|
Медицинската пиявица спада към тъй наречените челюстни пиявици. Тя живее в застояли, но чисти води. Външно устройство Тялото на медицинската пиявица, източено, достига на дължина 10—20 см. То е сплесната в гръбно-коремна посока, като тръбната страна е по-изпъкнала от коремната. Коремната страна е светлозелена, докато тръбната е маслиненозелена до кафява, изпъстрена с особени орнаменти. Предният вендуз е малък и външно е слабо забележим, но задният е по-голям и обхваща задния край на тялото. Устата се намира в дъното на предния вендуз. Анусът е разположен гръбно в основата на задния вендуз. Броят на пръстенчетата, от които е съставено тялото, далече надминайа броя на членчетата и тук както въобще при пиявиците външната сегментация не отговаря на вътрешната. Всяко вътрешно членче отговаря на пет външни пръстенчета.
Покривка ка тялото Тялото на медицинската пиявица е покрито с тънка гладка кутикула, която от време на време животното съблича и сменя с нова, Под кутикулата е разположен еднопластен епител, богат с жлезисти клетки. Този епител в основата си има множество пигментни клетки, които дават външната окраска на животното.
Мускулната торбичка на тялото е изградена от три пласта мускули, които са разположени отвън навътре, както следва: пръстено в и д н и или напречни, диагонални или коси и надлъжни. У медицинската пиявица освен тези мускули има още гръбно-коремни, които се простират от епитела на тръбната страна до този на коремната. Силно развита мускулатура у медицинската пиявица има още при вендузите и челюстите. Телесна празнина Телесната празнина е вторично запълнена с паренхимна тъкан, сред която остават отделни празнини, които се съединяват помежду си. Тези празнини се наричат още синуси. Xраносмилателна система Храносмилателната система при медицинската пиявица започва с устата, която, както вече казахме е разположена в дъното на предния вендуз. В устата се намират радиално разположени три челюсти. Те са свързани със силно развити мускули и са снабдени с хитинови зъбчета. С помощта на този челюстен апарат пиявицата прерязва кожата на животните и от отзорената рана смуче кръв. Устата води в мускулеста глътка, чиито стени са изградени от три пласта мускули — надлъжни, пръстеновидни и радиални, Глътката е постлана с епител от вътрешната страна и в нея се излива секретът на едноклетъчни кълбовидни слюнчени ж ле з и. Този секрет съдържа веществото х и р у д и н, което препятствува съсирването на кръвта. Глътката минава в хранопровод, който се разширява в стомах или гуша. Стомахът има десет чифта слепи израстъци, разположени от двете му страни, от които последният чифт са най-дълги и достигат до края на тялото.
Поетата в стомаха храна не се променя, поради което се смята, че той има повече служба на резервоар за храна. Това особено устройство на стомаха при медицинската пиявица е едно приспособление към паразитния начин на живот, който тя води. Когато тя попадне на гостоприемник, което не е много често явление, тя може да погълне голямо количество храна, като по този начин си осигурява храна за значителен период от време. След стомаха следва червото, в което се извършва смилането на поетата храна на малки порции според нуждите на животното. Храносмилателната система завършва с правото черво, което се отваря навън с ануса, разположен гръбно на задния вендуз. Кръвоносна система Медицинската пиявица няма кръвоносни съдове, тяхната служба е напълн. поета от останалите от целомната празнина лакуни. Последните имат мускулни стени и са се превърнали в кръвоносни съдове. Кожата е богато снабдена с кръвоносни съдове. Кръвта е червена поради разтворения в кръвната плазма хемоглобин. Кръвните телца са безцветни. Дихателна система Газообмяната при медицинската пиявица се извършва с цялото тяло през кожата. Последната, както видяхме, е винаги влажна и е добре снабдена с кръвоносни съдове. Отделителна система Отделителните органи при медицинската пиявица са 17 чифта метанефридии, които са разположени метамерно. Нефростомите на метанефридиите се отварят в синусите, а метанефридиалните каналчета се отварят пак, навън чрез нефропори, разположени на коремната страна. Нервна система Нервната система се състои от нервен пръстен около глътката и коремна нервна верига. Окологлътъчният пръстен се състои от надглътъчни ганглии, съединени с комисури с подглътъчния, който е образуван от сливането на няколко ганглия. Коремната нервна верига е разположена в коремния кръвоносен синус.
В кожата на медицинската пиявица са разпръснати чувствителни клетки, нервни краища и чашковидни органи. Тя има силно развит усет към светлината, която тя възприема освен чрез чувствителни към светлината клетки, разпръснати в кожата, още и с няколко прости очи, разположени на предния край на тялото. Очите представляват чашковидни органи, заобиколени с пигмент.
