|
Червеи с удължено, двустранно симетрично, неначленено тяло, което в напречен пререз има кръгло очертание. Телесната празнина е първична. Червото се разделя на три дяла и завършва с анус или клоака. Кръвоносна и дихателна система липсват. Почти винаги са разделнополови. Развитието е пряко или с метаморфоза. Някои са свободно живеещи, други са паразити.
Типът кръгли червеи обхваща 6 класа червеи. Най-голям и с най-голямо практическо значение е класът на нематодите.
Друг клас, съставен само от паразитни форми, е класът акантоцефала (Acanthocephala). Спадащите към него видове паразитствуват във възрастно състояние в червото на гръбначни животни.
Много интере сни в биологично отношение са представителите на третия клас — ротаторите (Rotatoria). Това са малки до микроскопични червеи, които населяват най-вече сладките води. Тъй като се развиват в големи количества, те са част от храната на някои по-едри водни животни.
Останалите три класа, които спадат към типа кръгли червеи (Gordiacea, Gastrotricha и Kinorhyncha), са по-малки и не са интересни от практическо гледище. КЛАС НЕМАТОДИ (NEMATODES) Червеи с вретеновидно или нишковидно тяло, което е покрито с дебела кутикула, имат тръбовидни полови органи. При женските половата система се отваря със самостоятелен отвор на коремната страна, а при мъжките се влива в задното черво, което завършва с клоака. Някои нематоди са свободно живеещи, други са паразити по човека и по различни животни и растения. Детски глист (Ascaris lumbricoides) Детската глистя паразитствува в тънките черва на човека. Външно устройство. Тялото на глистята има вретевовидна форма. То е жълтеникаворозово. Дължината на женската варира от 20-40 см, а на мъжката от 15-25 см. Освен по големина мъжката глистя се познава лесно и по задния й край, които е извит като кука към коремната страна.
На предния край на тялото се намира устата Около нея има три издатинки, които се означават като устни. На около 1,5—2 мм зад предния край се намира малък екскреторен отвор, който лежи коремно. Анусът на женската глистя се намира на коремната страна малко пред задния край на тялото. Отворът на клоаката на мъжката глистя лежи на самия заден край. При женската глистя на коремната страна на тялото се намира половият отвор. Той лежи приблизително на границата между първата и втората трета от дължината на тялото. Кожно-мускулна торба и телесна празнина. Отвън тялото на глистята е покрито с дебела кутикула. Под последната следва епител, който се означава като хиподерма. Хиподермата има особена структура; границите между отделните съставящи я клетки са изчезнали и като резултат от това се е получила обща протоплазматична маса, всред която са разпръснати множество ядра (синцитиум). На четири места хиподермата е задебелена и се вдава навътре в тялото. Тези вдавания са разположени надлъж по цялото тяло и изглеждат като четири надлъжни линии, които прозират през кутикулата. Те минават съответно по средата на тръбната и на коремната страна и от двете страни на тялото. Под хиподермата следва пласт от надлъжна мускулатура. Клетките, които го съставят, имат бутилковидна форма. В основната им, по-тясна част, се намират надлъжни мускулни влакна, докато останалата силно разширена част на клетките е съставена само от вакуолизирана протоплазма, всред която се намира и ядрото. Пластът от надлъжна мускулатура се разделя на четири надлъжни ивици от четирите вдлъбвания на хиподермата.
Телесна празнина в детската глистя няма. Пространството между краищата на мускулните клетки и вътрешните органи е запълнено от нежни, силно вакуолизирани клетки, които образуват така наречената изолационна тъкан. Смилателна система Устата на глистята води в мускулеста вретеновидна глътка. От глътката започва средно черво, което е право и минава надлъж почти през цялото тяло. Смилателният канал завършва с късо задно черво. При мъжката глистя задното черво се превръща в клоака, тъй като в него се отваря и мъжката полова система.
