|
В Австралия се срещат три от петте надсемейства. За да дадем представа за многообразието, ще посочим по-нататък всички семейства с най-важните им представители, придружени с някои допълнителни пояснения и указания. Разпространението ще бъде посочено сумарно.
Хищни торбестовидни (Dasyuroidea)
Хищни торбести (Dasyuridae). Насекомоядни и месоядни животни с големина от мишка до куче. 47 вида от Австралия, Тасмания, Нова Гвинея и от някои по-малки острови, например Ару.
В екологично отношение торбестйте мишки (Phascogalinae) съответствуват на земеровките или на тупая (Tupaias). Голям брой видове. Тук спадат най-малките торбести бозайници с дължина на тялото около 5 ст, но има животни колкото катерица.
Споменатите торбести тушканчици са други представители на това подсемейство. Срещат се в Австралия, Тасмания, Нова Гвинея.
Торбеста бялка (Dasyurus) и други семейства. Големината на тези животни е от невестулка до бялка и котка («храстова котка», «тигрова котка»). Истински хищници. Разпространени са в Тасмания до Нова Гвинея и съседните острови. Торбест дявол (Sarcophilus). Силно животно с дължина на тялото 70 см. Напада кенгура, овце и птици. В Югоизточна Австралия е унищожено, среща се все още в Тасмания. Торбест вълк (Thylacinus). Дължината на тялото му е около 1 m, подобен е на куче, при бягане подскача на задните си крака. В Австралия е унищожен от динго и от човека. Възможно е да се е запазила слаба остатъчна популация в Тасмания, където динго още не е проникнало. Торбест мравояд (Myrmecobius). Хищник с големина на плъх, живее на земята и се храни с мравки и термити. В миналото е бил широко разпространен в Южна Австралия, но днес вече е унищожен в значителна степен от хората, кучетата и котките. Може би все още се среща р Югозападна Австралия. Торбести къртици (Notoryctidae). Само два вида (Notoryctes). Дължината на тялото им е от 8 до 15 см. По начин на живот приличат на къртица, по външен вид повече напомнят африканските златисти къртици. Обитават Централна Австралия. Торбести язовци (Perameloidea)
Торбести язовци, бандикути (Peramelidae). Големината им е от плъх до заек, съвсем не приличат на язовци. Всеядни. Формата на главата им говори за това, че се хранят с насекоми, но също и с дребни гръбначни животни и с растителна храна. Съществуват около 18 вида от 8 семейства: 4 от тях живеят в Австралия и Нова Гвинея и 2 в Тасмания. Рhalangeroidea
Кускуси (Phalangeridae). Големи колкото мишка и котка, живеят по дърветата. Хранят се с листа, смучат нектар (опрашители на цветове) или се хранят с насекоми. Повечето имат хватателна опашка, а някои от тях — летателна ципа. Съществуват 64 (а според други данни 44!) вида от Тасмания до Нова Гвинея, отделни форми са прехвърлили границата на австралийската област. Например кускусите са достигнали Сулавеси, Тимор, Молукските острови, Соломоновите острови и Бисмарковия архипелаг.
Кузу (Trichosurus). Разпространени в Австралия, Тасмания и на някои острови. Нощно животно, хранещо се с листа, цветове и плодове, с хватателна опашка. Общата му дължина е 55 до 100 сm. Често живее близо до хората. Отглеждат го във ферми заради ценната му кожа («австралийски опосум»).
Кускуси (Phalanger). Големи колкото плъх и котка, катерят се бавно, имат хватателна опашка. Много широко разпространени. Торбеста мечка, коала (Phascolarctus). Бавно катерещо се животно. Дължината на тялото му е от 60 до 80 сm. Специализирано е в ядене на евкалиптови листа. Броят на тези животни е силно намален, поради това че ги избиват заради кожата, както и поради болести. В миналото са били разпространени от Кап Графтон на североизток до устието на Мърей, а днес — в Куинсланд и Виктория. Резервати има близо до Сидней (1 вид). Големи торбести летящи катерици (Schoinobates). Общата дължина на животното достига 1 m. Храни се подобно на коалата. Един вид от североизточната част на Куинсланд на юг до Източна Австралия; живее в горите на крайбрежните планини.
Малки торбести летящи катерици (Acrobates). Общата дължина е само 12 до 16 сm. Характерен за тях е планиращият им полет. Обитават Източна Австралия и островите пред бреговете на Нова Гвинея. Летящи кускуси (Petaurus). Приличат на летящи катерици (гризачи). Съществуват 3 вида. Обитават Австралия, Тасмания, Нова Гвинея. Най-големият вид има дължина на тялото 30 до 32 сm. Вомбати (Phascolomyidae). Ниски, безопашати и силни ровещи животни с дължина на тялото до 1 m. Челюстта им е подобна на челюстта на гризачите; преживни животни. Преследват ги поради това, че разравят пасищата на добитъка и нанасят щети на растителността. Има два вида: голонос вомбат (Vombatus), обитаващ Югоизточна Австралия и Тасмания, и вомбат с окосмен нос (Lasiorhinus), който живее в Южна Австралия (в Нов Южен Уелс и във Виктория са изтребени). Кенгура (Macropodidae). Данните за броя на видовете се различават доста (29, 51 и 86). Във всеки случай групата е значително по-богата с форми, отколкото обикновено се допуска. Срещат се в Тасмания до Нова Гвинея, Нова Британия, Ару, Кай и други острови. Мускусно кенгуру (Hypsiprymnodon). Много дребен и примитивен вид — 45 сm заедно с опашката. Обитава горите в североизточната част на Куинсланд. Насекомоядно животно, както и плъховото кенгуру (Potoroinae). Срещат се около 12 вида в Австралия и Тасмания.
Валаби, или средно кенгуру (Wallabia и други родове). Тревопасни. Един вид се среща в Нова Гвинея, където иначе има само по-малки видове и дървесно кенгуру. Скално кенгуру (Petrogale и Реradorcas). Обитават планините. Наричат ги «австралийски кози». Дървесно кенгуру (Dendrolagus). Живеят по дърветата и, макар и не особено сръчно, се катерят чак по короните на високите дървета. Населяват Австралия и Нова Гвинея.
Гигантско кенгуру (Macropus). Общата му дължина стига до 2,65 m. В миналото се е срещало почти в цяла Австралия. Силно преследвано (като конкурент на овцата заради месото му, а също и от чисто «спортни увлечения»). В някои области се среща доста рядко или е изтребено.
Сред плацентните бозайници в австралийския район освен динго може да се посочат малките и големите прилепи, мишките и плъховете, като особено трябва да се отбележат големите плъхове на Нова Гвинея. Размахът на крилете на един от малките австралийски прилепи достига 60 ст. Понякога този прилеп напада птици и дребни бозайници. Проф. д-р б. н. Улрих Зедлаг
ЖИВОТИНСКИЯТ СВЯТ НА ЗЕМЯТА
Превели от немски
Радка Андреева и Борислав Антонов
Земиздат — София – 1981
22:58 01.10.2004 г.
Коментари () |
|
|
|
 |
