|
Земният червей принадлежи към групата малочетинести червен, които населяват влажната почва. Външно устройство. Тялото на земния червей представлява една удължена тръбица, която е ясно разделена на отделни членчета или пръстенчета. Тези пръстенчета напълно си приличат и достигат на брой от 140 до 180. Такова начленяване наричаме хомономно или еднакво, а самите пръстенчета носят името хомономни пръстенчета.
На предния край на тялото се намира устата, а на задния е разположен анусът. Коремната страна на тялото е плоска и по-светла от тръбната. Предната част на тялото е по-тъмна от задната. В предната половина на тялото се намира едно надебеление, което е по-силно развито при възрастните червеи и по-ясно се наблюдава през пролетта. То се намирз между 31— 37 членчета и носи името клителум или поясче.
По коремната страна на червея са разположени четири надлъжни реда четинки, насочени назад. Два от тях са разположени коремно, а двата странично. Всеки ред има по две четинки, така че всяка половина от тялото има две групи с по две четинки. Това разположение на четинките при земния червей съответствува на разположението на четинките в двучленестите пара по дий на многочетинестите червеи, което е доказателство за родството на тези две групи. Четинките при земния червей са разположени в особени торбички, те са насочени назад и се движат с прикрепени към тях мускули. Присъствието на четинките лесно се установява, като гладим леко тялото на червея отзад напред. Четинките вземат участие при движението на животното, като не позволяват връщането на тялото назад. Покривка на тялото. Тялото на червея е покрито отвън с кутикула, която се отделя от лежащия под нея епидермис.
То е винаги влажно, като влажността на кожата се осигурява от лигава материя, отделяща се от жлезистите клетки, които се намират в епидермиса. Ролята на този секрет е много голяма. Той поддържа кожата постоянно влажна, благодарение на което животното диша през нея, тъй като то няма обособени дихателни органи. Мускули. Под епидермиса са разположени отвън навътре два пласта мускули, а именно пръстеновидни. и надлъжни. Благодарение на антагонистичното действие на тези мускули се осъществява и движението на животното. Така при свиването на пръстеновидните мускули надлъжните се отпускат и тялото се източва напред, тъй като четинките нормално са насочени назад. След това следва свиване на надлъжните мускули и отпускане на пръстеновидните, при което тялото се свива, като задната част се прибира към предната. Свиването на двата вида мускули става последователно. Телесна празнина Непосредствено под надлъжните мускули лежи епителът, който постила телесната празнина. Последната е разположена между надлъжните мускули и червото и е вторично разделена от прегради на отделни камери. При земния червей няма гръбна преграда на телесната празнина, поради което тя не се дели на лява и дясна половина. Такава преграда обаче съществува на коремната страна и е разположена между червото и коремния кръвоносен съд.
Телесната празнина е изпълнена с телесна течност, в която плуват различни клетъчни елементи, дори такива, които впоследствие се изхвърлят чрез матанефридиалните клетки. Телесната течност се съобщава с външната среда чрез тръбните пори, които се намират на тръбната страна на тялото между сегментите. Храносмилателна система Храносмилателната система на земния червей представлява една права тръба, която може да се раздели на предно, средно и задно черво.
Предното черво започва с устата, която е разположена на второто членче от тялото, наречено перистомиум. Отгоре тя е покрита с първото членче от тялото, което носи името простомиум. След устата следва мускулеста глътка, която назад минаъа в тесен хранопровод. В последния се изливат така наречените моренови или варовити жлези, които са разположени от двете страни на хранопровода. Тези жлези отделят кристали от варовито вещество, които неутрализират богатата на хумусни вещества и хумусна киселина храна. Те служат още да свържат отделяния при дишането въглероден двуокис. Хранопроводът се разширява в гуша, която минава в мускулест стомах. В последния се извършва механично преработване на храната. От стомаха започва червото, което по цялото си протежение е еднакво дебело. Една гънка, наречена тифлозолис, се вдава на тръбната му страна. Тя увеличава всмукателната повърхност на червото. Отвън червото е покрито с един особен жълт налеп, който е образуван от тъй неречените хлорагогенни клетки. Тези клетки натрупват в себе си непотребните от кръвта вещества, като по такъв начин вземат участие в обмяната на веществата. Те служат също за натрупване на резервни Еещества, главно масти, които животното може да използува при гладуване. При червея в средното черво се извършва смилането на въглехидратите, мастите и белтъците под действието на отделените в чревния сок смилателни ферменти. Последните се отделят от жлезистите клетки, разположени в епитела на червото.
В средното черво се извършва също и всмукване на храната. То се извършва от други клетки, също тъй разположени в епитела на. червото и тифлозолиса.