Детската глистя се храни със съдържанието на тънкото черво на човека. Смилането на храната при нея става извънклетъчно (докатопри плоските червеи смилането е вътрешноклетъчно). Кръвоносна и дихателна система липсват. Дишането е анаеробно и се осъществява чрез разпадане на гликоген в тъканите на глистята. Отделителната система е твърде своеобразно устроена. Тя се състои от два надлъжни канала, които са разположени в двете странични задебеления на хиподермата. Стените на двата канала са изградени от една единствена клетка, която има твърде голямо ядро. В задния си край двата канала завършват задънено. Към предния край на тялото те се съединяват через напречна връзка и малко след това се сливат в общ канал, който се отваря навън посредством екскреторния отвор.
Във връзка с отделителната система на глистята споменавато бикновено и така наречените фагоцитарни клетки. Това са четири едри звездовидни клетки, които лежат отстрани на двете странични гънки на хиподермата към предния край на тялото. Тези клетки могат да натрупат в себе си екскрети и да фагоцитират чужди клетки (напр. бактерии), които са попаднали в тялото на глистята. Връзката на фагоцитарните клетки с отделителната система на глистята не е точно изяснена. Някои зоолози предполагат, че натрупаните от фагоцитарните клетки екскрети се изнасят навън посредством двата отделителни канала. Нервната система Се състои от окологлътъчен нервен пръстен, от който започват напред и назад нервни върви. Две от вървите, които преминават назад, са особено добре развити. Те лежат съответно в коремното и тръбното задебеление на хиподермата и се означават като коремна и гръбна нервна връв. Двете върви се съединяват на много места чрез тънки, дъговидни нервни нишки.
Усетните органи на детската глистя са много слабо развити, което е обяснимо с ендопаразитния начин на живот, който тя води. По повърхността на тялото има малки брадавички — папили, които изпълняват осезателна служба. Палилите са локализирани най-вече около устата на животното, но при мъжката глистя много папили има още около отвора на клоаката. Половата система на глистята Е тръбовидна и отчасти увита около червото. При женската глистя тя е двойна, при мъжката — единична. Отделните дялове на тръбовидната полова система представляват и отделните полови органи. Границите между някои от тях външно не личат.
Най-тънките части на двете тръби у женската глистя представляват двата яйчника. Последните са увити около червото. Яйчниците преминават незабележимо в тесни, също така увити около червото яйцепроводи. Последните водят в значително по-широки матки, които лежат отляво и отдясно на червото. Матките се вливат в късо единично влагалище, което се отваря навън посредством половия отвор.
Най-тънката част на мъжката полова система е семенникът. След него идва тесен семепровод, който както и семенникът, е увит около червото. Семепроводът се продължава в по-широк семеизпразнителен канал. Последният протича вече успоредно на червото и се отваря коремно в клоаката.
Към мъжката полова система спада още един орган, който също така се отваря в клоаката. Този орган представлява малка торбичка, вътре в която има две иглици (спикули). Спикулите играят ролята на спомагателни органи при половия акт. Те се вкарват в половия отвор на женската глистя и задържат последната при копулацията.
Оплождането на яйцата от сперматозоидите става в матката на женския индивид. Развитие. Оплодените яйца на женската глистя попадат посредством половия й отвор в червата на човека. Оттук те се изхвърлят заедно с екскрементите навън. За да продължат развитието си, оплодените яйца трябва да попаднат във влажна почва или във вода, която съдържа кислород и има благоприятна температура. След като престоят известно време при споменатите условия, зародишите в яйцата се развиват до ларви и яйцата стават вече годни да заразят човека. Човек се заразява, като погълне такива яйца. Това става най-често, като се консумира заразена храна или се пие заразена с яйца вода (напр. от кладенци и други открити водохранилища). В червото на човека обвивките на яйцата се разтварят и съдържащите се в тях ларви се освобождават. Освободените от обвивките ларви навлизат активно в кръвоносните съдове на червата и посредством кръвта се отнасят най-напред в капилярите на черния дроб, след това в сърцето, а оттам в капилярите на белия дроб. Ларвите пробиват стените на белодробните капиляри и проникват в алвеолите, като предизвикват кръвоизливи. От алвеолите заедно с храчките ларвите се отнасят в устната кухина на човека, където попадат следователно за втори път. Човек поглъща тези ларви заедно със слюнката си и в края на краищата ларвите достигат пак в тънките черва на човека, откъдето са започнали странствуването си. Сега обаче ларвите се задържат в тънките черва и се развиват постепенно до полово зрели глисти.
