Неотропичната област е богата с влечуги. В зоната на влажната тропична гора повечето от гущерите и змиите живеят по дърветата. Същото се отнася и за саламандрите, жабите и охлювите.

Костенурки. При тях има малко сухоземни форми. Единственото ендемично семейство се състои от един реликтен вид. Тук се срещат представители на следните семейства (някои от тях само с няколко вида): сухоземни костенурки (Testudinidae — широко разпространени), кайманови костенурки (Chelydridae — срещат се също и в Северна Америка), блатни костенурки (Kinosternidae — срещат се също и в Северна Америка). Страничношийните са представени от пеломедузовите костенурки (Pelomedusidae — обитават също тропична Африка, Мадагаскар и др.) и змиешийните костенурки (Chelidae — живеят и в Австралия). Посочените след латинското наименование на семействата данни за разпространението им извън Неотропичната област показват, че нито едно от тези семейства не е типично за областта.

Специално трябва да се споменат слоновите костенурки от Галапагоските острови (Testudo elephantopus, от които са познати 13 подвида, но не всички са оцелели. Те тежали до 200 кg. Тъй като издържали в продължение на месец в трюмовете на корабите през миналия век, те обогатявали значително оскъдната и бедна на витамини корабна храна. Галапагоските острови често били посещавани именно заради костенурките. На повечето острови днес гигантските костенурки са изчезнали напълно, а жалките остатъци от популациите са застрашени от заселването на островите от хората. В района на Ориноко и Амазонка от далечни времена се лови костенурката арау (Podocnemis expansa), тежка средно 20 до 25 кg. Особено търсени са снасяните на някои острови милиони яйца, от които се добива масло.
Крокодилите някога са обитавали в неизброими количества бреговете на Амазонка, Ориноко и другите южноамерикански реки. Един пътешественик съобщава, че водите на Горна Амазонка гъмжели от каймани, «както езерата на Англия от попови лъжички». Пътниците на корабите се забавлявали от сутрин до вечер по времена петдневното пътуване нагоре по реката, като стреляли в телата на приличащите се на слънцето огромни влечуги. В по-ново време крокодилите по цял свят се преследват заради кожата, а в някои европейски страни може да се купят препарирани малки каймани като «декоративни предмети» или сувенири.
Кайманите принадлежат към подсемействоа Alligatorinae, чийто център на разпространение е в Неотропичната област. Мисисипският алигатор (Alligator mississippiensis) е разпространен от Рио Гранде до Северна Каролина и в долината на Мисисипи до Арканзас. Днес се срещат само малки реликтни популации във Флорида и Луизиана. Друг алигатор живее напълно изолирано в река Яндцъ. Пет вида каймани са разпространени от Мексико до речната система на Парана. Наред с Alligatorinae в областта и в южната част на Неарктика са разпространени 4 вида от Crocodylinae. Остромуцунестият крокодил (Crocodyllus acutus) е (беше) разпространен, от Каролича до Ориноко и на Западноиндийските острови, например Куба (в САЩ само във Флорида). Също като гребенестия и нилския крокодил той живее в бракични и в морски веди. В Куба се среща още един вид крокодил. В Южна Америка същинските крокодили са проникнали до Амазонка. По западното крайбрежие на Южна Америка липсват крокодили.

