|
Градинският охлюв е един от разпространените у нас сухоземни охлюви. Той живее в градини и гори, откъдето носи и името си.
Външно устройство Градинският охлюв е един от големите наши охлюви. Тялото му достига на дължина 6 до 8 см. То е ясно разделено на глава, крак и висцерална торбичка.
Върху главата са разположени два чифта пипала — предни и задни. Предните пипала са по-къси и изпълняват функцията на осезателни органи, а задните са по-дълги и носят очите. И двата чифта пипала са кухи. Благодарение на мускули, които са прикрепени от вътрешната страна на върховете им, те могат да се обръщат навътре и прибират. На предния край на главата се намира устата. В основата на дясното задно пипало се намира половото отвърстие. На същата страна, в основата на черупката, се намира дихателното отвърстие, което води в мантийната празнина. При неблагоприятни условия градинският охлюв скрива главата и крака си в черупката.
Кракът има плоска повърхност, благодарение на която той може да пълзи. Пълзенето се извършва с помощта на многобройни контракции на мускулите на крака, които особено добре се наблюдават, когато охлювът пълзи по стъклена плоча, като една серия от пробягващи отпред назад вълни. Когато пълзи, охлювът остава след себе си лигава следа. Лигавата материя, която се отделя в този случай, е продукт на една жлеза, която се намира гръбно на крака, но се отваря коремно. Отделящият се секрет смазва пътя на животното, което е едно приспособление за движение по суха и грапава повърхност. Черупка При дразнене цялото тяло на охлюва се прибира в черупката. Черупката е спирално завита около една ос, на чийто горен край е прикрепен мускул, с помощта на който тялото се прибира в черупката. Черупката е съставена от три пласта: външен — рогов — конхиолинов, среден — варовит, и вътрешен — бисерен, тъй както и при мидите. Най-силно развит е средният пласт. Храносмилателна система Храносмилателната система у градинския охлюв започва с устата, която е разположена коремно като една напречна бразда. Тя води в обширна празнина, в която са разположени горната челюст и радулата. Радулата представлява една рогова мембрана, върху която са разположени напречно няколко реда закривени назад зъбчета. Върху тези зъбчета се трие плъзгащата се напред и назад горна челюст. При това зъбчетата на радулата се изхабяват, но те се подменят непрекъснато с нови. С така описания орган охлювът може да отгризва растителни части, с които се храни. След устата следва глътката, в която се отварят каналите на слюнчените жлези. Секретът на слюнчените жлези прави храната по-мека, а при някои охлюви той съдържа и фермент, който смила скорбялата. След глътката следва хранопроводът, който се разширява в мускулеста гуша. Характерно за градинския охлюв е, че в гушата му се отделя. - ферментът целулаза, който смила целулозата. В животинския свят има много малко представители, които отделят за смилането на целулозата собствен фермент; градинският охлюв е един от тези изключителни случаи. След гушата следва малък стомах, който е обвит в една смилателна жлеза, наречена черен дроб. Последният е силно развит и заема голяма част от висцералната торбичка. Самият черен дроб е съставен от отделни тръбички, които на края завършват с разширения. Тези разширения съдържат три типа клетки, а именно секретиращи, резорбиращи и варовити. Секретиращите клетки отделят фермент, който смила целулозата, а резорбиращите клетки довършват смилането на белтъците. У градинския охлюв може да се наблюдава съчетание от извънклетъчно и вътреклетъчно смилане на храната. Това явление е характерно за мекотелите изобщо. Отделянето на собствен фермент за смилането на целулозата е едно физиологично приспособление на градинския охлюв към изключително растителна храна. След стомаха следва тънкото и цравото черво, като последното се отваря навън в края на мантията, до дихателното отвърстие. Кръвоносна система Както у останалите мекотели, така и у градинския охлюв кръвоносната система не е затворена.. Сърцето лежи в стените на мантията, на тръбната страна на животното, и е обвито в перикардиум. То се състои от една камера и едно предсърдие. В предсърди ето постъпва кръв, която иде от дихателните органи. Тя минава в камерата и оттам се изнася посредством една аорта, която я разпраща по цялото тяло. Венозната кръв се събира най-напред в синуси, откъдето тя минава във венозни кръвоносни съдове. Последните занасят кръвта в дихателните органи и я внасят, вече пречистена, отново в сърцето.
