|
Ако се опитаме да направим изводи от разпространението на безгръбначните животни, ще трябва да се позовем и на палеонтологичен материал. Макар че девствената тропична гора не създава предпоставки за запазване на следи от минал живот, все пак има доста доказателства за историческо развитие. Преди всичко са известни богати терциерни и плейстоценски находки от Патагония, при които се отнася предимно за измрели разреди и семейства. Особено силно сред тях са представени копитните животни и родствените им групи. Допусканата в миналото по-близка връзка с Африка по отношение на бозайниците се оспорва в по-ново време, но все още липсва окончателно становище. Според преобладаващото днес мнение бозайниците са прониквали на вълни от север, а определени групи са се развили в самата област. Към древните късномезозойски или старотерциерни бозайници принадлежат торбестите, които са се развивали много по-силно, отколкото може да се допусне, наблюдавайки оцелелите до наши дни форми. Същото важи и за нбпълнозъбите, както и за измрелите копитни животни (в широк смисъл). Към «стария състав» са принадлежали и някои групи гризачи. Някога в стария терциер по-нататъшното проникване на нови форми е станало невъзможно или е било значително затруднено.
Вероятно в междинния период, който обхваща около 60 млн. години, в областта са дошли отделни групи. Със сигурност това се отнася за маймуните и за една част от гризачите, може би и за енотите. В по-голяма степен по-нататъшното проникване станало възможно едва когато преди 2 до 3 млн. години, в края на плиоцена, възникнал средноамериканският сухоземен мост, който отначало бил по-широк. По него са могли да преминат вече споменатите групи бозайници, както и отдавна измрелите коне и слонове (мастодонти). Забележително е обаче, че кухорогите (Bovidae) не са използували моста, въпреки че в Северна Америка е имало както биволи, така и други представители на тази група.
Сухоземните мостове не са «еднопосочни улици» и поради това трябва да се очаква, че са протекли процеси на разпространение и -в обратна посока. В действителност това е така. Примери за успешно преселване посочихме при опосума, деветпоясния броненосец и енотите (?). Тук би трябвало да причислим и урсона Erethizon dorsatum.
Централна Америка притежава обеднялата фауна на двата континента, като предлага по-благоприятни климатични условия за пришълците от юг. Поради това определянето на границата между Неотропичната и Неарктичната област е много трудно, а ендемизмът е много слаб. Тези констатации са валидни не само за бозайниците. При птиците е още по-трудно да се установи фаунистична граница, тъй като по-високата скорост на разпространяване по-бързо заличава следите от минали бариери. Въпреки че взаимоотношенията в неотропичния птичи свят явно насочват към обмяна със Северна Америка и с Евразия, контактите с африканската орнитофауна не изглеждат изключени. Това почти не е отразено в този труд, тъй като вниманието е насочено към ендемичните семейства.
Влечугите, земноводните, рибите и безгръбначните животни са разполагали за заселването си със значително по-дълги периоди. При разглеждането им връзките със Северна Америка стават много ясни и дори по-ясни, отколкото при бозайниците. Това може да се дължи на факта, че още преди раннотерциерното разделяне на Северна и Южна Америка те са заселили двата континента. Вече споменатите антарктични връзки,които не се установяват при бозайниците и птиците поради по-късната им поява, се потвърждават. При рибите за разлика от другите животински групи има поразителни съответствия с етиопската фауна. Не е сигурно дали това може да се обясни с дрейфа на континентите или със сухоземен мост, който е бил трудно преодолим за други животни, или пък на двата континента са останали твърде много реликти от широко разпространени в миналото животински групи.
Насекомите и другите безгръбначни животни разкриват, от една страна, много ясни трансатлантични връзки. Това важи например за опредалени архаични термити и охлюви. От друга страна, предимно при водните насекоми чрез усъвършенствувани методи на таксономично изследване може съвсем ясно да се потвърдят трансантарктичните връзки. По такъв начин може да се докаже пряката връзка между южната част на континента и Нова Зеландия.
Средна Америка представлява хубав модел на сухоземен мост, достатъчно тесен и дълъг, използуван за обяснение на съвременното разпространение на растенията и животните. Тя показва между другото, че за рибите разпространението през такъв мост е трудна осъществимо, тъй като във водите на Средна Америка намираме сравнително малко истински сладководни риби, но голям процент солеустойчиви сладководни видове. Изобщо гръбначните животни са използували сухоземния мост много повече от безгръбначните. За мекотелите например мостът няма никакво значение.
Откритите ландшафти на Южна Америка са сравнително бедни на животни, поради това че до неотдавна са били покрити с гори. Сравняването с богатството на африканските степни и саванни животни обяснява наличието на свободни екологични ниши. Неочаквано бедни на животни са и горите на югозапад и по-точно чилийското крайбрежие, по което липсват маймуни, крокодили, костенурки и змии. Само с 23 вида са представени сладководните риби. Проф. д-р б. н. Улрих Зедлаг
ЖИВОТИНСКИЯТ СВЯТ НА ЗЕМЯТА
Превели от немски
Радка Андреева и Борислав Антонов
Земиздат — София – 1981 12:58 12.10.2004 г.
Коментари () |
|
|
|
 |
