|
Произход на котката Наред с кучето и домашните пернати, домашната котка /Felis catus/ е едно от най-древните животни, което живее редом с човека. Всички известни понастоящем котки са с полифилитнчен произход, т.е. те не са произлезли от една определена "пракотка", а преди много хилядолетия са се появили в различни места на планетата и формирането им е свързано с въздействието на редица еволюционни фактори.
Вкаменелите остатъци свидетелстват, че в периода на третичния палеоцен, т.е. приблизително преди. 160 милиона години, е живяла група бозайници, така наречените прахищници /креодонти/. По-късно от тях тръгват няколко еволюционни разклонения, в това число и разклонението, към което се отнася и разредът на съвременните хищници. От времето на еоцена - приблизително преди 65-75 милиона години - съществуват добре запазени остатъци от скелета на животно, което специалистите наричат Миацис /Miacis/. То е изглеждало приблизително така, както е изобразено на. От този далечен родоначалник водят началото си четири основни семейства хищници: семейство котки, кучета, златки и хиеноподобни. По-късно семейството на котешките хищници се разделя на два самостоятелни вида. Това е последица от откъсването на Американския континент от Евро-Азиатския материк приблизително в третичиия олигоцен. В процеса на това разделяне /а то е продължавало приблизително 40 милиона години/ развитието на семейство котки на двата континента е протичало по различен начин. Едва към края на третичния период на палеоцена материците се приближили един към друг в района на днешния Берингов пролив. Но това време основните видове хищници от семейство котки вече са преминали през всички еволюционни етапи. С това се обясняват различията между представителите на семейство котки в Европа и техните американски посестрими. В Австралия, Нова Зеландия и на Антилските острови, които никога не са били едно цяло с Америка и Евроазиатския континент, нямо представители на семейство котки или просто за тях нищо не е известно. Останките на преките предци на съвременните коткообразни хищници са известни от периода на миоцена.
Котката се отнася към семейството на бозайниците от разреда хищници /Felidae/. Членовете на този клан обикновено са силни и пъргави животни. Те са с гъвкаво и мускулесто тяло. Привдижват се много внимателно и безшумно, а в преобладаващото си мнозинство са отлични скачачи и катерачи. Не обичат водата, макар че плуват много добре. Обикновено ловуват вечер и през нощта, хранят се предимно с бозайници и птици, по-рядко с други животни и с растения. Те са с най-добре развити слух и зрение.
Зоолозите разделят хищниците от семейство котки на две подгрупи: Felinae и Pantherinae. В миналото /а много често и понастоящем/ се използва друга класификация:
котките се разделят на големи и малки. При това разделение се взема под внимание особеностите на строежа на гръкляна, защото гръклянът при малките котки им позволява да мъркат, докато големите котки не могат да правят това. Алберт Пинтер „Котката”
 |
