|
Прегледът на казаното за фауната на Австралийката област показва, че насекомите (а това важи и за другите безгръбначни животни) са имали доста възможности за фаунистична обмяна с Ориенталската и Африканската област. Решаващо значение за заселването на гръбначните животни, напротив, изиграла липсата на сусухоземна връзка сдругите континенти през терциера. Ако въобще е съществувала такава връзка, тя е била временна. Ето защо безгръбначните животни са могли по-успешно да населят удобните в екологично отношение области, което от своя страна затруднява проследяването на пътищата на тяхното разселване.
Вероятно по-голямата част от животните на Австралия са дошли от Азия. Един поглед върху картата първоначално като че ли ни убеждава в това. В различните групи животни обаче срещаме и трансантарктични животни, т. е. животни, чието разпространение се обяснява най-добре, ако се допусне, че някога в хипотетичния континент Гондвана е било възможно преминаване от един южен континент през Антарктида към друг южен континент. Сигурно не е случайност, че връзките с Южна Америка изглеждат винаги по-тесни, отколкото връзките с Африка. В растителния свят също се намират доказателства за трансантарктични взаимоотношения. Например гори от южен бук растат в Тасмания, Нова Зеландия и Южна Америка. Специалистите ентомолози установяват тясно родство на част от австралийските с южноамериканските насекоми. Според Парамонов в много семейства мухи има родове, които са общи за двата континента и при които не е трудно да се направи разграничение между южноамерикански и австралийски видове. Обширен доказателствен материал за значението на Антарктида като път на разселването или като център на развитието дава Брундин в своите изследвания на комарите хирономуси (Chironomidae).
Най-известна и много дискутирана, разбира се, е картината на разпространението на торбестите животни, по която днес няма единно мнение Ако изобщо е имало сухоземен мост към Антарктида, би било най-лесно да се допусне, че той е съществувал достатъчно дълго, за да даде възможност и на ранните групи от тези животни да преминат от един континент в друг. Тази връзка трябва да се е прекъснала преди разпространяването на плацентните бозайници, тъй като при тях явно не е имало фаунистична обмяна с Южна Америка. Такава обмяна, изглежда,не е съществувала и по време на разцвета на торбестите бозайници, тъй като различията между отделните фаунистични групи са доста големи. Спорно остава и схващането, че торбестите животни първоначално са били широко разпространени, но са се запазили самов Австралия и Южна Америка, откъдето вторично са проникнали в Северна Америка. Действително фосилни торбести бозайници са открити в Северна Америка, Европа и Азия. Това все още не доказва, че и торбестите животни са дошли от Азия, както по-старите еднопроходни и по-късно дошлите плацентни животни.
Австралийската орнитофауна е съставена също от много стари и от по-нови, дошли в различно време по индомалайския островен мост, групи и видове. Рано дошлите са имали време и възможност за разгръщане, а по-късните са допринесли само отчасти за разширяване на ареала на дадената група. Някои доста разпространени в Африка или Европа семейства например имат само един или двама представители в Австралийската област. Днес вече не се отдава голямо значение на много оспорваната в миналото линия на Уолъс. Общо взето, преходът между Ориенталската и Австралийската област не е скокообразен, а постепенен. Ако линията на Уолъс действително представлява граница, причините са по-скоро екологични, а не исторически. Това означава, че тя е граница между богата континентална фауна и обедняла островна фауна.
Разбира се, проникването на птиците е по-лесно осъществимо, отколкото на бозайниците (с изключение на прилепите), при които продължителното прекъсване на притока на нови видове е допринесло за многообразието на торбестите животни. За гущерите и змиите също се приема, че са дошли изключително от Азия. За сладководните животни сухоземният мост явно е бил трудно преодолим. Ето защо рибната фауна е останала бедна на видове и вероятно по този път в Австралия не са могли да проникнат сладководни костенурки, а само някои видове жаби (Hylidae, Ranidae).
Обмяната на фауна с Южна Америка чрез преминаване от остров на остров не изглежда правдоподобна за рибите от семейство Galaxiidae, въпреки че те живеят в устията на реките и хвърлят хайвера си в морето. Защо тогава не са проникнали още по-далеч на север? При тях едва ли може да се допусне също някогашното разпространение по цял свят. Защо тогава представители на това семейство не са се запазили и другаде, след като ги намираме на не по-малко от 7 изолирани места далеч йа юг, към които може да се прибавят още няколко острова? И не трябваше ли да се намерят много изкопаеми именно от страничношийните костенурки? Също така трудно бихме могли да си представим защо извънредно жизнеспособната група на жабите свирци (към които вероятно погрешно е отнесен един фосил от Индия) се е запазила само в Южна Америка и Австралия. Всичко говори за това, че е имало южен сухоземен мост. Много по-ясно това би могло да се докаже чрез сухоземните охлюви, стоножките, ракообразните, скорпионите и други паякообразни, както и чрез насекомите. След като в последните години теорията на Вегенер за дрейфа на континентите намери прекрасно потвърждение в резултатите от геофизичните изследвания, вече не можем да се съмняваме, че именно Антарктида заедно с някоя пресичала Пасифика и потънала в океана ивица земя е образувала липсващия мост.
По-специален проблем представлява историята на заселването на Нова Зеландия. Островите са отдалечени на около 2000 кm от австралийския континент. Трудно е да си представим предлагания от някои автори мезозойски сухоземен мост без взаимно разместване, още повече, че дълбочината между островите и континента е над 4000 m. От друга страна, смята се за вероятна връзката между Нова Каледония и Нова Гвинея. Решението на загадката обаче и тук е в рано прекъснатата връзка с Антарктида (през горна юра до долна креда). Нова Гвинея и Тасмания са били свързани с континента по време на терциера и плейстоцена- За да се възобнови сухоземният мост, достатъчно е в единия случай нивото на водата да спадне с 10 m, а в другия — с 50 m. Проф. д-р б. н. Улрих Зедлаг ЖИВОТИНСКИЯТ СВЯТ НА ЗЕМЯТА Превели от немски
Радка Андреева и Борислав Антонов Земиздат — София – 1981 23:04 01.10.2004 г.
Коментари () |
|
|
|
 |
