|
Пиявиците са прешленести червеи със скъсено тяло, съставено от около 33 членчета. Вътрешната сегментация не отговаря на външната, тъй като всяко членче е съставено от по няколко пръстенчета, поради което външно се наблюдават много повече членчета. Тялото обикновено не носи придатъци. Двата му края завършват с по един вендуз (смукало). В дъното на предното смукало се намира устата, поради което то носи още името устно смукало. Телесната празнина на пиявицата е силно редуцирана и изпълнена с паренхимна тъкан, от която са останали само отделни празнини или л а к у н и. Пиявиците са хермафродитни животни. Те снасят яйцата си в пашкулче, в което се развиват малките пиявички.
Повечето пиявици живеят в пресните води, но има както морски, така и такива, които живеят във влажните почви. По начина на живот те оиват или свооодно живеещи, или паразити. Първите най-често са хищници, а вторите кръвсмучещи ектопаразити.
Медицинска пиявица (Hirudo medicinalis) Медицинската пиявица спада към тъй наречените челюстни пиявици. Тя живее в застояли, но чисти води. Външно устройство Тялото на медицинската пиявица, източено, достига на дължина 10—20 см. То е сплесната в гръбно-коремна посока, като тръбната страна е по-изпъкнала от коремната. Коремната страна е светлозелена, докато тръбната е маслиненозелена до кафява, изпъстрена с особени орнаменти. Предният вендуз е малък и външно е слабо забележим, но задният е по-голям и обхваща задния край на тялото. Устата се намира в дъното на предния вендуз. Анусът е разположен гръбно в основата на задния вендуз. Броят на пръстенчетата, от които е съставено тялото, далече надминайа броя на членчетата и тук както въобще при пиявиците външната сегментация не отговаря на вътрешната. Всяко вътрешно членче отговаря на пет външни пръстенчета. Покривка ка тялото Тялото на медицинската пиявица е покрито с тънка гладка кутикула, която от време на време животното съблича и сменя с нова, Под кутикулата е разположен еднопластен епител, богат с жлезисти клетки. Този епител в основата си има множество пигментни клетки, които дават външната окраска на животното.
Мускулната торбичка на тялото е изградена от три пласта мускули, които са разположени отвън навътре, както следва: пръстено в и д н и или напречни, диагонални или коси и надлъжни. У медицинската пиявица освен тези мускули има още гръбно-коремни, които се простират от епитела на тръбната страна до този на коремната. Силно развита мускулатура у медицинската пиявица има още при вендузите и челюстите. Телесна празнина Телесната празнина е вторично запълнена с паренхимна тъкан, сред която остават отделни празнини, които се съединяват помежду си. Тези празнини се наричат още синуси. Xраносмилателна система Храносмилателната система при медицинската пиявица започва с устата, която, както вече казахме е разположена в дъното на предния вендуз. В устата се намират радиално разположени три челюсти. Те са свързани със силно развити мускули и са снабдени с хитинови зъбчета. С помощта на този челюстен апарат пиявицата прерязва кожата на животните и от отзорената рана смуче кръв. Устата води в мускулеста глътка, чиито стени са изградени от три пласта мускули — надлъжни, пръстеновидни и радиални, Глътката е постлана с епител от вътрешната страна и в нея се излива секретът на едноклетъчни кълбовидни слюнчени ж ле з и. Този секрет съдържа веществото х и р у д и н, което препятствува съсирването на кръвта. Глътката минава в хранопровод, който се разширява в стомах или гуша. Стомахът има десет чифта слепи израстъци, разположени от двете му страни, от които последният чифт са най-дълги и достигат до края на тялото.