Гущери. Преди всичко в Неотропичната област се установява отсъствието на най-важните и най-широко разпространените семейства. В Новия свят не живеят агами и варани, хамелеони и същински гущери (Lacertidae). Сравнително слабо са представени сцинките. Срещат се многобройни видове гекони и слепоци (Anguinidae). За пръв път тук се срещат забележителните червеобразни гущери амфисбени (Amphisbaenidae), разпространени в изолирани области на Южна и Средна Америка, на западноиндийските острови (например Куба) и във Флорида. Иначе това семейство живее в Африка, Южна Европа и Югозападна Азия. Особено разпространение имат ксенозаурусите (Xenosauridae), които се срещат, от една страна, в Китай, но също и от Южно Мексико до Гватемала. Пропускайки едно друго малко семейство, ще споменем семейството на отровните гущери (Helodermatidae), състоящо се само от два вида. Интересното при тях е, че те единствени сред гущерите имат отровни челюсти. Единият вид от тези нощни пустинни гущери обитава Южна и Западна Аризона и пограничните области на Юта, Невада и Северозападно Мексико, т. е. Неарктичната област, а другият вид, който е малко по-голям и достига дължина 60 — 75 сm, обитава Западно и Южно Мексико.
Остава да разгледаме още две семейства, които са в разцвет и поради това може да се смятат типични за Новия свят. Вследствие на силната привързаност на влечугите към по-топъл климат те се срещат повече в Неотропичната област, отколкото в Северна Америка. Тук трябва да споменем обаче и северноамериканските форми.
Американските варани, гущери бегачи (Teiidae) се срещат от Средно Чили и Средна Аржентина до Уискънзин. Северно от фаунистичната граница в Неарктика живеят 9 вида. Повечето гущери от тази многообразна група живеят в тропиците. Американските варани малко приличат на нашите гущери, но те са развили и съвсем други форми, например наподобяващи слепоци и агами или едри видове, достигащи 1m, които по начин на живот и по външен вид напомнят вараните. Освен тях има и един гущер бегач, който много прилича на геконите.
Още по-разнообразни по форми са игуаните (Iguanidae), които обитават островите Фиджи и Тонга. Но ако «чуждестранните» видове са 8, американските са над 500. Най-разпространени са игуаните в Тропичната и Субтропичната област, но много видове се. срещат и в Северна Америка. Представители на семейството живеят в Южна Канада и в Огнена земя. Също както и при американските варани, някои игуани се срещат и по островите на Западна Индия.
Най-известна е пищната зелена игуана (Uguana iguana) — дълго до 1,5 m влечуго, което живее по дърветата и се е приспособило към растителна храна. Предпочита да живее близо до вода. Нерядко може да се видят плуващи зелени игуани. Тези животни са претърпели значителна адаптивна радиация, която е предизвикала многообразие на форми. Срещат се във влажните тропични гори по дърветата и по земята, а освен това и в степите. Някои видове живеят като полуамфибии, а други, като удивителните жабовидни гущери (Phrynosoma) — в пустинните области. Един кубински вид може да се приеме като сполучливо «копие» на хамелеон. Необикновен начин на живот води галапагоската морска игуана (Amblyrhynchus cristatus), която се храни с водорасли. Внимание заслужава и брадавичестият гущер (Conolophus cristatus), който се храни с бодливи кактусови листа и също живее на така богатите със забележителности Галапагоски острови. Трябва да се отбележи и род Anolis, който обхваща не по-малко от 250 вида. Единствената северноамериканска форма от този род е любим обитател на терариумите.

Змии. Тази група е богато представена в Неотропичната област. За по-голяма изчерпателност трябва да се спомене, че в областта се срещат змии червейници: Typhlopidae — широко разпространени в тропичните области, и Leptotyphlopidae, които се срещат също в Африка и Северна Америка.
Заслужават внимание с големината си боидните змии (Boidae), от които тук се срещат Boinae. Представителите на Boinae раждат малките си за разлика от Pythoninae от Стария свят, които снасят яйца. Те обхващат около 20 вида, разпространени от Централна Аржентина до Северно Мексико и Западна Индия. Към тях спада и живеещата близо - до вода анаконда (Eunectes murinus), която достига 11 m дължина и е най-голямата змия в света. Анакондите са разпространени от Гвиана до Бразилия. Много богати с видове са смоците (Colubridae), разпространени от 60° с. ш. до Южна Аржентина. Връзките с Ориенталската област са проследени чрез смоците, хранещи се с охлюви, които са около 40 вида.
Добре представени са и отровните змии (Elapidae), които обаче липсват в Западна Индия. В Новия свят се срещат 3 рода. От тях само аспидата (Micrurus) обхваща около 65 вида и под-вида от богато оцветените, с пръстеновиден рисунък, силно отровни коралови аспиди. Сред отровниците липсват Viperinae (пепелянки), но се срещат гърмящи змии (Crotalinae). Сред тях има много опасни отровни змии, като ботропси куфии и др. Това се отнася например за бразилската отровна змия (Lachesis mutus) — дълга до 4m, чиито отровни зъби стигат до 2,5 сm. Известните също с лошата си слава кротали (Crotalus) имат особено много видове в южната част на САЩ и в Мексико, а един вид стига на юг до Северна Аржентина.

