|
Червеите са много разнообразни по устройство. Независимо от голямото разнообразие на червеите при тях все пак могат да се набележат някои общи белези. Такива общи белези са източеното червеобразно тяло и свързаната с него билатерална симетрия, появата на трети зародишен пласт, както и начленяването на тялото. От тези обши белези билатералната симетрия и третият зародишен пласт — мезодермата — са характерни само за по-сложно устроените от червеите животни. Следователно те са резултат на прогресивното развитие на животинския свят.
Тялото на животните с билатерална симетрия може да се раздели на лява и дясна половина, на предна и задна част и най-послс на гръбна и коремна страна. При това пространствено разделяне на тялото различните му части поемат различна функция. Така между тръбната и коремна страна тръбната страна поема повече защитна функция, като върху нея се развива и защитна окраска, докато коремната поема движението и приемането на храната. Обособяването на главовия край във връзка с движението в една посока води до струпване на нервна маса и до развитие на сетивни органи върху него. Така движението в една посока и билатералната симетрия, свързана с това движение, води до прогресивно развитие на централната нервна система, по-специално до предната й част. Като следствие от билатералната симетрия е и друго приспособление — движението по твърда подложка, което е от голямо значение за разселване на животинския мир. Докато радиалната симетрия на тялото дава възможност само за един вид движение — плаване, билатералната симетрия дава възможност още и за пълзене по твърда подложка. Пълзенето от своя страна създава условие за преминаване от водна към сухоземна среда, прави възможно завладяването на сушата от животинския свят. Друг характерен белег при червеите е присъствието на трети зародишен пласт или м е з о д е р м а. Развитието на мезодермата между ектодермата и еилодермата, следователно отделянето на тези два пласта, е свързано с редица усложнения в устройството на животните. Мезодермата на първо място разтоварва екто и ендодермата от двигателната функция. Мезодермата образува кожно-мускулната торбичка на червеите, у някои от които тя е съставена от два пласта. Усложняването на движението довежда до увеличаване на скоростта на преместване на животните. Бързото движение обаче е свързано с по-голямо усъвършенствуване на усетните органи и по-високо развитие на нервната система. Така у червеите има сложно устроена нервна система, съставена от нервна маса, струпана на предния край на тялото, и от коремната нервна верига. По-бързото движение и свързаното с него по-добро ориентиране в околната среда довежда до по-добра възможност за осигуряване на храна и до повишена обмяна в животинския организъм. Във връзка с повишената обмяна се усложняват и системите от органи, които я обслужват, като храносмилателната, кръвоносната, дихателната и отделителната. Храносмилателната система при червеите има диференциран храносмилателен канал, макар и без диференцирани смилателни жлези. Кръвоносната система се появява за първи път тук, достига доста сложно устройство, но не притежава, оформен пулсиращ орган. Дихателни органи — хриле, се развиват само при някои представители. Отделителната система се усложнява в пределите на самите типове. У едни представители има по-просто устроени отделителни органи, протонефридии, а у други вече сложно устроени метанефридии. Образуването на мезодермата има и друго голямо значение. Развитието й между екто- и ендодермата прави възможно натрупването на резервни храни. Това натрупване прави тези животни по-издръжливи на гладуване, което е едно приспособление към променящите се външни условия. Докато мешестите населяват с малки изключения само солени води, червеите завоюват както сладките води, така и сушата. Устройството, което намираме у червеите, им дава възможност да се приспособяват към най-разнообразни условия на живот. От червеите почти една трета са минали вторично към паразитен живот. Паразитните представители са стигнали в устройството до голямо приспособяване към жизнените условия и начина на живот. Най-после начленяването на тялото, тъй характерно особено за някои представители, дава възможност за още по-голямо диференциране на отделните членчета. Начленяването им води до още по-голямо прогресивно развитие на тези представители. Червеите се разделят на три типа: плоски червеи, кръгли червеи и п р е ш л е н е с т и червеи. Според теорията на Ланг червеите са произлезли от ктенофорите, и то не от днешните ктенофори, а от един някогашен техен пълзящ прадед. Приема се, че най-низшите представители, а именно плоските червеи, чрез представители от турбелариите се свързват с тези ктенофорообразни прадеди, представители на мешестите. Развитието на различните типове червеи е станало вероятно по две линии. Произходът на типа кръгли червеи може да се търси измежду такива ресничести плоски червеи, които имат неразклонена храносмилателна тръба. Тук е мъчно да се сравнят обвитите с кутикула кръгли червеи с нежните, покрити с ресничест епител рабдоцьоли. Между последните обаче има и такива, които показват как постепенно загубата на реснички води до образуването на кутикуларна обвивка. Такива представители намаляват пропастта между рабдоцьолите и кръглите червеи. Прешленестите червеи могат да се разгледат като произлезли от поликладите, които са турбеларии с разклонена храносмилателна тръба. Сходството между ларвата на морските представители от прешленестите червеи и тази на поликладите от плоските червеи ни дава основание да приемаме това родство. Метамерното разположение на органите на прешленестите червеи за пръв път се среща у някои поликлади, което е още едно доказателство за това родство. Така от плоските червеи най-напред са се отделили многочетинестите прешленести червеи, от които при преминаване към живот в сладките води и почвата са се отделили малочетинестите прешленести червеи. От последните най-после са се отделили пиявиците, които са преминали към паразитен или полупаразитен начин на живот. При преминаване в сладките води и почвата е отпадналоразвитието чрез метаморфоза, а при преминаване към паразитен или полупаразитен начин на живот има едно съвпадение на редица белези с тези при техните прадеди, някогашните плоски червеи. Такъв един белег е вторичното запълване на телесната празнина с паренхимна тъкан, както това е при пиявиците. Г.КОЗАРОВ Г.ПАСПАЛЕВ ИВ. ВАСИЛЕВ П. МИХАЙЛОВА Д. БОЖКОВ ЗООЛАГИЯ ЗА ИНСТИТУТИТЕ ЗА ПРОГИМНАЗИАЛНИ УЧИТЕЛИ ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО "НАРОДНА ПРОСВЕТА" - СОФИЯ – 1963 14:25 04.10.2004 г.
|