Поетата в стомаха храна не се променя, поради което се смята, че той има повече служба на резервоар за храна. Това особено устройство на стомаха при медицинската пиявица е едно приспособление към паразитния начин на живот, който тя води. Когато тя попадне на гостоприемник, което не е много често явление, тя може да погълне голямо количество храна, като по този начин си осигурява храна за значителен период от време. След стомаха следва червото, в което се извършва смилането на поетата храна на малки порции според нуждите на животното. Храносмилателната система завършва с правото черво, което се отваря навън с ануса, разположен гръбно на задния вендуз. Кръвоносна система Медицинската пиявица няма кръвоносни съдове, тяхната служба е напълн. поета от останалите от целомната празнина лакуни. Последните имат мускулни стени и са се превърнали в кръвоносни съдове. Кожата е богато снабдена с кръвоносни съдове. Кръвта е червена поради разтворения в кръвната плазма хемоглобин. Кръвните телца са безцветни. Дихателна система Газообмяната при медицинската пиявица се извършва с цялото тяло през кожата. Последната, както видяхме, е винаги влажна и е добре снабдена с кръвоносни съдове. Отделителна система Отделителните органи при медицинската пиявица са 17 чифта метанефридии, които са разположени метамерно. Нефростомите на метанефридиите се отварят в синусите, а метанефридиалните каналчета се отварят пак, навън чрез нефропори, разположени на коремната страна. Нервна система Нервната система се състои от нервен пръстен около глътката и коремна нервна верига. Окологлътъчният пръстен се състои от надглътъчни ганглии, съединени с комисури с подглътъчния, който е образуван от сливането на няколко ганглия. Коремната нервна верига е разположена в коремния кръвоносен синус.
В кожата на медицинската пиявица са разпръснати чувствителни клетки, нервни краища и чашковидни органи. Тя има силно развит усет към светлината, която тя възприема освен чрез чувствителни към светлината клетки, разпръснати в кожата, още и с няколко прости очи, разположени на предния край на тялото. Очите представляват чашковидни органи, заобиколени с пигмент.
Медицинската пиявица има силно развит усет за допир. Така при най-малко разклащане на водата, където са поставени пиявици, те веднага се упътват към мястото на разклащането. Тази реакция на пиявицата се използува от практици при събирането й от естествените местообитания. Добре е развит у нея и усетът за температура, благодарение на който тя до известна степен се ориентира при намиране на топлокръвните си гостоприемници. Медицинската пиявица няма статични органи. Запазването на равновесие се осъществява благодарение на една двигателна реакция, наречена рефлекс на тръбното осветяване. Животното се държи, винаги така, че тръбната му страна да е осветена. При отклонение от това положение то реагира с движение, чрез което отнзво възстановява нормалното си положение. Изброените реакции, които осигуряват ориентирането на животното, представляват едно физиологично приспособление на животното към особения начин на живот като временен паразит. Полова система Медицинската пиявица е хермафродитно животно. Мъжката полова система се състои от 9 чифта метамерио разположени семенници, от които излизат къси канали, съединени за всяка страна в един общ семепроводен канал. Тези два канала, по един от всяка страна, водят в две семенни мехурчета. Последните се отварят в един общ семеизпразнителен канал на мъжкия копулационен орган, разположен върху десетия сегмент.
Женската полова система се състои от един чифт яйчници, които чрез къси яйцепроводи се съединяват с утеруса или матката и с влагалището. Женският полов отвор лежи зад мъжкия и се намира на единадесетия сегмент. Копулацията при медицинската пиявица може да бъде двупосочна или еднопосочна. Това значи, че копулиращите индивиди могат да си разменят взаимно сперматозоиди или пък само единият индивид получава сперматозоиди от другия. В първия случай през акта на копулацията индивидите са допрени един до друг, обърнати в противоположна посока, докато във втория случай те са обърнати в една и съща посока.
