|
Сред птиците на Австралия не може да се очаква същото своеобразие, както при бозайниците. Трябва да напомним, че на континента може да се срещнат дузина европейски птици. Въпреки това и птичият свят притежава редица характерни особености. Той е доста богат с видове, макар и не толкова, колкото на другите континенти. Без морските птици тук има 531 вида гнездещи птици от 58 семейства, а за Нова Гвинея се посочват 566 вида. Изненадващо е не само че в Нова Гвинея има повече видове, отколкото на континента, но и това, че само 191 от всичките видове са общи. На първо място това би трябвало да е обусловено от екологични причини, при това по-скоро от трудности при заселването на нови области, а не от трудности по преодоляване на преградата — Торесовия пролив с широчина 170 кт и сухите райони на Северна Австралия, — тъй като обмяна съществува дори между континента и Нова Зеландия, отдалечена на 2000 кm.
Някои широко разпространени семейства птици са доста силно застъпени, като например гъските и патиците (Anseres). Един от техните представители — черният лебед (Cygnus atratus) — се среща често в нашите зоологически градини или паркове. В Австралия има много пеликани (Pelecanidae), орли и соколи (Falconidae), с изключение на ястреби. Има гълъби (Columbidae), земеродни рибарчета (Alcedinidae) и мухоловки (Muscicapidae). От друга страна, тук липсват много широко разпространени групи птици. Липсва целият разред Кокошеви, с изключение на някои пъдпъдъци и на своеобразните големокраки кокошки (Megapodiidae). Те са известни с това, че яйцата им се развиват под действието на топлината, отделяща се от разлагащи се органични остатъци, както и под действието на слънчевата топлина. Месеци наред тези птици се занимават с подготовка на гнездата си и с регулиране на температурата им. Друга тяхна особеност е, че малките им могат да летят едва излюпили се от яйцето. (Разпространение на големокраките кокошки: Нова Гвинея до Никобарските, Филипинските, Марианските острови и островите Самоа, но не се срещат на Големите Зондски острови.) Тук липсват трогони (Trogonidae), мустакати кълвачи (Capitonidae), бюлбюли (Pycnonotidae) и чинки (Fringillidae).
Някои семейства птици са необикновено многообразни. Това са папагалите, които само на континента са повече от 50 вида. Тук те са екологично по-разнообразни, отколкото в останалите части на областта. Хранят се с нектар, семена, орехи и дори с корени на растения. Някои какаду заместват липсващите тук кълвачи. С лоша слава се ползува живеещият във високите планини на Нова Зеландия папагал кеа (Nestor notabilis), тъй като понякога напада овце. Нахвърля се предимно на затънали в снега животни. Това наистина е необикновен начин на живот за един папагал! Новозеландският кукумявков папагал (Strigops habroptilus) е преминал към нощен живот и почти не може да лети. В гъстата гора той се движи по определени, необрасли с растителност отъпкани пътеки, и се храни с мъх, листа, филизи, ягоди и корени.
Един от най-често срещаните какаду (общо 17 вида) е розовоглавият какаду (Cacatua roseicapilla), който се среща в Австралия на големи ята от по хиляда птици. Още по-големи могат да бъдат зимните ята на другите какаду. Често те стигат до 60 000 — 70 000 птици. Сред многобройните останали папагали може да се посочат още два вида, често отглеждани в клетка: вълнистото папагалче (Melopsittacus undulatus) и нимфеният папагал (Nymphicus hollandicus). И двата вида живеят на континента.
Към най-характерните семейства птици в областта спадат и медоядите (Meliphagidae), които са около 160 вида. Един или два от тях живеят съвсем изолирано в Африка (конвергентно развитие?). Останалите се срещат в Австралия до Нова Зеландия и Хавайските острови (тук вероятно вече са измрели). От юг те са проникнали дори в Ориенталската област (Бали). Повече от половината от видовете живеят в Австралия. Със своя специализиран език-четка, излизащ много напред от тънката и извита настрани човка, медоядите, големи колкото врабче или сойка, поемат нектар, цветен прашец и попаднали в цвета насекоми. Те спадат към най-важните опрашители на евкалиптите и на някои други растения (Banksia и Grevillea). Има обаче и други видове, които се хранят основно с насекоми, плодове и дори с малки гръбначни животни. Казуари (Casuariidae)
Казуари (Casuariinae). Тежки до 80 кg наземни птици. Хранят се с плодове. Съществуват 3 (?) вица, срещащи се в Нова Гвинея — по един вид в северната част на Куинсланд, в Нова Британия и на островите пред бреговете на Нова Гвинея.
