|
Сепията живее в плитки места близо до морските брегове. Външно устройство (Sepia officinalis) Тялото на сепията по форма е цилиндрично. На предния му край се намира главата, която носи венец от пипала, наречени още рамена. Тези пипала са на брой десет, от които осем са по-къси и две по-дълги. Те заграждат устата, която се намира върху главата. По-късите пипала са разположени в основата на устата. Те са изтънени към края си и са покрити с вендузи. Двете по-дълги пипала завършват накрая с лопатовидни разширения покрити също с вендузи. Отстрани на главата се намират две големи очи.
Цялото тяло на животното е обвито с мантията, която на коремната страна образува мантийната празнина. Мантията образува отстрани на тялото две гънки, наречени плавници, които вземат участие при плаването. На коремната страна на животното се нами, ра една цепнатина, лрез която водата навлиза в мантийната празнина. Над тази цепнатина е разположена фунийката. Фунийката е един фуниевиден орган, който с разширената си част се отваря в мантийната празника, а стеснената част стърчи навън. Тя се приема като видоизменена част от крака. С нея животното изхвърля вода от мантийната празнина, като при това изхвърляне се извършва и бъпзо придвижване назад.
Черупката на сепията е силно закърняла и представлява една плочка, която е разположена вътре в тялото, изпълнява службата на скелети се нарича сепийна кост. Липсата на външен скелет дава голяма подвижност на тялото, а така също и на мантията, в която се развиват дебели мускулни пластове. Тези мускулни пластове биват напречни или кръгли и надлъжни. Когато надлъжните мускули се свият, кръглите се отпущат, мантийната празнина увеличава обема си. В нея навлиза вода, която мие хрилете. Точно обратното става, когато кръглите мускули се свият. Тогава мантията се приближава до тялото, мантийната празнина намалява и водата се изхвърля. Изхвърлянето на водата през фунийката се извършва, когато свиването на кръглите мускули достигне своя максимум. Когато животното е спокойно, тези движения са бавни и ритмични, те са от значение само за смяната на водата, необходима за дишането на животното. В това състояние животното плава бавно напред, като извършва вълнообразни движения със страничните плавници. Когато обаче сепията е подплашена, мускулите се свиват бързо и бързото изхвърляне на водата през фунийката блъска бързо животното в обратна посока, а именно назад.
Тялото на сепията е покрито със слизеста кожа, която има големи клетки, изпълнени с пигмент, наречени хроматофори. Тези хроматофори могат да се свиват и разпущат чрез мускули. При това свиване и разпущане на хроматофорите животното мени цвета си според цвета на околната среда, в която е поставено. Промяната на цвета при сепията е едно приспособление за нагаждаме към цвета на околната среда. Това прави животното по-малко забележимо и уязвимо от неприятели. Друго приспособление за отбягване на неприятеля е мастилената торбичка. Тази торбичка обикновено съдържа голямо количество мастилена течност. При раздразнение на животното мастилената течност се изхвърля в мантийната празнина. От последната заедно с водата тя се изхвърля през фунийката в околната среда.
Сепията плава по надлъжната ос на тялото, и то на страната на която е разположена мантийната празнина. Тази страна наричаме коремна за разлика от тази, на която се намира сепийната кост и която носи името гръбна. Храносмилателна система Храносмилателният канал на сепията започва с устата, която е заобиколена с 10 пипала. С помощта на тези пипала тя хваща плячката си, тъй като те могат бързо да се изхвърлят и прибират. Устата има яки челюсти, които образуват нещо като човка, а на дъното й е разположена радулата. В устата се изливат два чифта слюнчени жлези, единият от които отделя отрова за умъртвяване на. плячката. Хранопроводът е къс, но може силно да се разширява. Той води в мускулест стомах с цекум —сляпо черво, в което се отделят и всмукват част от смлените храни. Тук храната се смесва със сок от двуделния черен дроб, който съдържа фермент, под чието действие именно се смила храната. Главоногите се отличават от останалите мекотели по това, че смилането на храната напълно се извършва в храносмилателния канал, а не в храносмилателните жлези. Такова смилане наричаме външно смилане. Червото, което следва след стомаха, се отваря навън с ануса, който е разположен високо, почти в основата на фунийката.
Целият храносмилателен канал на сепията е много къс, което е резултат от хищническия начин на живот, който тя води.
Към края на червото се намира и тъй наречената мастилена торбичка, която посредством една къса тръбица се отваря близо до ануса. Кръвоносна система Сърцето е разположено между двете хриле на животното. То се състои от две предсърдия и една камера.
