|
Новозеландският гущер туатара, или хатерия (Sphenodon punctatus) (името му идва от характерния белег на черепа), е известен на всички зоолози като «живо изкопаемо». Отделен е в особен разред - Rhynchocephalida, клюноглави. Дългият до 60 сm гущер, най-голямото влечуго в Нова Зеландия, бил широко разпространен в миналото на двата главни острова. Маорите, страдащи от постоянен недостиг на месо, се хранели с него и със сигурност са допринесли за намаляване на числеността му. Индивидуалното развитие на този гущер протича необикновено бавно. Яйцата се развиват в продължение на 12 до 15 месеца, а половата зрелост настъпва едва след 20 (!) години. Поради това загубите трудно може да се компенсират. Бавното развитие обяснява защо този представител на живялата някога по всички континенти в триаса и юрата група влечуги е могъл да се запази само тук, където липсват змии, бозайници и птици, хранещи се с влечуги. Днес хатериите са разпространени на около 20 островчета в залива Пленти и в пролива на Кук, където са под най-строга закрила. Те се заселват обикновено в гнездата на буревестниците (различните видове Procellariidae и Pelecanoididae) и понякога нападат малките им. Характерно за хатериите е, че са особено активни нощем. При температура 7,5°С те се ободряват, а 14°С е температурният им оптимум. Това са животни, чиито терариуми трябва да бъдат снабдени с климатична инсталация за охлаждане!
Широко разпространени в областта и срещащи се на много от островите са геконите (Gekkonidae), при които се забелязва явна връзка с фауната на Мадагаскарската и Неотропичната зоогеографска област. В Австралия се срещат около 35 вида, а в Нова Зеландия — 5 вида. Техни родственици са вероятно ендемичните гмурци (Pygopodidae), разпространени от Тасмания до Нова Гвинея. Макар и да имат закърнели задни крайници, те приличат повече на змии. Двата големи вида (75 сm) се хранят с гущери, а един малък вид живее под земята.
Много богати с форми са сцинковите (Scincidae), които се срещат в по-топлите страни на всички континенти. На австралийския континент живеят не по-малко от 120 вида, сред тях особено интересен е дългият 30 до 35 сm късоопашат, или елхов сцинк (Trachysaurus rugosus). Сцинките са достигнали дори Нова Зеландия (9 вида).
Почти една четвърт от общия брой на посочените за сцинките видове са широко разпространените агами (Agamidae), които не се срещат в Нова Зеландия и на Полинезийските острови. Част от тях живеят по дърветата, а други — близо до водата. Има и такива видове, които обитават тревисти степи, полупустини и пустини. Тук (в Австралия и Нова Гвинея) срещаме например плащеносния гущер (Chlamydosaurus kingi), който с върха на подезичната си кост оформя широка яка около главата си и така плаши нападателите си. Животното е забележително още с това, че при бягство тича на задните си крака.
Един вид, хранещ се изключително с мравки, е получил името бодлив дявол, или молох (Molochhorridus), поради странния си вид.
Интерес представляват други две групи гущери, макар че са само няколко вида. Това са вараните (Varanidae) и игуаните (Iguanidae). Разбира се, някои представители на вараните се срещат.и в Средна Азия и Африка, но центърът на разпространението им е в Австралийската област, и по островите на Ориенталската област. Само в Австралия живеят около 15 вида, а това е повече от половината от известните видове. Много от тях надвишават 1,5 или дори 2 т. Тук са намерени плейстоценски останки на форми с дължина около 5 m, които са по-дълги от известните варани от о. Комодо. Варани се срещат и на много острови близо до Каролинските и Маршалските острови. Поради това че са добри плувци и поради полуводния си начин на живот някои видове понякога излизат в морето. Вероятно тази връзка с водата е улеснила заселването им на островите. В по-ново време дори са развъждани варани на някои острови, тъй като месото им се цени много.
Игуаните са «чужденци» в Австралийската област. Стотици видове от тях живеят в Америка. Изключение правят някои мадагаскарски видове и една зелена дървесна игуана с дължина 1 m, попаднала по някакъв начин на островите Фиджи и Тонга. Учудващо е, че там живее и една гигантска змия от американски произход — тихоокеанската боа (Candoia). Три или четири вида от нея се срещат и на много други острови на запад до Нова Гвинея, Сулавеси и Молукските острови. Проф. д-р б. н. Улрих Зедлаг ЖИВОТИНСКИЯТ СВЯТ НА ЗЕМЯТА Превели от немски
Радка Андреева и Борислав Антонов Земиздат — София – 1981 23:01 01.10.2004 г.
Коментари () |
|
|
|
 |
