|
Птичият свят не може да бъде разгледан дори приблизително така пълно, както бозайниковият. Южна Америка е най-богатият с птици континент, както показват следните приблизителни цифри (тук не са включени морските птици):
Австралия и Нова Гвинея 900 вида
Неотропична област 2500 вида
Неарктична област 750 вида
Палеарктична област 1100 вида
Етиопска област 1700 вида
Ориенталска област 1000 вида Почти 90 % от видовете и значителна част от семействата и подсемействата на континент са ендемични. От друга страна, първоначалаата фауна на птиците в Южна Америка е попълнена от пришълци от север в по-голяма степен, отколкото при бозайниците. Това се отнася преди всичко до Централна Америка, където броят на ендемитите е значително по-малък.
Богатството на птици се обяснява не само с големината на областта. Дори в сравнение с Африка на единица площ се падат повече видове птици. В най-богатата с пт,ици страна в света — Колумбия — се срещат над 1500 вида. Ако пресметнем абсолютно всички птици на Средна Европа, включително прелетните и зимуващите видове, Колумбия пак ще се окаже три пъти по-богата с видове.
Ако се опитаме да направим характеристика на това изключително птиче богатство, основната тежест трябва да падне върху семействата на Новия свят. Това се отнася обаче до половината от семействата, чийто брой само за Южна Африка е 93. Другите също не трябва да се пренебрегват. В Неотропичната област може да се срещнат рибари, ибиси, щъркели, водни кокошки, грабливи птици, сови, пъдпъдъци, гълъби, папагали, дроздове, калугерици, кълвачи и други широко разпространени и добре познати семейства птици. Към многобройните неотропични папагали принадлежат така често отглежданите от любители папагали амазона (Amazona — 26 вида в Южна и Средна Америка и в Западна Индия), монашеското папагалче (Myopsitta monachus) и пищните едри ара (Anodorhynchus — Южна и Средна Америка, в миналото и в Западна Индия и Куба).
В Неотропичната област липсват. жерави и широко разпространените в топлите зони на Стария свят птици носорози. Извънредно слабо са представени пойните птици. Неотропикът е единствената област, в която те не доминират над останалите птици. (В топлите райони, както и на други места не може да се чуе такова прекрасно пеене, на каквото сме свикнали, пролетно време. Тропичните птици повече крещят, отколкото пеят.) Като характерни може да се разгледат следните семейства птици: Скритоопашати (Cripturi) Тинаму (Tinamidae). Семейството и разредът са характерни за цялата област без островите. Допуска се, че имат родство с щраусовите, но тинаму могат да летят. Те са големи колкото пъдпъдъци или кокошки и са предпочитан обект за-ловците. Съществуват 43 вида. Бягащи птици (Ratitae) Южноамерикански щрауси, нанду (Rheidae). Разпространени са два вида в степите и саваните, по-малки от щраусовите птици на Африка и Австралия. Нанду (Rhea americana) се срещат на север и на изток от Рио Негро, а дарвиновото, дългоклюно нанду (Rhea pennata) — южно от нея, както и на запад по високите плата на Северно Чили и Северозападна Аржентина до Южно Перу. Кокошеви (Galli) Хоко (Cracidae). Дългоопашати дървесни птици, едри като пуйки. Срещат се предимно в тропичната гора. Вият гнезда по дърветата, въпреки че малките им рано напускат гнездата. Многобройни видове, разпространени на север до Тексас. Хоацини (Opisthocomidae). Само един вид, голям колкото врана, обитаващ блатистите гори в околностите на Амазонка. Принадлежността им към кокошевите е спорна. Дървесни птици, лоши летци, които почти не ходят по земята{?). Предполага се, че се гмуркат във водата за риба, което е малко вероятно, тъй като са специализирани в хранене с листа. Гнездата им са над водата; много скоро след излюпването си малките им (подобно на Archaeopteryx) започват да пълзят по клоните, могат да хващат с втория и третия си пръст, които имат нокти (изчезващи по-късно). Често падат във водата, където плуват много добре с помощта на крилата си.. Жерави (Grues) Слънчеви кокошки (Eurypygidae). Само един ярко и богато оцветен вид, разпространен от Гватемала до Южна Бразилия. Птици тръбачи (Psophidae). Наземни птици, обитаващи тропичните гори на Южна Америка, в систематично отношение близки до жеравите. Три вида. Често се срещат на големи ята. Сериеми, кариеми (Cariamidae). Лошо летящи птици на саваните; хранят се с влечуги
