|
Всички данни при описанието на бозайниците се отнасят само за Австралийския континент. Установено е, че Нова Зеландия няма собствени бозайници. Същото се отнася и за повечето острови, с изключение на няколко вида прилепи.
Кратко и точно Австралия може да бъде наречена страна на торбестите бозайници (Marsupialia), макар че ги има и в Америка. Тук, в Австралия, торбестите са заели повечето екологични ниши още преди проникването на плацентните бозайници на континента чрез успешна «адаптивна радиация». В резултат на това висшите бозайници не успели да се «оправят навреме» и водели не особено привлекателно съществуване. Ако не се смята динго, за което е установено, че е внесено от човека още в древността, те са почти напълно забравени. В много случаи торбестите бозайници (като например торбестите къртици, торбестите тушканчици, торбестите летящи катерици и торбестите вълци) са решили екологичните проблеми подобно на плацентните бозайници, а други — коренно различно (например кенгуру вместо копитни животни).
Способността за приспособяване на торбестите бозайници би била доказана още по-сигурно, ако редица видове не бяха измрели още преди появяването на хората, във всеки случай преди идването на европейците. За това вероятно са допринесли сушите, човешката дейност — изсичането на горите, изгарянето на храсталаците, — а също динго, зайците и котките. Известни са например останки от вомбат с големина на носорог и череп на кенгуру, дълъг 40 см, който трябва да е принадлежал на животно, високо 3 м. Имало е следователно големи животни, каквито днес в Австралия не се срещат. Вероятно екологичните ниши, заемани днес от плацентни гризачи, са принадлежали първоначално на торбести.
Според Дарлингтон (1957) в Австралия има най-малко 229 местни бозайника. Почти половината от тях — 67 гризача и най-малко 41 прилепа — принадлежат към плацентните. Еднопроходните животни (Monotremata) са представени от два вида. В Нова Гвинея плацентните животни преобладават значително: еднопроходни 3 вида, торбести 47 вида, гризачи 56 вида и прилепи 45 (или повече) вида. На острова има освен това и свине и едно диво куче, които произхождат от подивели в миналото домашни животни.
Еднопроходни. Обхващат две семейства — Птицечовки и Ехидни. В първото семейство има само един вид, а във второто — 4 или 5 вида. Предположението, че тези животни снасят яйца, бе отхвърляно дълго време и бе потвърдено едва в 1884 г.
Птицечовката (Ornithorhynchus) се среща само в източната част на Австралия и в Тасмания. По отношение на климата тя се приспособява много лесно, тъй като живее в блатни води на височината на морското равнище, а също и в леденостудените потоци на височина до 2000 m. Способността й да изпада в летаргия чрез намаляване на телесната температура през най-студените месеци се оказва доста полезна.
Ехидните водят съвсем различен начин на живот и се хранят с ларви на насекоми, с мравки, термити и с други животни, които изравят от земята със своите остри нокти или стигат до тях, като обръщат камъни. Те живеят в гората и в каменистата степ с храстовидна растителност. Ехидната Tachyglossus се среща в Австралия, Тасмания и на югоизток в Нова Гвинея, а ехидната Zaglossus, която има бодли само в млада възраст, а по-късно е почти гола, наподобява слабо малък слон и се среща само в Нова Гвинея и в Салавати. Проф. д-р б. н. Улрих Зедлаг
ЖИВОТИНСКИЯТ СВЯТ НА ЗЕМЯТА
Превели от немски
Радка Андреева и Борислав Антонов
Земиздат — София – 1981
22:57 01.10.2004 г.
Коментари () |
|
|
|
 |