След средното черво следва задното, което няма тифлозолис, обикновено е късо и завършва с аналния отвор. В задното черво се събират несмлените частици и погълнатата с храната почва, откъдето те се изхвърлят навън. Кръвоносна система Кръвоносната система при земния червей е затворена, понеже кръвоносните съдове имат собствени стени. Тя се състои от два главни кръвоносни съда, които минават над и под червото и носят съответно имената гръбен и коремен. Освен тях има още два странични и други два, които минават -единият в гънката на тифлозолиса, а другият — под коремната нервна верига. Тръбният кръвоносен съд пулсира и в него кръвта тече отзад напред, докато в коремния тя тече отпред назад. На предния край на тялото тръбният кръвоносен съд се разклонява и се съединява с коремния. Тръбният и коремният кръвоносен съд се съединяват помежду си с напречни кръвоносни съдове. Тези напречни кръвоносни съдове започват от дванадесетия сегмент назад и са по два чифта за всеки сегмент.
Кръвта на земния червей има червен цвят, който се дължи на разтворения в плазмата й хемоглобин; тя има само безцветни кръвни телца. Дихателна система Земният червей диша с цялата повърхност на тялото си през кожата. Последната е винаги влажна поради това, че е снабдена богато с отделящи секрет клетки. Тя е също тъй снабдена богато и с кръвоносни съдове. Тези две условия — влажна повърхност и богато снабдяване с кръв — правят кожата годна да изпълнява добре дихателна служба. Ето защо след обилни дъждове, когато почвата е добре напоена с вода и обедняла на въздух, следователно на кислород, земните червеи, които отбягват светлината, излизат на повърхността на земята дори през деня, откъдето и носят името си дъждовни глисти. Отделителна система Отделителните органи приземния червей са метанефридии. Те са устроени по-сложно от протонефридиите.
Съставени са от две части — нефростома и дълго навито каналче. Нефростомата представлява фунийка, която с отвора си е във връзка с телесната празнина, откъдето именно се отделят непотребните вещества. Фунийката е покрита с ресничести клетки, от които в средата е разположена една голяма, а по краищата се намират по-малки такива. Тази фунийка се свързва с втората част на метанефридия, която представлява дълго каналче, завършващо с разширение, наречено пикочно мехурче, и се отваря навън с нефропората. Земният червей - има по два такива отделителни органа за всеки сегмент. При това нефростомата се отваря в едно прешленче, а метанефридиалното каналче пробива преградката на съседното прешленче, като се отваря навън с нефропората, намираща се пред коремните четинки. Нервна система Нервната система при земния червей се състои от нервен пръстен около глътката и коремна нервна верига. Нервният пръстен, който е разположен около глътката, е образуван от един чифт надглътъчни нервни ганглии и един чифт подглътъчни, съединени помежду си с комисури. Подглътъчните ганглии представляват първият чифт ганглии от коремната нервна верига. Последната е образувана от чифтно разположени нервни ганглии, съединени помежду си с комисури.
Земният червей реагира на светлинни, топлинни, химически, механически и електрически дразнения, макар за всички тези дразнители да не са открити още обособени усетни органи. Приема се, че усетните клетки, които възприемат някои от тези дразнения, са разпръснати в кожата по цялото тяло. Така например чувствителните към светлината клетки са разпръснати в кожата по цялото му тяло, поради което казваме, че той има кожен усет към светлината. Посредством тези клетки той реагира при увеличение, и намаление интензитета на светлината. В първия случай казваме, че той притежава светлинен рефлекс, реагира на осветяване, а във втория, че притежава сянков рефлекс, реагира на засенчване. Тези две реакции имат биологично значение за животното. Така червеят не напуска скривалището си през деня благодарение на светлинния рефлекс, а това го предпазва от неприятели и от вредното действие на слънчевата светлина и топлина.
От друга страна, сянковият рефлекс предпазва животното от случаен неприятел. Полова система Земните червеи са хермафродитни животни със сложно устроена полова система.
Мъжката полова система се състои от два чифта малки, трудно забележими семенници, разположени в десетото и единадесетото членче. От всеки семенник излиза по едно каналче, които за всяка страна се съединяват и образуват два общи канала, отварящи се на петнадесетото членче. Семенниците и техните канали са обвити с три чифта семенни мехурчета, които са съединени помежду си и образуват една обща празнина. Мъжките полови клетки, които не са напълно узрели, попадат в тези мехурчета и в тях се довършва узряването им и образуването на сперматозоидите. Последните до момента на копулацията остават в семенните мехурчета.
Женската полова система се състои от един чифт малки крушовидни яйчници, намиращи се на дисепимента, разделящ дванадесетото и тринадесетото членче. Яйчниците посредством къси яйцепроводи се отварят коремно на четиринадесетото членче.