Медицинската пиявица има силно развит усет за допир. Така при най-малко разклащане на водата, където са поставени пиявици, те веднага се упътват към мястото на разклащането. Тази реакция на пиявицата се използува от практици при събирането й от естествените местообитания. Добре е развит у нея и усетът за температура, благодарение на който тя до известна степен се ориентира при намиране на топлокръвните си гостоприемници. Медицинската пиявица няма статични органи. Запазването на равновесие се осъществява благодарение на една двигателна реакция, наречена рефлекс на тръбното осветяване. Животното се държи, винаги така, че тръбната му страна да е осветена. При отклонение от това положение то реагира с движение, чрез което отнзво възстановява нормалното си положение. Изброените реакции, които осигуряват ориентирането на животното, представляват едно физиологично приспособление на животното към особения начин на живот като временен паразит. Полова система Медицинската пиявица е хермафродитно животно. Мъжката полова система се състои от 9 чифта метамерио разположени семенници, от които излизат къси канали, съединени за всяка страна в един общ семепроводен канал. Тези два канала, по един от всяка страна, водят в две семенни мехурчета. Последните се отварят в един общ семеизпразнителен канал на мъжкия копулационен орган, разположен върху десетия сегмент.
Женската полова система се състои от един чифт яйчници, които чрез къси яйцепроводи се съединяват с утеруса или матката и с влагалището. Женският полов отвор лежи зад мъжкия и се намира на единадесетия сегмент. Копулацията при медицинската пиявица може да бъде двупосочна или еднопосочна. Това значи, че копулиращите индивиди могат да си разменят взаимно сперматозоиди или пък само единият индивид получава сперматозоиди от другия. В първия случай през акта на копулацията индивидите са допрени един до друг, обърнати в противоположна посока, докато във втория случай те са обърнати в една и съща посока.
Оплождането на яйцата и тук става в пашкулче, както и при земния червей. Медицинската пиявица, макар че живее във водата, снася пашкулите си във влажната почва и много рядко върху предмети под водата. Развитието на оплодените яйца се извършва в пашкулчето, з което малките пиявички търсят подслон и след като веднаж са го напуснали. Значение Медицинската пиявица, както и самото й име показва, намира голямо приложение в медицинската практика. В различни периоди от историята на медицината тя е била различно използувана. Имало е епохи, когато тя е била приемана като изключително лечебно средство, и други, когато приложението й в медицинската практика е било по-незначително. Не е позната обаче епоха, през която лечебното й действие да е било напълно отричано. През последните години на нашето столетие значението на медицинската пиявица като лечебно средство е значително нараснало. В Московския университет при медицинския факултет има специална бделологическа лаборатория. В тази лаборатория се правят изследвания върху биологията на. медицинската пиявица с оглед на нейното изкуствено развъждане и практическо приложение. Медицинската пиявица се използува като лечебно средство, поради това че при смукане на кръв тя отделя в раната хирудин. Хирудинът има свойството да намалява кръвното налягане, и то в дадено определено място, където е отделен. Поради това местно значение, което това вещество оказва, пиявицата се използува при тромбофлебити (съсирване на кръв в кръвоносните съдове), а така също и при мозъчни кръвоизлияний. Нейното използуване трябва обаче да става само по лекарска препоръка и под лекарски контрол. Правени са много опити, с които е доказано, че тя не е преносител на болести по човека, макар че в храносмилателния й канал могат да преживеят известно време причинители на болести по човека. В Москва само през последните 30—40 години за лечебни цели са били използувани около половин милион пиявици. Знае се, че във Франция и Западна Европа медицинската пиявица е унищожена напълно в естествените й местообитания поради широкото й използуване в медицината. Тези страни внасят годишно пиявици за огромни суми. Нашата страна има богати природни местообитания на тези пиявици. Трябва обаче да се вземат мерки тези животни да се предпазят от безогледно унищожаване, тъй като те представляват едно природно богатство на страната ни. Г.КОЗАРОВ Г.ПАСПАЛЕВ ИВ. ВАСИЛЕВ П. МИХАЙЛОВА Д. БОЖКОВ ЗООЛАГИЯ ЗА ИНСТИТУТИТЕ ЗА ПРОГИМНАЗИАЛНИ УЧИТЕЛИ ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО "НАРОДНА ПРОСВЕТА" - СОФИЯ – 1963 14:24 04.10.2004 г.
 |
