|
Хибрид
Carpondo(Morelia spilota variegata x Morelia (Chondropython) viridis) Длъжен съм веднага да направя уговорката, че не сме любители на хибридите, а също така не сме заинтересовани за тяхното получаване или произвеждане, но когато за пръв път преди 3 години видях снимка на малчуган – хибрид между зелен питон и килимен питон на Чейн, а също така снимка на хибриди Corallus caninus x C. enidris , получени от бременна женска уловена в природата, аз бях много шокиран.Хибридите от питони се наричат карпондо ( от сливането на думите carpet python x chondropython ).Това се предполага, че е невъзможно, дотолкова, че тези змии са различни, както по морфология, така и по поведение…Така ми дойде мисълта да проверя възможен ли е хибрид на зелен питон с новогвинейски килимен питон, с който те заедно обитават Нова Гвинея /в леко различаващи се биотопи /.И ето, в размножителния сезон ние прехвърлихме женска вариегата при най-големия мъжки хондропитон.Мъжкият, независимо от своя приличен за хондро размер, се оказа невзрачен в сравнение с женската, но все пак след 15 минути “включи”.
Мъжкият нервно обдушваше главата на женската, нетърпеливо се опитваше да нахлупи отгоре и пръстен от своето тяло, подраскваше по женската със своите “нокътчета” /закърнели задни крайници при боидите, особено развити при мъжките екземпляри – бел. на преводача /…, но тогава дойде време да си тръгваме от работа и как е завършил този роман, ние не разбрахме.
А когато на следващия ден дойдох на работа, мъжкият вече се намираше на дъното на терариума явно стресиран, слаб, наплашен, което за обикновено оплождане при зелените питони съвсем не е характерно, а обичайно то продължава много по-дълго време.Ние доста се изплашихме за мъжкия, разделихме питоните и решихме да забравим за подобни експерименти, а женската на килимения питон преместихме при мъжки от нейния вид.Тя благополучно забременя и след определено време снесе 21 хубави яйца.Това беше второто снасяне в живота и, а в предния сезон тя се утвърди като образцова майка, затова този път решихме да инкубираме яйцата при нея.На 54-я ден от инкубацията аз разместих внимателно пръстените от тялото на люпещата женска, за да проверя състоянието на яйцата и с изненада установих едно празно и вече изсъхнало яйце, по точно неговата обвивка.Хммм, малко рано е за излюпване, помислих тогава.Повдигайки повече женската, намерих малчуган с доста странен цвят, жълто с червено кафеникави петна.Той спокойно си стоеше на едно от яйцата и се оглеждаше на всички страни.Щом го взех в ръка изчезнаха и последните съмнения – той съвсем точно напомняше със своя външен вид тези хибриди на зелен питон с питон на Чейн, които по-рано видях на снимките, само, че онези бяха по-зелени и петната им не бяха червеникави, а по-скоро черни.Отделих малкото и като помислих, че и другите яйца може да са хибридни и им е време да се излюпват, аз ги отделих от гнездото на женската и направих внимателно с помощта на ножица прозорче във всяко едно яйце.Това много напомняше търсенето на диаманти в “Дванадесетте стола” и също така не се увенча с успех – във всички читави яйца имаше нормални килимни питони.Поставихме ги в инкубатор и започнаха да се люпят на 57-58-я ден от инкубацията.Много любопитно е, че хибридът се излюпи на 53-54-я ден от инкубацията, естествената инкубация на хондропитоните продължава нормално 49-51 дена, килимните се люпят на 56-58-я ден, а в нашия случай се получи нещо средно.Със своите размери и форма на тялото той напълно напомняше малките на килимните, главата имаше някои черти “а ла хондро”, а опашката също бе от килимните.
В необходимия срок питончето за първи път благополучно линя /смени кожата си – бел. на преводача / и на следващия ден хвана голямо, окосмено, но още сляпо мишле и го погълна.Следващото хранене вече не беше така успешно, малчуганът прояви явен интерес към храната, но прекалено се “стеснявяше” да си отвори устата и да я хване.Всички опити и мъки да го накараме да направи това се провалиха, наложи се да вземем така наречените assist feeding (помощ при хранене – бел. на прев.), т. е. взехме го в ръце , леко поотворихме устата му, промушвайки убитият мишок до гърлото му и внимателно го оставихме обратно на клона му.Малчуганът отначало се опитваше да изплюе храната, извивайки се, но бързо се примири и започна да я поглъща сам.Главното при това е този, който ще го храни, да се превърне в каменна статуя, да не шава и не диша, за да не го изплаши с невнимателно движение.Все пак малкият изглеждаше много силен и продължаваше да проявява интерес към храната при всеки опит за нормално хранене, а да го храним на сила ставаше все по-рядко, аз вярвах, че в края на краищата ще започне да яде сам и това стана, но след няколко месеца, вече през есента, а още след месец, той вече хващаше плъхчета и прясно убити мишки направо от дългата пинсета.Растежът му веднага забележимо се ускори, макар той да изоставаше винаги от своите събратя – килимните питони от същото люпило, но все пак на 2 години той вече имаше ръст на голям мъжки зелен питон.Той също беше мъжки.
Неговото поведение напомняше повече поведението на хондропитоните, за разлика от малките килимни, той фактически никога не слизаше от вейката си, на която обичайно виси в характерна за зелените питони поза.Макар и неговата опашка да завършваше като при килимните питони, ние на два пъти наблюдавахме типично за хондрите помръдване за примамване на плячката (tail luring) през нощта.В същото време от зелените питони го отличаваше неговата забележителна активност, той е достатъчно подвижна змия, често даже и през деня.А когато се отваряше вратичката на неговия терариум, хибридът не седеше на кълбо, а започваше да пълзи и да се опитва да “общува”.
Много забавна също беше и смяната на неговата ювенилна окраска и макар крайният резултат да не оправда очакванията на мнозина, все пак трябва да се признае, че външният вид на хибрида е доста необичаен.Ярко-зелен цвят така и не се появи, но при ярка светлина се вижда, че много люспи имат тъмно-зелен цвят, а като цяло змията има достатъчно силен многоцветен отблясък, което е несвойствено както за килимните питони, така и за зелените.От начало цветът напомняше този на малките хондри от остров Ару, при които някои люспи отначало са тъмно-сиви и цветът им изглежда мръсен, а после стават зелени.Все пак любопитно е също как би изглеждал хибридът, ако беше получен от зелени питони, даващи кафяви малки или ако майката беше хондро, а бащата – килимен питон.Да се провери това не е лесно, дотолкова, че в последствие както се изясни, подобна хибридизация е дело доста рисковано и често завършва с пълен неуспех.Нашият хондропитон – баща на хибрида, скоро напълно се оправи след стреса, предизвикан от чифтосването с женската вариегата, но през лятото на следващата година започна да проявява симптоми на пневмония и не успяхме да го излекуваме.Както по-късно ми стана известно, поне трима американски развъдчици, които са се опитали да получат подобни хибриди, са загубили своите мъжкари още по-бързо.Макар и техните самци благополучно да са се чифтосвали с женските на килимните питони и аз видях някои снимки на това, получените люпила са били безплодни.Няколко хибрида с Morelia spilota cheyni бяха по-късно произведени в Европа, а хибридът с новогвинейски variegata, изглежда, до сега остава единствен. Превод от руски Георги Глушков
Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
– Статия за междувидова хибридизацията
Оригинален адрес : www.minizoo.donetsk.ua/Hybrid.htm
 |