Земноводни. Тропичният климат и изобилието на вода дават основание да се очаква богата земноводна фауна и това очакване се потвърждава. Живеещите в земята безкраки земноводни (Gymnophiona) се срещат тук, както и в тропичните райони на Азия и Африка, и обхващат над 40 вида (граници на разпространение при около 20° с. ш. и 35° ю. ш.). Като жители на Северното полукълбо ще ни се стори чудно, че южно от линията, преминаваща от устието на Амазонка през Средна Боливия до Северна Венецуела, не се срещат опашати земноводни. Тъй като саламандрите живеят предимно в Северното полукълбо, забележително е, че от Мексико до тази граница се срещат толкова много представители (почти 100 вида и подвида) на саламандрите без бял дроб (Plethodontidae). Освен това в Мексико се срещат видове, сродни на аксолотлите (Ambystomidae).
Безезичните са представени от древното семейство Pipidae, от суринамската жаба и 4 сродни вида (няколко вида освен тук се срещат и в Африка). От същинските жаби (Ranidae) и краставите жаби (Bufonidae) се срещат само най-разпространените родове — Капа (от Арктика до северната половина на Южна Америка) и Вufo (от 60° с. ш. почти до Магелановия пролив). Жабите дърволази (Dendrobatidae) се разглеждат понякога като подсемейство на същинските жаби. Дърволазите са много пъстри сухоземни жаби, отличаващи се между другото с невероятно силно действуващата отрова от кожните им жлези. Тази отрова била използувана за приготвяне на отровни стрели. Съвсем бегло трябва да споменем, че в областта има 3 ендемични семейства жаби. Най-добре са представени жабите свирци (Leptodactylidae), които се срещат до Магелановия пролив и до южните части на САЩ. Те обхващат няколкостотин вида, което в сравнение с нашата бедна жабешка фауна — само десетина вида — е почти невероятно богатство на форми. Големината им се движи от 1 сm при кубинската жаба джудже (Sminthillus limbatus) до около 20-сантиметровата рогата жаба (Ceratophrys).
Не по-малко разнообразни са външният вид и начинът на живот на жабите. Независимо от особеностите в отглеждане на поколението разнообразието се изразява и в това, че се срещат водни, земни и дървесни жаби. Повече от 200 вида са описани само в род Eleutherodactylus, при който липсва стадият на поповите лъжички.
Подобно многообразие във всяко отношение, макар и с малка разлика в големината, установяваме и при дървесниците (Hylidae). Те са най-разнообразни в Неотропичната област, а във влажните тропични гори са може би още по-богати с форми, отколкото жабите свирци. Не са разпространени толкова на юг. Много жаби дървесници снасят хайвера си в цвета (в чашките) на бромелиите, други носят яйцата до тялото си (торбести жаби) или ги оставят в гнезда. С едно под-семейство (срещащо се в Северна Америка) са представени и тесноустите жаби (Microhylidae). Тази група е характерна за Ориенталската област.

