|
В, пресните води са разпространени няколко вида беззъбки. Една от тях, наречена блатна мида, е голяма и достига на дължина до 20 см. Тя живее най-често в застояли и слабо течащи води. Другата е по-малка и обитава течащи води.
Блатната беззъбка се намира обикновено на дъното на водния басейн, като стои заровена в тинестото или песъчливо дъно с крака си, който се подава на предния край на тялото. На задния край на тялото й се подават две къси тръбици, двата сифона: долният— входящ, и горният — изходящ.
Външен скелет Външният скелет на беззъбката се състои от две напълно еднакви черупки, които гръбно са съединени с еластична връзка, образувана от външния слой на черупката. Тази връзка, както видяхме вече, носи името лигамент. Лигаментът държи черупките винаги отворени. Ето защо, когато животното умре, черупките остават отворени. Като антагонисти на лигамента се явяват мускулите, които са два и ги наричат мускули затварачи, разположени в предния и задния край на черупката. Предният край на черупката е по-заоблен, а задният е по-остър. Върху черупката различаваме още и така наречения връх на черупката, откъдето започват ексцентрично разположени линии, които показват хода на нарастване на черупката. Черупката е изградена от три пласта —
външен, среден и вътрешен. Външният пласт се нарича конхиолинов, образуван е от органично вещество. Средният пласт, който се -нарича фарфорен, с изграден от арагонитови кристали, наредени перпендикулярно на повърхността на самата черупка. Вътрешният пласт е бисерен (седефен) и е изграден от хоризонтално разположени пластинки. Той пречупва различно светлината и блести с различни цветове. Черупката се образува от мантията, като конхиолиновият и фарфорният пласт се отделят от ръба на мантията, а седефеният — от цялата повърхност на последната. Мантия Мантията представлява една двойна кожна гънка, която покрива цялото тяло на мидата, като постила черупките от вътрешната им страна. Когато между мантията и черупката попадне някое външно тяло, като песъчинка или паразит, тя започва да отделя около него седефено вещество и го превръща в бисер. Бисерите, образувани в някои миди, са особено красиви и се ценят скъпо като украшения.
Мантията загражда обширна мантийна празнина, в която се намират хрилете и се прибира кракът. В мантийната празнина на предния край на тялото се намира устата, а на задния, близо до изходящия сифон, се намира анусът. В мантийната празнина се отварят също тъй бъбреците и половите жлези. Цялата повърхност на мантията и хрилете е покрита с ресничест епител, който осигурява непрекъснат воден ток през входящия сифон в мантийната празнина. Този воден ток осигурява както храната на животното, така и кислорода, необходим за дишане. Пътят на водата в мантийната празнина е доста сложен. Водата навлиза през входящия сифон, разположен на задния край на тялото, и се изхвърля пак навън през изходящия сифон, който е разположен над входящия. Крак Кракът представлява едно мускулесто образувание, което има форма на клин, странично сплеснат. Кракът се свива и разпуща чрез една система от мускули, а се инервира от един чифт педални ганглии, разположени в самия него.
Телесна празнина. Телесната празнина на беззъбката е силно редуцирана, като остатъци от нея са перикардиумът и празнината на половите жлези. Храносмилателна система Храносмилателният канал при беззъбката започва с устата, заградена едва чифта устни дяла. Устните дялове са покрити с ресничест епител, който направлява обвитата с лигава материя храна към устата. От устата следва къс хранопровод, който води в стомаха, около който е разположен черният дроб. На коремната страна на стомаха се намира едно пръчковидно, прозрачно образувание, което носи името кристално тяло. Кристалното тяло отчасти се разтваря в стомаха, като отделя ферменти за смилането на храната. След стомаха следва червото, което прави няколко извивки, минава през сърцето и се отваря в хрилната празнина с ануса. Кръвоносна система Кръвоносната система при беззъбката не е затворена. Тя се състои от сърце, което е обвито в перикардиална торбичка и е разположено на тръбната страна. То е съставено от една камера и две предсърдия. От камерата излизат два главни кръвоносни съда за предната и задната част на тялото, които снабдяват последното с кръв, богата на кислород. Наситената с СО2 кръв се събира в синуси, които нямат собствени стени. Тя минава през бъбреците и хрилете и се връща в предсърдието на сърцето. Кръвта е безцветна. Тя има кръвни телца, които също са безцветни. Дихателна система От двете страни на крака са разположени хрилете, които имат форма на пластинки или плочи. Те са на брой по две за всяка страна. Всяка хрилна пластинка се състои от низходяща и възходяща хрилна част, съставена от множество