Странствуването на ларвите из тялото на човека се обяснява биологично със смяната на техния начин на дишане. Младите ларви, които излизат от яйцата в тънките черва на човека, имат кислородно дишане и следователно се нуждаят от среда, в която има кислород. С това се обяснява и тяхното активно навлизане в кръвоносните съдове на червата и странствуването им в кръвта и белите дробове. Постепенно обаче ларвите се развиват, начинът на дишането им се променя и когато попаднат за втори път в тънките черва на човека, дишането им е вече анаеробно. Това прави възможно и задържането им в червото на човека. Вредата от детската глистя и борбата с нея Детската глистя не е безобиден паразит, както често се мисли. Това личи ясно и от нейния цикъл на развитие. Ларвите причиняват кръво-излияния в белия дроб, повреждат там алвеолите и прн масово заразяване могат да причинят заболяване, което наподобява тежка пневмония.
Вредата от възрастните глисти също не е малка. Те дразнят стената на червото, когато са в голямо количество, а понякога дори пробиват стената на червото, което води до перитонит. Понякога навити на кълба глисти могат дори да запушат червото на човека и в такъв случай се налага незабавна хирургическа намеса. Особено вредят глистите и с това, че отделят отрови, които влияят зле върху организма на човека, особено на децата. У децата отделяните отрови могат да причинят разстройства в дейността на нервната система, да нарушат нормалното им развитие и пр.
Борбата с глистята трябва да се води, както и при другите паразитни червеи в няколко насоки: спазване на личната хигиена, особено при хранене; унищожаване на яйцата на глистята във външната среда; лекуване на заболелите лица; унищожаване на мухите, които механически пренасят яйцата с краката си, и др. Друг нематод, който се среща у човека, е острицата (Enterobius vermicularis). Тя е малък белезникав червей с дължина 2—12 мм, който паразитствува в долния отдел на тънките черва, в сляпото черво и в началния отдел на дебелото черво. Среща се най-често у децата. Женската снася яйцата си около ануса, като причинява сърбеж. При чесане около аналното отвърстие яйцата попадат под ноктите или полепват по кожата на пръстите. Децата се заразяват, като смучат пръстите си след чесане или както възрастните, като ядат с немити ръце или консумират заразена с яйца храна. Опасен паразит за човека е трихината (Trichinella spiralis), която във възрастно състояние паразитствува в неговите черва »и в червата на различни селскостопански и диви бозайници. Човек се заразява, като яде недопечено или недоварено свинско месо или свински консерви, в които има капсуси със спирално навитите ларви на трихината. Трихината е яйцеживородна. Тя „ражда" ларвите си в стените на червата. Ларвите се разнасят из тялото на човека или заразеното животно посредством кръвта и лимфата и в края на краищата се загнездват в набраздените мускули. У човека те причиняват болестта трихинелоза. По домашните животни освен трихината паразитствуват още други нематоди. Такива са напр. конската глистя (Ascaris megalocephala), свинската глистя (Ascaris suilla) и др.
Някои нематоди са важни вредители по културните растения. Такива са напр. цвекловият нематод (Heterodera schachti), пшеничният нематод (Anguillulina tritici) и др. Г.КОЗАРОВ Г.ПАСПАЛЕВ ИВ. ВАСИЛЕВ П. МИХАЙЛОВА Д. БОЖКОВ ЗООЛАГИЯ ЗА ИНСТИТУТИТЕ ЗА ПРОГИМНАЗИАЛНИ УЧИТЕЛИ ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО "НАРОДНА ПРОСВЕТА" - СОФИЯ – 1963 13:16 04.10.2004 г.
 |
