|
Най-близка роднина на домашната котка в Европа, Азия и Африка е дивата котка /Felis silvestris/. Учените класифицират трите съществуващи понастоящем групи по следния начин: I. европейска горска котка /7-10 подвида/,
II. индийска степна котка /10-12 подвида/,
III. африканска светложълта или пепелява котка /10-16 подвида/.
По всяка вероятност всички под видове могат да се кръстосват помежду си, при това метисите са способни са продължат рода си. Те се различават един от друг главно по външния си вид, Физиологията и начинът им на живот са много близки до тези на домашната котка. Раждат котета един път в годината.
I. Дивите европейски котки са широко разпространени из целия континент: от Испания до Урал и от Прибалтика до Турция. Те обитават горските гъсталаци. Козината им е кафява с яркожълти къси косъмчета, а по Дължината на гръбнака им има черна ивица. Ярките ивици и тигровата окраска са разположени и по хълбоците. Опашката е дебела и отсечена в края. По долната месеста част на носа няма косми, тя е ярко розова. Европейската горска котка е доста страхлива, но слухът и зрението й са Прекрасно развити. II. По външен вид индийската степна котка прилича На домашната. Но тя е по-едра и е с друга окраска. Общият тон на окраската ма зимната котка е сивкаво жълт с равномерно разпръснати по гърба и хълбоците черни петна. Опашката е дебела и е по-дълга от тази на домашната котка, с няколко черни пръстена.
Степната котка обитава обширна територия: от Ирак и Индия до планините на Средна Азия. Според мнението на специалистите един от под видовете на тези котки Felis silvestris irani заедно със светложълтата африканска котка е участвал във формирането на съвременната домашна котка. III. Породи и издънки па африканската светложълта котка се срещат по цялата територия на Африка, както и на Синайския полуостров, на островите Корсика и Сардиния. Те са по-високи от степната котка, не са страхливи, на някои места живеят много близо до човека и много приличат на съвременната домашна котка - кафявата теби. Благодарение на тази прилика дълго време под видовете Felis silvestris libica и Felis silvestris ocreata са смятани за изходен тип на домашната котка. Жълто кафявата козина на тези котки е покрита с яркожълти фигури - дребни петънца или ивици. Главата им е малко по-тясна, отколкото на другите котки, ушите са големи, а опашката им е заострена в края си.
Много близки по външен вид до домашната котка са няколко подвида на африканската светложълта. Това са барханиата котка /Felis margarita/, сивата /Felis bieti/ и чернокраката /Felis nigripes/ котка. Всички те живеят в Азия и Африка, но обитават твърде ограничено пространство. За тях има много малко сведения. Лапите на трите подвида са покрити изцяло с гъста козина, което им позволява нормално да се придвижват по нажежените пясъци в пустинята. Сетивните косъмчета на сивата котка /може да се предполага, че същото се отнася и за другите котки, които живеят в пустините/ могат да се регистрират промените в атмосферното налягане.
В една широка зона: от Египет до Китай и Югоизточна Азия е разпространен видът хаус или тръстиковата котка /Felis chaus/. Този вид е много по-едър от другите котки. На дължина тялото на хауса е над един метър, краката са високи, опашката - къса, на ушите си котката има малки "пискюлчета". Окраската е от червеникаво-кафява до жълто-сива. Тя зависи от подвида на хауса. Досега са регистрирани девет подвида. Хаусът прекрасно се е приспособил към живота сред гъстите тръстики и бодливи храсталаци, растящи по бреговете на реките, езерата и моретата. Колониите на тръстиковата котка са доста многобройни, тези животни могат да живеят и с човек. По запазените на стенни рисунки и мумифицирани останки може да се предполага, че древните египтяни са използвали за лов на водоплаващи птици именно тръстиковата котка. Котенцата от този подвид лесно се опитомяват и възпитават в неволя.
Американската дървесна дълго опашата котка магот /Leopardus tigrinus/ и оцелотът /Leopardis pardalis/ са най-разпространените диви котки, които могат да бъдат опитомявани и отглеждани като домашни животни в градско жилище. Но при тяхното отглеждане има и няколко негативни момента. Първо, сами по себе си те са много скъпи, изхранването и грижите за тях изискват доста тлъсти пачки. И второ, не бива да се забравя, че и двата хищника са нощни животни, т.е. през деня те спят, а "оживяват" надвечер и през нощта, когато стопанинът вече си почива. Почти е невъзможно животните да бъдат отучени от този навик. Следващият проблем: все пак тези животни са диви и пренебрегват всички хигиенни процедури или възпитателни мероприятия на техните собственици, те нападат дребните животни, които живеят в съседство. Така че не можем да говорим за пълното им опитомяване.
Дървесната дълго опашата котка и оцелотът са разпространени в южната част на Северна Америка и по цяла Южна Америка. Те обитават гъстите тропически и субтропични гори, почиват и се крият от враговете по дърветата.
В Югоизточна Азия живее бенгалската котка /Prionailuris bengalenesis/. Специалистите смятат, че именно от нея са произлезли сиамската и другите ориенталски породи на съвременните домашни котки.
В планините и пустините на Средна Азия може да се срещне манулът /Otocolobus manul/ Той много прилича на домашната дългокосместа котка. Манулът обаче е по-едър от домашното зверче. Той има къси дебели крака, леко сплесната глава, закръглени уши, къси бакенбарди и много дебела опашка. Манулът е с необикновено гъста и дълга козина. С козината, ушите и яката му много приличат на персийските котки. Но и досега не е установено дали наистина манулът е изходният тип, от който са произлезли персийските котки. Никой не е успял да установи дали комбинацията между манул и домашната котка дава жизнено способно поколение.
Всички представители на семейство котки са много атрактивни и симпатични. По-многобройни колонии са събрани на едно място в различните зоологически градини по целия свят. Алберт Пинтер „Котката”
 |