Оплождането на яйцата и тук става в пашкулче, както и при земния червей. Медицинската пиявица, макар че живее във водата, снася пашкулите си във влажната почва и много рядко върху предмети под водата. Развитието на оплодените яйца се извършва в пашкулчето, з което малките пиявички търсят подслон и след като веднаж са го напуснали. Значение Медицинската пиявица, както и самото й име показва, намира голямо приложение в медицинската практика. В различни периоди от историята на медицината тя е била различно използувана. Имало е епохи, когато тя е била приемана като изключително лечебно средство, и други, когато приложението й в медицинската практика е било по-незначително. Не е позната обаче епоха, през която лечебното й действие да е било напълно отричано. През последните години на нашето столетие значението на медицинската пиявица като лечебно средство е значително нараснало. В Московския университет при медицинския факултет има специална бделологическа лаборатория. В тази лаборатория се правят изследвания върху биологията на. медицинската пиявица с оглед на нейното изкуствено развъждане и практическо приложение. Медицинската пиявица се използува като лечебно средство, поради това че при смукане на кръв тя отделя в раната хирудин. Хирудинът има свойството да намалява кръвното налягане, и то в дадено определено място, където е отделен. Поради това местно значение, което това вещество оказва, пиявицата се използува при тромбофлебити (съсирване на кръв в кръвоносните съдове), а така също и при мозъчни кръвоизлияний. Нейното използуване трябва обаче да става само по лекарска препоръка и под лекарски контрол. Правени са много опити, с които е доказано, че тя не е преносител на болести по човека, макар че в храносмилателния й канал могат да преживеят известно време причинители на болести по човека. В Москва само през последните 30—40 години за лечебни цели са били използувани около половин милион пиявици. Знае се, че във Франция и Западна Европа медицинската пиявица е унищожена напълно в естествените й местообитания поради широкото й използуване в медицината. Тези страни внасят годишно пиявици за огромни суми. Нашата страна има богати природни местообитания на тези пиявици. Трябва обаче да се вземат мерки тези животни да се предпазят от безогледно унищожаване, тъй като те представляват едно природно богатство на страната ни. Други пиявици Към групата на челюстните пиявици, към която принадлежи медицинската пиявица, принадлежи още и конската пиявица. Конската пиявица е един важен паразит но домашните животни, а понякога и по човека. Тя не е позната в. северните части на Съветския съюз, както и в Северна Европа. Родината на конската пиявица е Северна Африка, откъдето тя е била вероятно пренесена и в Европа. У нас конската пиявица живее в студени извори, а през лятото и в бавнотечащите реки, които водят началото си от такива извори. Тя смуче кръв само от лигавици, постилащи някои органи, до които тя има достъп, тъй като челюстите й са много слаби. Напада животните и човека, като навлиза главно в носа, устата, трахеята и очите. Навлязла в посочените органи, тя многократно смуче кръв, като през това време нараства. Когато навлезе в трахеята, тя може да запуши последната и да причини смърт от задушаване. Отстраняването й става механически или като се дават течности, които причиняват откъсването и, като например солена вода или пък вещества, които действуват като упойка. Там, където тези средства не помагат, се прибягва до хирургическа операция.
На споменатите пиявици прилива и лъжливата конска пиявица, която спада пак към челюстните пиявици, но не смуче кръв, а се храни с насекоми, мекотели, червеи, попови лъжички и др.
Друга важна група пиявици са хоботните пиявици, където се отнасят пиявицата по рибите Piscicola geometra и по водните птици като патиците — Protoclepsis tesselata. ХАРАКТЕРИСТИКА И ФИЛОГЕНИЯ НА ЧЕРВЕИТЕ Червеите са много разнообразни по устройство. Независимо от голямото разнообразие на червеите при тях все пак могат да се набележат някои общи белези. Такива общи белези са източеното червеобразно тяло и свързаната с него билатерална симетрия, появата на трети зародишен пласт, както и начленяването на тялото.
От тези обши белези билатералната симетрия и третият зародишен пласт — мезодермата — са характерни само за по-сложно устроените от червеите животни. Следователно те са резултат на прогресивното развитие на животинския свят.
Тялото на животните с билатерална симетрия може да се раздели на лява и дясна половина, на предна и задна част и най-послс на гръбна и коремна страна. При това пространствено разделяне на тялото различните му части поемат различна функция. Така между тръбната и коремна страна тръбната страна поема повече защитна функция, като върху нея се развива и защитна окраска, докато коремната поема движението и приемането на храната. Обособяването на главовия край във връзка с движението в една посока води до струпване на нервна маса и до развитие на сетивни органи върху него. Така движението в една посока и билатералната симетрия, свързана с това движение, води до прогресивно развитие на централната нервна система, по-специално до предната й част.
Като следствие от билатералната симетрия е и друго приспособление — движението по твърда подложка, което е от голямо значение за разселване на животинския мир. Докато радиалната симетрия на тялото дава възможност само за един вид движение — плаване, билатералната симетрия дава възможност още и за пълзене по твърда подложка. Пълзенето от своя страна създава условие за преминаване от водна към сухоземна среда, прави възможно завладяването на сушата от животинския свят.
Друг характерен белег при червеите е присъствието на трети зародишен пласт или м е з о д е р м а. Развитието на мезодермата между ектодермата и еилодермата, следователно отделянето на тези два пласта, е свързано с редица усложнения в устройството на животните.
