|
(FELINE INFECTIONS PERITONITIS) Инфекциозният перитонит е болест с коварно, неусетно начало, хронично протичане и фатален изход. Характеризира се с персистираща антибиотикорезистентна треска.
Етиология. Проучена е през 1968 г. от 2оок. Вирусът е с диаметър от 70 до 90 nm и във всяко отношение е идентичен с Coronavirus, но никога не е култивиран в лабораторни условия.
Епизоотология. Освен котката болестта засяга и другите фелидес — лъв, леопард, ягуар.
Най-често атакувани са котките, по-млади от 2 години (20 % от случаите). Начинът на предаване на болестта в естествени условия е неустановен.
Клинични признаци. Инкубационният период обикновено продължава 3—10 дни, понякога от 1 до 4 месеца; общо взето, е неопределен. Заболяването протича в две форми: влажна и суха. При влажната форма се наблюдава висока температура (хипертермия), която достига 40—41 °С и персистира през цялото развитие на болестта. Тази персистираща треска е антибиотикорезистентна. Животното постоянно е в състояние на депресия, анорексия, губи от телесното си тегло.
Развиват се възпалителни процеси на перитонеума (перитонит) и плеврата (плеврит). Натрупването на сиропообразна, мътна, златиста течност в корема (асцит) и понякога в гръдната кухина е характерен признак на заболяването. При някои животни се установяват храносмилателни разстройства (повръщане, диария), в отделни случаи жълтеница, промени в очите и респираторни признаци — диспное с плеврит. Развитието на болестта продължава от 2 седмици до 2 месеца и обикновено завършва със смърт. При сухата форма се наблюдават възпалителни процеси в различни органи, както и смущения от страна на централната нервна система. При някои случаи главата на болните котета се изкривява. Болните животни променят нормалните реакции на поведение, липсва апетит, слабеят, кожата загубва нормалния си тургур и се набръчква.
Патологоанатомия. При аутопсията се констатира перитонит с течност в корема и депа с бял или сивкав ексудат върху вътрешните органи, разположени в коремната празнина. Висцералната и париеталната обвивка са с неясен външен вид и са зърнести. Течността е светложълта, съсирена, зърнеста. Нейното белтъчно съдържание е еднакво с това на кръвния серум. Лезии могат да се наблюдават и по другите органи. Върху черния дроб, бъбреците, далака, белите дробове и панкреаса се наблюдават голям брой сивкави възелчета или некротични огнища.
Описан е случай на менингоенцефалит и панофталмия без никакви поражения на коремните органи.
Диагноза. При живи котки най-сигурна диагноза се поставя след лабораторно изследване на течността, намираща се в коремната и гръдната кухина. Тя има високо специфично тегло и съдържа протеин (белтък), често е с фибринови повлекла и може да коагулира.
Лечение. Трудно, почти невъзможно. Все още не са открити специфични лекарства срещу болестта.
Профилактика. Тъй като в лабораторни условия не е осъществено култивиране на вируса в никакви клетъчни системи или други биологични субстрати, не е създадена и ваксина срещу това тежко заболяване при котката. РАДКА ПЕНЕВА-ТОДОРОВА
ИНФЕКЦИОЗНИ БОЛЕСТИ ПРИ КОТКАТА
Коментари () |
|
|
|
 |