нишки. Както между отделните нишки на всяка пластинка, така и между двете колена на всяка нишка кма съединителни мостчета.. Хрилете са покрити с ресничест епител, който осигурява непрекъснат ток на водата, която ги мие, а следователно и необходимите условия за пречистването на кръвта, която идва в съседство с този воден ток. Отделителна система Като отделителни органи при беззъбката служат един чифт бъбреци, разположени от двете страни на перикардиума. От една страна, бъбреците са свързани с перикардиума, а от друга — с мантийната празнина. Те представляват силно видоизменени метанефридии и ги наричат още боянусови органи, Като отделителен орган функционира още кеберовият орган образуван от епитела на перикардиума. Нарича се още перикардиална жлеза. Събраните непотребни вещества от кеберовия орган минават в перикардиума и оттам чрез бъбреците се изхвърлят навън. Нервна система Централната нервна система при бъззъбката се състои от три чифта нервни ганглии, а именно церебрални, висцерални и педали и. Церебралните ганглии лежат в основата на устните дялове, отстрани на устния отвор, педалните — в крака, а висцералните — в задния край на тялото. Тези нервни ганглии са свързани помежду си с комисури. Поради слабо подвижния живот, който животното води, чувствителните органи са слабо развити. То има добре развити статоцисти, намиращи се в съседство с педалните ганглии. Освен тях има и чувствителни клетки, разпръснати по устните дялове, ръба на мантията и сифоните. Полова система Беззъбката е разделнополово животно без ясно изразен полов диморфизъм. Черупките на женските беззъбки са по-изпъкнали. Половите жлези са един чифт и са разположени на тръбната страна на крака около червото. Половите отвори се намират в мантийната празнина. Оплождането се извършва в мантийната празнина, където попадат както яйцата, така и сперматозоидите, донесени от водния ток. Мидата снася до 200 000 яйца. Последните се излюпват в мантийната празнина между хрилете, като от всяко яйце се излюпва личинка, наречена глохидиум. Глохидиумите зимуват в хрилете. Тялото на личинката е обвито с две черупки, всяка от които на свободния си край носи зъбчета. В крака на личинката се намира една жлеза, която отделя дълга леплива нишка, наречена б и с у с. През пролетта глохидиумите се отърсват от хрилете и с помощта на бисуса се прикрепват към някоя риба. Така прикрепена, ларвичката навлиза в кожата на рибата и там води паразитен живот за около 1—2 месеца. След това тя напуска гостоприемника, пада на дъното на водния басейн, където води свободен живот като възрастна. Други миди и значението им Повечето миди са типични дънни животни, населяващи пресните и солени води. Те са малко подвижни, като частично се заравят с крака си в пясъчното или тинестото дъно на водните басейни.
Мидите се делят на няколко разреда, от които по-важни са Filibranchia и Eulamellibranchia. Към филибранхиите спадат стридата, черната мида и морската бисерна и мида. Към еуламелибранхиите спадат беззъбките, речната мида и сладководната бисерна мида.
Важни представители от плочкохрилите са бисерните миди. Такиви са сладководната бисерна мида Margaritana margaritifera и морската бисерна мида Pteria margaritifera. Последната живее в топлите морета. И двете бисерни миди се ценят за добиване на бисери.
Голям брой миди се използуват и като храна. Месото на мидите притежава ценни хранителни качества.
Стридите са морски миди, които се използуват твърде много за храна. Те са били познати още на първобитния човек. При разкопките, които се правят днес, се намират и черупки от стриди. Стридите се развиват в големи съобщества, където солеността на водата е между 20 и 30%, места, където обикновено има приток на сладка вода.
По Черноморското крайбрежие са разпространени черната морска мида Mytilus edulis, Cardium, Solen.
Черупките на някои миди се използуват за седефения пласт, от който се правят копчета и други украшения. От друга страна, черупките им се използуват за допълване храната на домашните птици. Калциевото вещество на черупките е най-лесно усвоимо от птиците за изграждане черупките на яйцата им.
Има обаче и вредни миди, каквито са представители от семейството Teredinidae — дървопробивачи, а именно Teredo navalis, който пробива ходове в дървените части на плавателните и пристанищни съоръжения, като нанася големи щети.
Най-голямата днешна мида Tridacna gigas е разпространена в Индийския и Тихия океан. Тя достига на дължина до 2 метра и на тегло до 500 кг.
Някои миди са междинни гостоприемници на трематоди по рибите и водните птици. Г.КОЗАРОВ Г.ПАСПАЛЕВ ИВ. ВАСИЛЕВ П. МИХАЙЛОВА Д. БОЖКОВ
ЗООЛАГИЯ ЗА ИНСТИТУТИТЕ ЗА ПРОГИМНАЗИАЛНИ УЧИТЕЛИ
ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО "НАРОДНА ПРОСВЕТА" - СОФИЯ – 1963
19:41 06.10.2004 г.
 |