Освен описаните органи към половата система на земния червей има още два чифга мехурчета, разположени на десетото и деветото членче. Тези мехурчета носят името семеприемници, понеже през време на копулацията те приемат сперматозоидите от другия червей и ги съхраняват до оплождането. Копулацията на червеите се извършва обикновено през пролетните нощи по следния начин. Два червея, обърнати в противоположни посоки, се доближават с коремните си страни така, че отделящите се капки семенна течност от единия червей да попаднат в семеприемника на другия и обратно. През акта на копулацията червеите разменят взаимно само сперматозоиди. Последните се запазват в семеприемниците до момента на оплождането. След като разменят сперматозоиди, червеите се разделят.
Преди снасянето на яйцата от изобилните жлези на пръстенчето, което е силно увеличено през този период, се отделя течен секрет. Този секрет се втвърдява на въздуха и образува около пръстенчето едно ръкавче. Червеят посредством силни контрактивни движения на тялото избутва така образуваното ръкавче към предния край на тялото си. Когато ръкавчето минава покрай женското полово отвърстие, в него се снасят яйцата, а когато минава покрай отворите на семеприемниците, в него се отделят сперматозоидите, приети от другия червей. Оплождането се извършва в ръкавчето и последното се отделя от тялото на червея. Първоначално изхлузеното ръкавче е меко и отворено, но след това се втвърдява и затваря, като в него остават 1—3 оплодени яйца. Развитието на червея се извършва по-нататък в пашкулчето направо без метаморфоза. Регенерация Регенерацията е силно проявена особеност у земния червей. От малките части на тялото му може да се възстанови, целият червей. Регенерират обаче само такива части, които имат запазена нервна верига. Регенерацията на земните червеи изобщо е един начин за размножаване. У тях са познати и такива представители, които се размножават по безполов начин, само чрез регенерация. Тялото на такива представители предварително се разпада на отделни парчета, всяко от които впоследствие регенерира цялото животно. Такъв начин на безполово размножаване се нарича архитомия. Екология Земните червеи живеят в различни почви и се срещат разпространени почти навсякъде. Най-благоприятни условия за тях са влажните, добре разработени почви. Те обаче не живеят в места, пропити с вода, какъвто е случаят с блатистите места и торфищата, където въобще не се срещат.
Земните червеи имат редица приспособления, които правят възможен живота им в почвата. Едно такова приспособление е обилието на жлезисти клетки в епидермиса, чийто секрет поддържа кожата постоянно влажна. Това прави възможно, от една страна, кожното дишане, улеснява ровенето на животното в почвата и най-после го предпазва от нараняване при това ровене.
Друго едно приспособление е целомната течност и връзката й с околната среда посредством тръбните пори. Благодарение на това приспособление животното може да овлажнява пътя си и в най-сухата почва. Силно развитата мускулатура, особено в предния край на тялото, прави възможно движението на животното и в почви, където то среща голямо съпротивление. Четинките, разположени на коремната страна на тялото, спомагат както за праволинейното му движение, така и за задържането му в скривалището, а имат и защитна роля.
Като едно приспособление към начина на живот може да се посочи и светлинният и. сянковият рефлекс. Биологичното значение на първия, както вече посочихме, е да задържа червея в скривалището му през деня, а на втория — да го предпази от сянката на случаен неприятел. Значение Големият брой земни червеи, които живеят в почвата, вземат участие в почвообразуването. Големият естествоизпитател Дарвин успя да докаже голямото значение на земните червеи за образуването на почвата. Той установява, че един ар земя може да съдържа до 50 000 земни червеи, които за една година могат да преработят 8 тона пръст, а за 20 години да изнесат на повърхността на земята един пласт пръст, дебел 8 см. В това отношение не по-малко интересни са и опитните данни на съветския проф. М. П. Арахангелски. Според него земните червеи променят физичните и химични свойства на почвата, като повишават влагата, проветряването и плодородието на последната. Така например те повишават със 713 пъти нитратите в почвата. Земните червеи също обогатяват почвата с органични вещества, като увличат пресни растителни остатъци, които гният и образуват хумус. Проветряването на почвата, което те подпомагат, създава благоприятни условия за развитие на почвени бактерии, които пък вземат участие при подобряване на почвата. Г.КОЗАРОВ Г.ПАСПАЛЕВ ИВ. ВАСИЛЕВ П. МИХАЙЛОВА Д. БОЖКОВ ЗООЛАГИЯ ЗА ИНСТИТУТИТЕ ЗА ПРОГИМНАЗИАЛНИ УЧИТЕЛИ ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО "НАРОДНА ПРОСВЕТА" - СОФИЯ – 1963 13:52 04.10.2004 г.
Коментари () |
|
|
|
 |