Ему (Dromaeinae). Един вид, търсещ плодове и ягоди в степните храсти. Среща се в Австралия и Тасмания. Срещу ему хората винаги са водели жестока борба (с пушки, като били определяни премии за всяка убита птица. Само в периода 1945—1960 г. в Западна Австралия са унищожени около 285 000 ему!). Лироопашати, птици лири (Menuridae). Два вида, които поради дължината си — 75 до 100 сm — се отличават напълно от останалите врабчови. Птиците лири са лошо летящи обитатели на гъсталаците. Мъжките индивиди са с лирообразни пера на опашките. Добри певци, най-добрите подражатели на други птици и на различни.
За да дадем малко по-задълбочена характеристика на птичия свят в австралийската област, ще посочим още някои (но не всички!) ендемични семейства или подсемейства. Киви (Apterygidae). Три вида в Нова Зеландия, силно застрашени от кучета и котки. Големи са колкото кокошка, оперението им е подобно на козина. С дългия си клюн, близо до върха на който са носните отвори, киви ровят по земята в горите. Те са единствените птици с добро обоняние. Моа (Dinornithidae). 10 до 20 измрели вида, развили се само в Нова Зеландия. Маорите, пристигнали тук в 1350 г., намерили само два вида и ги изтребили. На северния остров моа са изчезнали вероятно през XVII в., а на южния — през XIX век. На височина тези птици дстигали от 1 до 3,6 m. шумове. В миналото силно преследвани, сега те са под закрила. Разпространени са от Южен Куинсланд до Виктория. Австралийски завирушки (Atrichornithidae). Дребни родственици на лироопашатите. Два вида, застрашени от измираме. Те също са гръмогласни «присмехулници». Обитават Югозападна Австралия и крайбрежните области на Южен Куинсланд до северната част на Нов Южен Уелс. Райски птици (Paradisaeidae). Птици, родственици на враните, с големина на скорец и кокошка. Обитават предимно Нова Гвинея и съседните острови. Около 40 вида, някои от които живеят също в Северна Австралия и на Молукските острови. Хранят се с плодове, семена, насекоми, понякога с гръбначни животни. Заради красивото си оперение (по опашката, крилата, шията и главата) винаги са били преследвани от местните жители. През известен период, свързан с модата на дамските шапки, птиците били избивани и от европейски ловци. В края на XIX век били изнасяни по около 50 000 кожи годишно. Беседкови птици (Ptilonorhynchidae). Повече от 40 (?) вида, сродни с райските птици. Дълги са от 20 до 30 сm и се хранят с плодове, охлюви, бръмбари. Обитават Нова Гвинея, някои острови, Северна и Източна Австралия. Известни са със своите беседки (колибки), изкусно украсявани с цветове от растения, листа, с крила от бръмбари, с черупки от охлюви или с други пред мети, откраднати от жилищата, например маншетени копчета, ключове за автомобили и др.
Те дори оцветяват беседките си — сдъвкват части от растения и нанасяттака приготвеното багрило с някоя пръчица или с друг предмет като с четка. Мухоловки (Muscicapidae)
Южни птици коприварчета (Melurinae). Почти ендемична, много богата с видове група (около 90), разпространена в Австралия, Нова Гвинея, Полинезия, Нова Зеландия. Малки птици, частично заместващи нашите горски певци. Някои видове са много богато оцветени. Срещат се и на много острови в Океания до Филипините.
Прелетните птици в Австралия са сравнително малко. Вместо тях има много птици, които непрекъснато скитат от място на място и по такъв начин се приспособяват към- неравномерното разпределение на районите и към сухите периоди. Те гнездят там, където има съответни условия за изхранване. При някои птици инстинктът за гнездене се събужда, когато започнат дъждовете, или се стимулира от настъпилото след дъждовете съживяване на растителността. Като пример може да се посочи зебровата амадина (Taeniopygia gittata), принадлежаща към великолепните чинки (Estrildinae). През цялата година те живеят по двойки, което им позволява да започнат гнезденето веднага щом настъпят подходящи условия. Проф. д-р б. н. Улрих Зедлаг
ЖИВОТИНСКИЯТ СВЯТ НА ЗЕМЯТА
Превели от немски
Радка Андреева и Борислав Антонов
Земиздат — София – 1981
22:58 01.10.2004 г.
Коментари () |
|
|
|
 |
