквариумна-вода", която е така ценена от опитните акваристи, защото в такава вода се развърждат по-лесно екзотичните рибки. Чрез прибавянето на торфена отвара водата става леко кисела, следователно е бактерицидна -бактериите умират в нея, а също се прибавят някои хормони. Стойността на рН се мени през денонощието, ето защо при измерването трябва да се вземат проби в различни часове. При правилно гледане на екзотични рибки трябва да обръщаме внимание не само на рН-стойността, но и на твърдостта на водата. Сега рН-стойностите се измерват много бързо и лесно с електронен рН-метър. © д-р Тони Георгиев Халачев автор, 1995 БОЛЕСТИ – НЕПРИЯТЕЛИ И ОТРАВЯНИЯ ПРИ АКВАРИУМНИТЕ РИБКИ
Коментари () |
|
|
|
 |
