|
II. ОПИТОМЯВАНЕ НА ЖИВОТНИТЕ
Съжителство на котката с човек
Котките съжителства с човека, откакто той се е заселил на едно определено място. От тогава са изминали 10-12 хиляди години. За разлика от кучето, котката не понася чергарския живот. Тя се е доближила до жилището на човека, за да си подсигури храната, защото близо до стана или лагера им се натрупвали хранителни отпадъци, тук са се концентрирали и готованците - гризачи. Хората много бързо оценили ползата от котката и започнали да я опитомяват.
Опитомяването е ставало на етапи. Първият етап -той е характерен за всички днешни домашни животни - е укротяването на свободно живеещия див звяр. Укротяването в никакъв случай не означва опитомяване, а само стъпка към установяване на близки отношения. Тази фаза може да се нарече привързване един към друг. Едва след много поколения животното става домашно, което се проявява в психологията на звяра и се отразява върху анатомията му. Така например отслабват хищническите инстинкти, но без да изчезнат напълно: домашната котка повече не се грижи за прехраната си, но запазва склонността си да ловува. Ето няколко примера, които показват изменения от анатомичен характер. Тъй като инстинктите на опитомената котка са развити по-слабо, мозъкът й е станал по-лек приблизително с една четвърт. Котката е започнала да получава друга храна, в резултат на които скелетът и е станал по-лек и компактен. А тъй като и менюто на животното е станало по-разнообразно, чревният тракт на котката се е удължил с една трета. Опитомяването развива някои нови черти в характера на животното: например необходимостта от човешка любов и постоянен контакт с хората.
Появяват се изменения в дневния ред на активност и покой, губи се агресивността по отношение на други животни, които за един хищник са или враг, или плячка. Опитомената котка може да поддържа съвсем приятелски отношения с такива животни.
Специалистите предполагат, че най-напред котката е била опитомена някъде в Близкия Изток. Най-древното свидетелство е отпреди шестото хилядолетие пр.н.е. То е достигнало до нас от Анадолия - това са фигурки на жени, които си играят с котки. Смята се, че това са подвидове на дивата котка, която обитавала тези места /Felissilvestris iraki, Felis silvestris nesterovi, Felis silvestris tristani/, или нейни хибриди. Във всеки случай тук все още не става дума за домашни животни, в съвременния смисъл на думата.
В края на VI - началото на V хилядолетие пр.н.е. котки са били развъждани в Йерихон, Йордания и Индия, а в началото на третото хилядолетие навсякъде е започнало отглеждането на котки в домашни условия. Но и досега не е ясно дали това са били просто опитомени котки или няколко поколения вече са живеели заедно с човека.
Приблизително към третото хилядолетие отглеждането на котки в бита от територията на съвременен Судан се е разпространило до Египет. Възможно с това да е станало и по-рано, тъй като в Бени-Хасан са намерени изображения на котки, датиращи от 2000 година пр.н.е. А по стенната живопис в гробниците Саккарах /2750-2650 г. пр.н.е./ котките са изобразени с каишки, което свидетелства за тяхното опитомяване.
Огромно с влиянието на древните египтяни върху еволюцията на котката. В Древен Египет котката става едновременно И свещено, и работно животно. В зърнохранилищата котките са били използвани за пазачи, в домовете - за лов на дребни животни и птици. Многобройни исторически доказателства сочат, че котката е била и бойно животно. Стопанинът тръгвал с нея на бой и в нужния момент я пускал в атака срещу врага.
В храмовете на Хелиополис и Бубастис, посветени на богинята Мафдет /египтяните са я изобразявали във вид на котка, а богинята на домашното огнище Баста с изобразявана с котешка глава/, са били отглеждани множество котки, почитани като свещени животни. Когато умирала котка, цялото домочадие си бръснело веждите, в семейството се обявявал траур и всички скърбели. Труповете на котката са били балсамирани и погребвани в луксозни гробници. Археолозите са намерили около 300 хиляди котешки мумии, отнасящи се приблизително към петото хилядолетие пр.н.е. За убийство на котка са били предвидени строги санкции, а в някои случаи даже и смърт. Първите йероглифи, означаващи думата "котарак" и "котка", датират приблизително от 2300 година пр.н.е. и се четат като "минт" и "миу".
Но и до днес остава неразрешен въпросът: каква порода котки всъщност са отглеждали египтяните. Дали това е била същата порода, отглеждана в Предна Азия и Ирак или това е бил североафрикански степен под вид на котката /Felis silvestris ocreata/, а може би това е бил кремаво-сивият подвид на котки, обитаващи храсталаците на хълмовете на Етиопия или пък това са били техни хибриди и мутанти. Най-вероятио е последното. Защото например върху саркофага на престолонаследника на принц Тутмос в град Мемфис е изобразена дългокосместа котка с пухкава ''яка" и дълги косми по брадичката, а на стената котката е изобразена с ясно обозначени тъмни петна - и двете котки са с големи уши.
От Египет в Европа котките са пренесени от римляните, Макар да не е изключено те да са попаднали на Европейския континент от изток през Балканския полуостров. Благодарение на многобройните и активни търговски контакт между народите, котките разширяват своята география. Хората бързо разбрали ползата от това животно. По това време котката е била вече опитомена, за което свидетелстват многобройните й изображения върху вази и монети /приблизително 500 година пр.н.е./. Интересно е да се отбележи, че по историческите паметници на Древна Гърция са запазени много малко изображения на котки, липсват и писмени сведения за тях. Върху външния вид на древните котки с оказало влияние съешаването с дивите горски котки, които на многобройни колонии са обитавали непроходимите гори в Европа. Много често хората специално са кръстосвали домашната котка с див горски самец.
Към десетото столетие от нашата ера котката е живяла навсякъде с човека, с изключение на студените райони край Северния полюс, в чиито климатични условия тя не може да оцелее, както и в регионите, населени с чергари, чийто начин на живот пречи за развъждането на котки.
Двойнственото отношение на човека към котката се е оформило през Средновековието. Тези животни са били разпространени вече из цяла Европа и в тяхна защита в много държави са били приети редица закони. Под влиянието на църквата обаче, в някои държави котката попада в черните списъци, тъй като църквата я смятала за съюзник на злите сили и ада. През XV век е унищожено огромно количество котки - те били изгаряни на кладите като вещици. Това най-вече се отнася за черните котки, тъй като се считало, че дяволът най-често се явява в облика именно на черната котка. Последица на масовото им унищожаване- става повишената популация сред гризачите, а това на свой ред води до епидемии на различни заболявания.
Хората разбрали, че котката е много полезна за дома и стопанството и постепенно променили отношението си към нея. След като си възвърнала благоразположението на човека, котката отново се заселила в домовете на обикновените хора и аристокрацията. От редица исторически документи е известно, че котката с била любимо животно на крале, кардинали, а даже и на Римския Папа. Френският кардинал Ришельо например. е имал 14 пухкави зверчета и всяка сутрин си играел с тях. Котките са били и си остават верни приятели на много политици, държавни дейци и хора на изкуството.
Алберт Пинтер „Котката”
(Благодарение на Ники – Мечока от Варна!)
16:43 04.10.2004 г.
 |