Мезодермата на първо място разтоварва екто и ендодермата от двигателната функция. Мезодермата образува кожно-мускулната торбичка на червеите, у някои от които тя е съставена от два пласта. Усложняването на движението довежда до увеличаване на скоростта на преместване на животните. Бързото движение обаче е свързано с по-голямо усъвършенствуване на усетните органи и по-високо развитие на нервната система. Така у червеите има сложно устроена нервна система, съставена от нервна маса, струпана на предния край на тялото, и от коремната нервна верига. По-бързото движение и свързаното с него по-добро ориентиране в околната среда довежда до по-добра възможност за осигуряване на храна и до повишена обмяна в животинския организъм. Във връзка с повишената обмяна се усложняват и системите от органи, които я обслужват, като храносмилателната, кръвоносната, дихателната и отделителната.
Храносмилателната система при червеите има диференциран храносмилателен канал, макар и без диференцирани смилателни жлези. Кръвоносната система се появява за първи път тук, достига доста сложно устройство, но не притежава, оформен пулсиращ орган. Дихателни органи — хриле, се развиват само при някои представители. Отделителната система се усложнява в пределите на самите типове. У едни представители има по-просто устроени отделителни органи, протонефридии, а у други вече сложно устроени метанефридии.
Образуването на мезодермата има и друго голямо значение. Развитието й между екто- и ендодермата прави възможно натрупването на резервни храни. Това натрупване прави тези животни по-издръжливи на гладуване, което е едно приспособление към променящите се външни условия. Докато мешестите населяват с малки изключения само солени води, червеите завоюват както сладките води, така и сушата. Устройството, което намираме у червеите, им дава възможност да се приспособяват към най-разнообразни условия на живот. От червеите почти една трета са минали вторично към паразитен живот. Паразитните представители са стигнали в устройството до голямо приспособяване към жизнените условия и начина на живот.
Най-после начленяването на тялото, тъй характерно особено за някои представители, дава възможност за още по-голямо диференциране на отделните членчета. Начленяването им води до още по-голямо прогресивно развитие на тези представители.
Червеите се разделят на три типа: плоски червеи, кръгли червеи и п р е ш л е н е с т и червеи.
Според теорията на Ланг червеите са произлезли от ктенофорите, и то не от днешните ктенофори, а от един някогашен техен пълзящ прадед. Приема се, че най-низшите представители, а именно плоските червеи, чрез представители от турбелариите се свързват с тези ктенофорообразни прадеди, представители на мешестите. Развитието на различните типове червеи е станало вероятно по две линии. Произходът на типа кръгли червеи може да се търси измежду такива ресничести плоски червеи, които имат неразклонена храносмилателна тръба. Тук е мъчно да се сравнят обвитите с кутикула кръгли червеи с нежните, покрити с ресничест епител рабдоцьоли. Между последните обаче има и такива, които показват как постепенно загубата на реснички води до образуването на кутикуларна обвивка. Такива представители намаляват пропастта между рабдоцьолите и кръглите червеи.
Прешленестите червеи могат да се разгледат като произлезли от поликладите, които са турбеларии с разклонена храносмилателна тръба. Сходството между ларвата на морските представители от прешленестите червеи и тази на поликладите от плоските червеи ни дава основание да приемаме това родство. Метамерното разположение на органите на прешленестите червеи за пръв път се среща у някои поликлади, което е още едно доказателство за това родство. Така от плоските червеи най-напред са се отделили многочетинестите прешленести червеи, от които при преминаване към живот в сладките води и почвата са се отделили малочетинестите прешленести червеи. От последните най-после са се отделили пиявиците, които са преминали към паразитен или полупаразитен начин на живот. При преминаване в сладките води и почвата е отпадналоразвитието чрез метаморфоза, а при преминаване към паразитен или полупаразитен начин на живот има едно съвпадение на редица белези с тези при техните прадеди, някогашните плоски червеи. Такъв един белег е вторичното запълване на телесната празнина с паренхимна тъкан, както това е при пиявиците. Г.КОЗАРОВ Г.ПАСПАЛЕВ ИВ. ВАСИЛЕВ П. МИХАЙЛОВА Д. БОЖКОВ ЗООЛАГИЯ ЗА ИНСТИТУТИТЕ ЗА ПРОГИМНАЗИАЛНИ УЧИТЕЛИ ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО "НАРОДНА ПРОСВЕТА" - СОФИЯ – 1963 14:21 04.10.2004 г.
Коментари () |
|
|
|
 |