(предимно змии), мишки, насекоми, ягодови плодове и др. Два вида в Южна Бразилия, Уругвай, Парагвай, Северна Аржентина. Гъскови (Anseres) Паламедеи (Anhimidae). Подобни на гъски, но с дълги крака, тревоядни. Клюнът им е подобен на кокоши и са добри плувци. Имат по два остри шипа на сгъвката на. крилото. Три вида, обитават горите и пампасите на Ла Плата. Грабливи птици (Accipitres) Американски пуйкови лешояди (Cathartidae). Неотропична и неарктична група. Въпреки приликата си с европейските лешояди те доста се различават от тях и се хранят предимно с трупове на мъртви животни. Шест вида, многобройни фосилни форми, сред които е и гигантският лешояд — най-голямата летяща птица с размах на крилата до 5m. Южноамериканският кондор (Vultur gryphus) все още е доста разпространен в Андите от Венецуела до Патагония (за разлика от почти измрелия калифорнийски кондор (Gymnogyps californianus). Кралският лешояд (Sarcoramphus papa), най-пъстрата граблива птица, обитава горите от Южно Мексико до Аржентина. Гарвановият лешояд (Coragyps atratus) и американският пуйков лешояд (Cathartus aura), който достига на юг до Магелановия пролив и островите Фолкланд, са широко разпространени в Северна Америка. Козодои (Caprimulgi) Гуачарови (Steathornithidae) и южноамерикански козодои (Nyctibiidae). Две малки ендемични семейства. Първото е представено от известните гуачари (Steathornis caripensis), от мазнината на чиито малки се приготвя хранително масло. Това е единствената птица от козодоите, която се храни с плодове. Гуачарите живеят на големи колонии в пещери, където се ориентират чрез ехолокация. Разпространени са в северната част на Южна Америка и на о. Тринидад. Нощни птици. В Мексико, Ямайка, Хаити до Аржентина се срещат 5 вида, които живеят подобно на нашите козодои. Синявици (Coracii) Тоди (Todidae) и момоти (Momotidae). Две семейства с 5 или 8 вида, които по пъстротата на оперението си и по начина на гнездене напомнят сродните им земеродни рибарчета. Тоди е единственото ендемично семейство в Западна Индия, а момоти е разпространено от Средна Америка до Бразилия. Бързолетоподобни (Macrochires) Колибри (Trochilidae). Съществува необикновено богатство на форми — над 300 вида и многобройни подвидове. Няколко вида са разпространени в Северна Америка до Аляска и Западна Индия, а един вид живее на Огнена земя. В планините отделни видове се срещат на височина до 4000 m. Големината им е от пчела до лястовица, минималното тегло — 2 g. Кълвачи (Pici)
Тукани (Rhamphastidae). Много пъстри, с големина от врана до гарга, с големи, но леки клюнове. Хранят се с плодове и насекоми. Гнездят в хралупи. Има 37 вида, разпространени от Бразилия до Мексико.
Две други ендемични семейства на по-дребни птици от тропичните гори са коприварчетата (Galbulidae) — 15 вида, и кълвачите буко (Bucconidae) — около 30 вида. Пойни птици (Passeres)
Крякащи (Clamatores). Общо над 1000 вида, повечето от тях разпространени в Неотроиичната област. Птици мравояди (Formicariidae). Повечето от тях са с големина на врабче и дрозд. Лошо летящи птици, живеещи предимно във влажните тропични гори. Около 220 вида. Птици пещарки (Furnariidae). Над 250 вида дребни кафяви насекомоядни птици. Разпространени са от Мексико до Огнена земя. Гнездата им често са много големи, изградени отчасти или изцяло от глина. Ръждивата птица пещарка (Furnarius rufus) строи своето забележително двукамерно гнездо близо до хората, без да се страхува от тях. Дървобегачи (Dendrocolaptinае) — около 50 вида, които заемат голяма част от екологичната ниша на дърволазките и кълвачите. Според някои автори те са отделно семейство. Тирани (Tyrannidae). Над 360 предимно дребни вида, които живеят от Аляска до Огнена земя, Западна Индия, островите Галапагос — от крайбрежието до високите планини, в степите, тропичните гори и т. н. Повечето от тях се хранят с насекоми, които ловят от засада, седейки по клоните («американски мухоловки»). Много приличат на европейските пойни птици (синигери, кралчета, чучулиги, стърчиопашки, дроздове и др.), но пеенето не е характерно за тях. На север и на юг са прелетни птици. Манакини (Pipridae). Около 60 вида, разпространени от Мексико до Аржентина. Сравнително малки, много подвижни, повечето късоопашати, обитатели на горите. Мъжките обикновено са много пъстри, с красиви пера. Женските имат ненатрапващ се зелен цвят. Характерно за тях е своеобразното токуване. Котинги (Cotingidae). Повече от 90 вида. Разпространени са от Мексико до Северна Аржентина (1 вид в Южна Аризона и 1 в Западна Индия). Повечето от тях живеят по дърветата в горите и се хранят предимно с плодове. Големината име от кралче до врана. Обикновено мъжките са много пъстри. С изключение на периода на токуване, те са много тромави. Особено известно е скалното петле (Rupicola), живеещо по скалните речни брегове. Пойни (Oscines). Това е най-големият под-разред на врабчовите птици, състоящ се от около 4000 вида. Птици тъкачи (Eringilloidae) Тангари (Thraupidae). Близки до чинките, с големина до дрозд, често великолепно оцветени. Хранят се с плодове и насекоми, както и с нектар. Само някои от видовете са добри певци. Семейството е определяно по различен начин, но дори при тесни граници към него спадат 236 вида, 4 от които се срещат в Северна Америка. Трупиалова (Icteridae). Около 90 вида от Аляска до Огнена земя, включително Западна Индия, широко разпространени в тропичната област и в умерените райони. Големината им е от скорец до врана. Наричат ги «скорците на Новия свят». Често живеят в колонии. Гнездата им са подобни на гнездата на птиците тъкачи; някои видове са гнездови паразити. Проф. д-р б. н. Улрих Зедлаг
ЖИВОТИНСКИЯТ СВЯТ НА ЗЕМЯТА
Превели от немски
Радка Андреева и Борислав Антонов
Земиздат — София – 1981 12:56 12.10.2004 г.
Коментари () |
|
|
|
 |