Риби. Ако не е възможно да се направи пълно описание на жабите в Неотропичната област, това е още по-трудно осъществимо за рибите. Със своите 2400 до 2700 вида тя е най-богатата с риби област. Известна представа за изобилието на форми добиваме, когато се запознаем с произхода на аквариумните риби, тъй като там е родината на много видове от тях. Големите острови са убежище на повече видове, отколкото малките острови. Освен това големите речни системи предлагат повече екологични ниши от малките системи. По-голямото богатство на форми в Тропичната област следователно не е ограничено само до сухоземния животински свят. Наистина в Южна Америка не липсват големи реки. Само басейнът на Амазонка се простира на повече от 7 млн. квадратни километра. Системата Парана — Ла Плата спада към най-големите речни системи на Земята. Дори басейнът на сравнително късата Ориноко надвишава басейна на Дунав. От областта на Амазонка са известни над 1000 вида риби, от областта на Дунав — 70, а от останалите средноевропейски реки — по-малко от 50! При това броят на рибите от Амазонка би трябвало да се увеличи значително, може би дори да се удвои. Сомовите риби тук са 450 вида, а в Мисисипи — по-малко от 20.
Това богатство на видове обаче е възникнало от сравнително малко изходни форми и съответно степента на ендемизъм е висока. Тук няма особено добре изразени архаични форми. Към тях спада вече споменатата двойнодишаща риба (Lepidosiren paradoxa), която живее в блатата на Гран Чако. Почти половината от неотропичните риби принадлежат към сомовидните (Siluroidea), от които са описани около 1000 вида. В областта липсват същински сомове. На второ място са харациновите (Characoidea) с около 800 вида. Около 600 от тях са харацини (Characidae). Към тях спадат прословутите със своята кръвожадност (опасността им е преувеличена) пирайа, или пирани. По-голямо значение сред истинските сладководни риби имат змиорките (Gymnotoidea), станали известни благодарение на електрическата змиорка Electrophorus electricus — дълга до 2 m риба и напълно оправдаваща научното си име. С по-голям брой видове са представени шарановидните (Cyprinodontiformes) и цихловите (Cichlidae). Към семейството на костноезичните (Osteoglossidae), разпръснати в различни тропични области, спада арапаимата (Arapaima gigas), която достига дължина над 2 m (до 4 m). Това е една от най-големите костни риби и важен стопански вид в басейна на Амазонка.
Централната част на басейна на Амазонка е бедна на риби за разлика от крайните райони. Това се дължи на недостига на минерални соли и на зисоката киселинност на водата. Водораслите и водните растения са малко и хранителните вериги се основават почти изцяло на увлечени или попаднали във водата органични вещества. Липсват редица групи животни, които биха могли да се очакват (черупчести мекотели, равноноги ракообразни, гамаруси и ларви на комари). Подобно отражение има недостигът на минерални соли в почвата върху липсата или слабото представяне на някои групи сухоземни животни. Главните притоци обаче са подхранени от богати наносни почви, така че в тях и по бреговете им се развиват богат животински и растителен свят.
В американските тропични реки и езера може да се срещнат впрочем не само морски бозайници, но и акули, и скатове. Наред с такива видове, които само понякога проникват в сладки води, опасният род речни скатове Potamotrygon живее постоянно в сладки води. В Никарагуанското езеро живее акула от род Carcharhinus, която се среща и в реките Ганг и Замбези.
Във връзка с големия брой видове при неотропичните риби намираме многобройни забележителни екологични приспособления. Докато електрическата змиорка може да се отбранява с напрежение 400 до 800 волта, скатовете и други риби се защищават с много силно действуващи отрови. Тук се срещат малки риби, които живеят в хрилната кухина на други риби, както и такива, които подобно на пиявици смучат кръв от къпещи се хора и проникват в пикочните пътища, където се заклинват с хрилните капачета така, че може да бъдат отстранени само по оперативен път. Сред рибите със защитно оцветяване се срещат доста подражатели на други видове. Освен това в областта има летящи риби и такива, които в случай на пресъхване на водите могат да стигнат чрез пълзене или подскачане до друг воден басейн. Срещат се също и някои риби, чийто хайвер устоява на редовно явяващите се периоди на засушаване. От тази област са известни и много интересни форми на отглеждане на поколението. Ще приведем като пример само «мътенето» в устата и раждането на живи рибки.
Броят на видовете риби на Амазонка намалява в северна и в южна посока. Западната част на Южна Америка е много по-бедна на риби от източната. Естествено би било да се допусне, че рибната фауна от двете страни на Андите ще бъде доста различна. Това обаче не е така, тъй като около 60 % от западните видове се срещат и по атлантическата страна. Въпреки че риби се срещат и на височина до 4500 m, при повечето от видовете не може да се говори за преминаване през Андите. Този факт би могъл да се обясни само с обхождане на планината от север или с предположението, че рибната фауна е съответствувала на днешната още в периода на нагъването на Андите.

Проф. д-р б. н. Улрих Зедлаг
ЖИВОТИНСКИЯТ СВЯТ НА ЗЕМЯТА
Превели от немски
Радка Андреева и Борислав Антонов
Земиздат — София – 1981

12:57 12.10.2004 г.

Коментари (0)

Напишете коментари

Заглавие

Коментар

Добавяне на коментари