|
Свинската тения паразитствува във възрастно състояние само в тънкото черво на човека. Ларвата се развива обикновено у свинята, която е най-честият междинен гостоприемник. Освен в свинята ларвата може да се развие още в кучето, котката и други бозайници, а също така и в човека.
Външно устройство Свинската тения достига обикновено 2—3 м дължина. Стробилата й се състои от около 900 членчета, чиято големина и форма варира. Най-малки са членчетата в предния край на тенията, а най-големи тези, които се намират към задния й край; освен това в предната част на тялото членчетата са по-широки, отколкото дълги, по-назад те стават квадратни, а задните членчета са вече по-дълги, отколкото широки. Отстрани на членчетата, които се намират в задната половина на стробилата, се забелязва по един полов отвор. Най-отпред на тялото се намира сколексът, зад който следва къса шийка. Сколексът има крушовидна форма. Той носи четири смукалца и късо хоботче. По хоботчето има множество кукички, които са наредени в два кръга. С помощта на смукалцата и кукичките тенията се закрепва за червото на човека и не може да бъде изхвърлена навън от перисталтичните движения на червата. Кожно-мускулна торба и паренхим. Тялото на свинската тения е покрито със сравнително дебела кутикула. Под кутикулата се намират удължени клетки, чиито долни части се вдават навътре в паренхима. Между епителните клетки се намира кожна мускулатура, която се състои от два слоя гладки мускулни влакна: външен — напречен и вътрешен — надлъжен. Паренхимните клетки са обикновено многоъгълни. В тях се наблюдават често зърна от гликоген и други включения. Всред паренхима се намират и мускулни влакна. Някои от тези влакна са разположени гръбнокоремно, други — напречно. Смилателна система тенията няма. Животното се храни като всмуква готови хранителни вещества през повърхността на тялото си (ендоосмотично хранене). Кръвоносна и дихателна система липсват. Тенията диша анаеробно както големия метил. И тя подобно на много други ендодаразитни червеи се е приспособила към заобикалящата я безкислородна среда — празнината на тънкото черво. Отделителната система е от протонефридиален тип. Всред паренхима на тялото се намират разпръснати множество малки каналчета, които започват с по една терминална клетка. Тези каналчета се вливат в два главни отделителни (екскреторни) канала, които протичат от двете страни на цялата стробила. В областта на сколекса и в основата на всяко членче главните канали се свързват един с друг. Те се отварят навън посредством общ екскреторен отвор, който лежи на задния край на стробилата. След откъсване на последното членче от стробилата (вж. по-долу) всеки канал се отваря вече със самостоятелен отвор навън. Нервната система Се състои от двоен мозъчен възел в сколекса и нервни върви, които започват от него. Две от вървите са особено добре развити. Те протичат надлъж през цялата стробила, като минават по-навън от двата главни отделителни канала. В основата на всяко членче двете нервни върви се свързват помежду си чрез пръстеновидна нервна връзка. Обособени усетни органи тенията няма Половите системи при свинската тения са добре развити и много на брой. Голяма част от членчетата на стробилата съдържат по една мъжка и по една женска полова система. В предните членчета на тенията половите органи не са още оформени, но вече на около 1 метър зад сколекса половите системи са напълно развити. Задните членчета на стробилата са запълнени от разклонени матки, които са изпълнени с оплодени яйца. Останалите полови органи в тези членчета са почти напълно закърнели. Такива членчета се наричат „зрели". Развитие. Зрелите членчета от задния край на свинската тения се късат на групи от по 5—6 и заедно с екскрементите се изхвърлят навън. Свинята се заразява, като погълне цели членчета или отделни яйца. В смилателния канал на свинята обвивките на яйцата се разтварят и от всяко яйце излиза по една сферична ларва, снабдена с шест хитинови кукички — онкосфера. Онкосферата пробива стените на стомаха или червата и чрез кръвта и лимфата се разнася из цялото тяло. Тя се загнездва предимно в мускулите и съединителната тъкан на свинята, като се превръща в друг ларвен стадий — цистицеркус. Последният представлява малко, изпълнено с течност мехурче. На дадено място стената на цистицеркуса се вдлъбва навътре. Вдлъбването завършва с един сколекс, който сочи към периферията на мехурчето. Цистицеркусите на свинската тения имат бял цвят и лесно се забелязват в червеникавото месо. Нашият народ ги нарича „сипаница".
Човек се заразява от свинска тения, като яде недопечено или недоварено заразено свинско месо или свински консерви. В смилателния канал на човека вдлъбването на цистицеркуса се обръща навън и сколексът се закрепва за стената на червото. Постепенно от цистицеркуса се получава възрастна тения.
Човек може да бъде и междинен гостоприемник на свинската тения. Това става тогава, когато в стомаха му попаднат яйца от тенията. При лица, които вече са заразени от тения, това става най-често поради нечистоплътност, но понякога и при силно повръщане. В последния случай части от стробилата могат да попаднат от червата в стомаха. Развитието протича по-нататък както при свинята. Онкосферите пробиват стените на смилателния канал и се разнасят из цялото тяло. Те се загнездват в различни органи, но най-вече в очите и в мозъка на човека. Борбата със свинската тения трябва да се води по няколко линии. Тя трябва да включва: строг ветеринарен контрол върху месото; ограничаване на безразборното скитане на свинете из дворовете и селището; създаване на хигиенни навици у населението и особено у децата; лекуване на заболелите от тения лица. Г.КОЗАРОВ Г.ПАСПАЛЕВ ИВ. ВАСИЛЕВ П. МИХАЙЛОВА Д. БОЖКОВ ЗООЛАГИЯ ЗА ИНСТИТУТИТЕ ЗА ПРОГИМНАЗИАЛНИ УЧИТЕЛИ ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО "НАРОДНА ПРОСВЕТА" - СОФИЯ – 1963 12:49 04.10.2004 г.
Коментари () |
|
|
|
 |