Кръвта на градинския охлюв има син цвят, тъй като тя съдържа веществото, наречено хемоцианин, което е един дихателен пигмент. Кислородът обаче се пренася и разтворен в плазмата на. кръвта. Числото на сърдечните удари при градинския охлюв, силно варира и е в зависимост от температурата. Така при 17° С числото на ударите е 36 в минута, а при 35° е 82. У зимуващите охлюви при температура 0° има само два удара в минута. Това е едно физиологично приспособление на животното за преживяване на неблагоприятни условия. Дихателна система Като дихателен орган у градинския, охлюв функционира мантията, която е силно васкуларизирана от вътрешната си страна и изпълнява службата на бял дроб. Стенитена кръвоносните съдове са много тънки и правят възможна обмяната на газове между кръвта и въздуха, който е навлязъл в мантийната празнина. Проветряването на въздуха в мантийната празнина се извършва чрез промяна на обема на последната. Това се осъществява чрез свиване и разпущане на мускулите, които са разположени на дъното на мантийната празнина. Когато се свият, обемът на последната се уголемява и въздухът навлиза в нея. При разпущане на тези мускули става едно издуване на дъното на мантийната празнина навътре и следователно едно намаление на обема и се извършва изхвърляне на част от поетия въздух. Тези дихателни движения се извършват периодично, макар че те не са така правилни както у гръбначните животни. Дихателните движения могат и съвсем да прекъснат, какъвто е случаят през зимата, когато охлювите зимуват. Отделителна система Градинският охлюв има само един бъбрек, който представлява видоизменен метанефридий. Бъбрекът е свързан с перикардиума на сърцето посредством една малка, покрита с ресни фунийка. Той е добре снабден с кръвоносни съдове и благодарение на това е възможно отделянето на попадналите в кръвта непотребни вещества. Отворът на отделителната система се намира близо до този на храносмилателната и зад този на дихателната система. Нервна система Нервната система на градинския охлюв се състои от няколко чифта ганглии, които са съединени помежду си с комисури. Те са церебрални ганглии, разположени над глътката, п е д а л н и, които са разположени в крака, и най-после плеврални, париетални и висцерални, струпани заедно зад педалните. От изброените ганглии излизат нерви за цялото тяло.
У охлювите намираме добре развити сетивни органи. Такива са очите, статоцистите, осезателни и обонятелни чувствителни клетки. Очите представляват мехурчета Тези мехурчета имат кристална леща, която е прозрачна и се намира на предната им страна. Задната. стена на тези мехурчета е постлана с пигмент.
Статоцистите, които са органи за равновесие, се намират в крака близо до педалните ганглии, макар че се инервират от висцералните. Те представляват мехурчета, постлани с ресничест епител и чувствителни клетки. Тези мехурчета са пълни с течност, в която плуват твърди варовити зрънца — статолити. Осезателните клетки са разположени по предния ръб на главата, крака и мантията. Обонянието у градинския охлюв е добре развито и е локализирано в пипалата. Полова система и размножаване Градинският охлюв е хермафродитно животно със сложно устроена полова система. Яйцата и сперматозоидите се развиват в обща полова жлеза, която има и общ къс полов проводник. Този общ полов проводник се разделя на мъжки полов проводник или спермидукт и женски полов проводник или овидукт. В началато на женския полов проводник се намира една жлеза, наречена белтъчна жлеза, която обвива яйцата с белтъчно вещество. Женският полов проводник завършва с мускулесто влагалище или вагина. Близо до мястото, където общият полов проводник се разклонява, се намира едно мехурче, наречено семеприемник. В семеприемника се складират сперматозоидите, приети при копулацията от другия охлюв. Той се съединява посредством едно каналче с общия полов отвор. Мъжкият полов проводник се свързва с мъжкия копулационен орган, пениса, който с помощта на един мускул може да се изхвърля и прибира. Пенисът има едно тънко и много дълго камшиче, което отделя секрет, слепващ сперматозоидите в пакети, наречени сперматофори. Както вагината, така и пенисът и семеприемникът се отварят в едно общо полово преддверие, наречено атриум генитале. В това преддверие се отваря още тъй наречената торбичка с любовни стрели, от която през време на копулацията се изхвърлят в другия индивид варовити иглици или любовните стрели. При копулацията двата копулиращи индивида си разменят сперматозоиди. Оплождането става през май или юни, а яйцата се снасят през юли. Охлювът снася 40 — 80 яйца е малка дупчица в земята. Г.КОЗАРОВ Г.ПАСПАЛЕВ ИВ. ВАСИЛЕВ П. МИХАЙЛОВА Д. БОЖКОВ
ЗООЛАГИЯ ЗА ИНСТИТУТИТЕ ЗА ПРОГИМНАЗИАЛНИ УЧИТЕЛИ
ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО "НАРОДНА ПРОСВЕТА" - СОФИЯ – 1963
20:22 06.10.2004 г.
 |