Артериалната кръв при сепията се изпраща от камерата на сърцето по две аорти, предна и задна, по цялото тяло. Венозната кръв от главата се събира в една вена, която минава през бъбреците, откъдето кръвта се занася в хрилете, които имат пулсиращи разширения. Тук се донася и Еенозната кръв от мантията, половите жлези и мастилената торбичка. Пречистената в хрилете кръв се връща обратно в сърцето, като се всмуква от разширенията на предсърдията. Дихателна система Дихателните органи при сепията са. един чифт перести хриле, които непрекъснато се мият от постоянно сменящата се в мантийната празнина вода. Отделителна система. Сепията притежава два бъбрека, които са разположени коремно и които функционират като отделителни органи. През тях минава венозната кръв, която идва от главата. Те се намират от двете страни на червото.
Нервна система. Нервната система при сепията е добре развита. Това е във връзка с подвижния й хищнически начин на живот. Познатите при другите мекотели ганглии, разположени обикновено около глътката, а именно церебрални, педални и висцерални, тук са събрани на едно място и образуват мозък. Последният е затворен в хрущял на кутия.
Във връзка със сложно устроената нервна система у сепията има и добре развити усетни органи. По-добре развитите усетни органи са също едно приспособление на животното за по-добро ориентиране във връзка с хищния начин на хранене.
Най-добре развити са очите и свързаното с тях зрение. Очите представляват с големи, заградени с хрущялни капсулки зрителни органи,особено богати на зрителни елементи.
Други добре развити усетни органи у сепията са статоцистите, обонятелните трапчинки, разположени зад очите, и осезателните клетки, особено много по рамената. Полова система Сепията е разделнополово животно. Половите жлези представляват част от стените на целомната празнина. Зрелите яйца чрез женските полови проводници, които се отварят близо до ануса, се изхвърлят във външната среда. Образуваните сперматозоиди, слепени в сперматофори, преминават от половия отвор през фунийката върху едно от рамената, което е видоизменено и носи името хектокотил. Хектокотилът пренася сперматозоидите, събрани в сперматофори, върху женската. Хектокотилът при сепията не е особено много видоизменен, но при някои главоноги той е превърнат в лъжичка, силно удължена, която може да влезе в мантийната празнина на женския индивид. В последната се извършва и оплождането. Други главоноги Всички главоноги са изключително морски форми, но водят най-различен начин на живот. Така едни от тях водят пелагичен живот, докато други са заседнали на едно място. Животните, които имат първия начин на живот, имат удължена форма на тялото, притежават добре развити плавници, прозрачно тяло и добре развити сетивни органи. Представител на плав ащите форми е калмарът. При плаване те могат да развиват голяма скорост, като някои от тях дори подскачат по водната повърхност като някои риби.
Други пък представители от главоногите водят заседнал живот по дъното на морските басейни. При тях тялото е много скъсено, но рамената им са много дълги и служат за пълзене. Типичен предста вител в това отношение е октоподът, който излиза да лови плячка само нощно време. Октоподът няма вътрешен скелет, нито външен скелет. Както самото му име показва, той притежава само осем пипала. Той е много бавно животно, живее обикновено в дупки под камъните. Използува се за храна пресен или сушен. Сепията, която може да извършва сравнително доста бързи движения, най-често прекарва по няколко часа заровена в пясъка. Поради това че тя мени цвета си, мъчно се отличава от околната среда и е незабележима за неприятеля.
По размери главоногите са доста различни — от няколко сантиметра до такива, които могат да бъдат опасни и за човека. Много главоноги се използуват за храна и са предмет на лов.
Сепията и октоподът спадат към главоногите, които имат само един чифт хриле. Към тези главоноги спада и една измряла извънредн о много бройна група животни, наречени белемнити. Последните, както и днешните двухрили, са притежавали само вътрешен скелет, съставен от няколко части. Вторият разред главоноги са четирихрилите главоноги. Единствен днешен техен представител е Nautilus — ладийка. Той притежава завита черупка и се среща на умерени дълбочини в някои тропични морета. Обикновено се намира близо до дъното са играли първостепенна роля в мезозойските морета, са изчезнали бързо.
като или пълзи по него, или плава близо до него. Когато пълзи по камъните, той използува пипалата си за тази цел, също както и октоподът. Той, както вече казахме, е единственият представител от една голяма измряла група главоноги — амонити, които са достигнали своя разцвет в минали геологични времена. Тези главоноги, след като са играли първостепенна роля в мезозойските морета, са изчезнали бързо. Г.КОЗАРОВ Г.ПАСПАЛЕВ ИВ. ВАСИЛЕВ П. МИХАЙЛОВА Д. БОЖКОВ
ЗООЛАГИЯ ЗА ИНСТИТУТИТЕ ЗА ПРОГИМНАЗИАЛНИ УЧИТЕЛИ
ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО "НАРОДНА ПРОСВЕТА" - СОФИЯ – 1963 20:12 18.10.2004 г.
Коментари () |
|
|
|
 |
