|
Човка, която разсича. Песъчливо морско дъно. Подават се няколко скални къса. Една сепия е замряла неподвижно край туфа водорасли. Овалното й тяло се държи над дъното благодарение на едва забележимите вълнообразни движения на плавниците, които са разположени надлъжно по двете страни. Главата позволява на сключените й пипала да се източат напред. Водата наоколо трепва. Обезумели риби се стелват във всички посоки. Хищник ли обикаля наблизо? Във всеки случай, задала се е опасност. Сепията слиза на дъното и с няколко движения на плавника си вдига облак от пясък, който я засипва и я скрива от погледа. Тя бързо променя цвета си в съответствие с околния фон и не мръдва повече. Никой не би помислил, че тя е там.
Сепия Човка, която разсича. Песъчливо морско дъно. Подават се няколко скални къса. Една сепия е замряла неподвижно край туфа водорасли. Овалното й тяло се държи над дъното благодарение на едва забележимите вълнообразни движения на плавниците, които са разположени надлъжно по двете страни. Главата позволява на сключените й пипала да се източат напред. Водата наоколо трепва. Обезумели риби се стелват във всички посоки. Хищник ли обикаля наблизо? Във всеки случай, задала се е опасност. Сепията слиза на дъното и с няколко движения на плавника си вдига облак от пясък, който я засипва и я скрива от погледа. Тя бързо променя цвета си в съответствие с околния фон и не мръдва повече. Никой не би помислил, че тя е там.
Това поведение е обичайно за сепията и не е предизвикано само от страх. Тя си служи с него и тогава, когато иска да застане в засада. За тази цел може да се промъкне в някоя гънка на дъното. Достатъчно е на подходящо разстояние да мине някоя риба или скарида и тя да изхвърля двете си дълги хватателни пипала, които се изопват, сграбчват с помощта на вендузите жертвата, която се разхожда, и я издърпват до устата, където я поемат другите пипала; хватателните пипала се прибират на мястото си и сепията започва да разкъсва плячката си. Устата й е въоръжена с две рогови челюсти тип “папагалска човка”. Те се задвижват от мощни мускули, които им позволяват да разчупят черета на риба.
Реактивен принцип на движение. Под главата се намира отворът на фунийката. Тя се отваря с разширената си част в мантийната празнина. С помощта на фунийката сепията изхвърля вода от мантийната си празнина, при което тялото й отскача назад. Този начин на бързо придвижване е от голяма полза за нея, когато я застрашава опасност. Сепията може да бъде наречена “морски хамелеон” – дотолкова бързо променя окраската си. През брачния период или с плячка в пипалата си раздразнената сепия придобива метални отблясъци, а гърбът й като че ли настръхва.
Дължина на тялото на мъжкия – 30см, а на женската – 25см. маса – 1,5кг, продължителност на живота – 3 – 4 години.
Яйцата на сепията образуват това, което хората наричат “морско грозде” – те са закачени на гроздове по стъблата на морските растения. Богати са на хранителна материя. Развитието продължава няколко месеца до пълното изчерпване на хранителните запаси.
Както много други мекотели сепията е любима храна на редица животни – тюлени, скатове и акули. Тя обаче е снабдена с много ефикасни зрителни органи, които й позволяват навреме да употреби съдържимото на своята мастилена торбичка – придатък на смилателна тръба, съдържащ течност с черен пигмент. Изхвърлена във водата, тази течност образува гъст тъмен облак. Той скрива сепията и й осигурява време за бягство.
 |
