|
Някому може да се стори излишно отделянето на специална, макар и кратка глава за Антарктика. Та какви животни има там освен пингвините? В действителност сухоземната фауна на този континент, който по големина се нарежда между Европа и Южна Америка, е изключително бедна. Учудващо е в същност, че там изобщо има животни. Континентът е покрит с ледена покривка с дебелина от 2000 до 2500 м, а на места и до 4000 м. Повечето от планините се издигат над 3000-метровата граница, а най-високият им връх дори е над 5000 м. В действителност гола скала може да се види само по начупените ръбове на ледената броня и там, където скалите, наречени нунатаки, пронизват ледената покривка. Тук има оскъдна растителност: лишеи, мъхове и водорасли. Уединено растат и някои тревисти растения (Deschampsia antarctica) или карамфилови храсти (Colobanthus crassifolius). И тук има животни! Животни, привикнали не само към суровия студ, но и към сухотата на въздуха, към малкото количество валежи и към продължителната тъмнина (месеци наред). Те могат да съществуват най-вече поради това, че микроклиматът близо до земята е много по-топъл, отколкото може да се предполага според обичайните измервания на температурата на 2 m височина.
Антарктида е ограничена от зоната на «антарктична конвергенция», в която студените полярни води се плъзгат над потъващите в дълбочина при охлаждането и идващи от север по-топли води. Тази зона, която следва на места 50°, а на други 60° ю. ш., включва и редица острови, които са значително по-богати с фауна от континента. Поради отдалечеността на островите особеностите са различни, затова е почти невъзможно сумарно разглеждане. Ето защо тук няма да се спираме на островите, а ще разгледаме само крайбрежния лед. Именно там се среща животинският свят. Там живеят например единствените бозайници на континента — 4 вида тюлени. Там (и само на отделни места на самия континент) гнездят и пингвините — два вида (общо семейството се състои от 17 вида). Най-често се среща пингвинът на Адели (Pygoscelis adeliae). Той гнезди през лятото, обикновено на няколкостотин метра от брега или от ледената граница, а през зимата отива на север. Вторият вид е големият императорски пингвин (Aptenodytes forsteri). За нас е учудващо, че при благоприятни условия на хранене и живот птицата кръсточовка може да отгледа пиленцата си посред зима, а императорският пингвин мъти винаги през зимата в една от най-негостоприемните области на Земята. При пълна тъмнина и често при ледени бури животните лежат и мътят яйцата си, от които малките се излюпват едва след повече от 2 месеца. По време на мътенето женската гладува най-малко един месец, а мъжкият дори 3 иди повече месеци.
През зимата императорският пингвин е единствената птица на Антарктида (в тесен смисъл).. През лятото тук гнездят други 7 или 8 вида: по един представител на хищните чайки (Stercorariidae), на антарктичните морелетници (Hydrobatidae) и 5 или 6 вида буревестници (Procellariidae). Освен тях има още над 30 вида, които при своите далечни полети над морето достигат Антарктида. Това са обикновено тръбоносите (Tubinares), към които спадат вече споменатите буревестници и антарктични морелетници, както и албатросите. Чайките и морските лястовици са далеч по-малко (в пълна противоположност на Северното полукълбо). А това, че един арктичен вид прекарва северната зима в Антарктида, вече бе споменато.
Какво има още? Известни са някои едноклетъчни (Protozoa), нематоди (Nematodes), ротатории (Rotatoria), паразитни червеи (Trematodes и Cestodes), тардиграда (Tardigrada) и членестоноги (Arthropoda), които се срещат почти до 84° ю.щ. Най-многобройни са видовете акари, които живеят в мъховете и лишеите. Насекомите са представени от учудващо много пухояди (Mallophaga), един вид птича бълха, няколко вида тюленови въшки (Echinophtiriidae) и два вида хирономуси (Chironomidae). В езерцата от разтопена вода се срещат няколко малки ракообразни. Това е всичко! Действително оскъдна фауна, която дължи съществуването си предимно на съвсем не бедната морска фауна. Огромни маси от светещи ракообразни (Ephausiacea) изхранват не само китове, но и риби, тюлени и пингвини. Всички гръбначни животни на Антарктида получават храната си от морето, а безгръбначните до голяма степен зависят от тях като паразити, хранещи се с животински трупове и отпадъци, или съществуват непряко чрез торенето и вегетацията.
Антарктида е интересна не толкова със съвременния животински свят, колкото с нейната роля в миналото като посредник между Южна Америка, Австралия и Южна Африка. Напълно е възможно тя да е имала функция на мост. Въз основа на фосилни находки може да се твърди, че съвременното заледяване е започнало в по-ново време (вероятно в плиоцена) и че от палеозойското заледяване до този момент няма данни за ледников период. Неотдавна бяха намерени останки от лабиринтодонт — земноводно с дължина 1 до 1,3 m на възраст 200 млн. години, както и останки от влечуги. През целия терциер климатът е бил умерен, което е позволило развитието на гори от араукарии и нотофагус. Не са намерени обаче изкопаеми бозайници — вероятно торбестите не са могли вече да използуват сухоземния мост. Резултатите от геологичните изследвания дават възможност да се допусне доста сигурно, че е имало сухоземна връзка между Южна Америка и Западна Антарктида., Други вероятни сухоземни връзки не са доказани. Все пак трябва да се намери някакво обяснение за това, че на Антарктида са могли да съществуват «нормални» съобщества на растения и животни от умерения климат. Нужно е доста голямо въображение дори само за да си представим, че те са понасяли пълна тъмнина месеци наред. Голосеменни дървета (Gymnospermata) от пермския период с ясни годишни кръгове, както и древни морски животни са намерени само на 5° ю. ш. от полюса. Първият факт може да се обясни с изместване на полюса, а вторият — само с движение или с ново появяване на континента. Двете хипотези не се изключват взаимно. От гледна точка на биогеографията хипотезата за дрейфа на континента е по-добре обоснована. При това според Харингтон изглежда възможноИзточна Антарктида да се е прилепила до един повече или по-малко прекъснат сухоземен мост, свързващ Южна Америка с Нова Зеландия и към който принадлежала Западна Антарктида. По такъв начин се е осъществила връзката с Южна Америка, като преди това (или може би точно в този момент!) Западна Антарктида е била свързана с Австралия, а може би и с Африка, и с Индия. Остава да се надяваме, че бъдещите находки в Антарктида ще допринесат за пълното изясняване на този проблем. Проф. д-р б. н. Улрих Зедлаг ЖИВОТИНСКИЯТ СВЯТ НА ЗЕМЯТА Превели от немски
Радка Андреева и Борислав Антонов Земиздат — София – 1981 15:28 10.10.2004 г.
Коментари () |
|
|
|
 |
