|
Н. с. ПЛАМЕН МИТОВ Малакологията е науката, изучаваща едни от най-красивите същества на Земята — мекотелите. Те са древна група животни, преминали през „ситото" на естествения отбор и достигнали до наши дни с 113 000 вида. Сред тях с най-голямо богатство и разнообразие от форми се отличават класът на охлювите — Gastropoda, и класът на мидите — Bivalvia.
АЛБУМ „ПРИРОДА И ЗНАНИЕ" МЕКОТЕЛИТЕ Н. с. ПЛАМЕН МИТОВ Малакологията е науката, изучаваща едни от най-красивите същества на Земята — мекотелите. Те са древна група животни, преминали през „ситото" на естествения отбор и достигнали до наши дни с 113 000 вида. Сред тях с най-голямо богатство и разнообразие от форми се отличават класът на охлювите — Gastropoda, и класът на мидите — Bivalvia.
Гигантът сред мидите е Tridacna gigas, достигаща на дължина 110 см и тегло 333 кг, а джуджето — Neolepton sykesi от Ирландия, с диаметър на черупката 1,2 мм. Освен тях в книгата на Гинес са записани и най-големият сред морските охлюви, Syrinx aruanus от Австралия, с дължина на черупката 77,2 см, обиколка 101 см и тегло (с животното) 18,14 кг, а за най-дребен се счита Ammonicera rota, обитаващ водите на Великобритания (диаметър на черупката 0,5 мм).
Най-характерно, това, което при повечето мекотели остава като красив спомен дори след тяхната смърт, е черупката. Колко много неща можем да научим от нея. Тя е като паспорта — от него узнаваме за местоживеенето, особените белези, пола и годините на притежателя му. Черупката може да ни „разкаже" къде живее животното — на сушата, в сладки или солени води; каква температура предпочита; какъв терен обитава; дали живее в крайбрежни води или на голяма дълбочина.
Черупката на мекотелите се състои от З слоя: външен — конхиолинов (рогов), образуван от белтъци; среден — варовиков, и вътрешен (седефен), също варовиков. При примитивните съвременни видове седефеният слой е много силно развит за сметка на средния. При по-висшите форми средният и вътрешният слой са с еднаква дебелина — черупката с такава структура се е оказала много по-устойчива на механични и химични въздействия. Например хищните охлюви, хранещи се със своите събратя.
Много по-трудно пробиват черупките с подобен строеж. Калциевият карбонат, който изгражда черупките, може да бъде в три кристални форми — калцит, арагонит, ватерит. Кристалографското изучаване на състава на черупките на мекотелите позволява да се съди за температурата на водата, в която са живели или живеят. Например при тропическите видове черупките съдържат много повече арагонит и стронций.
Условията на съществуване определят възникването на форми с определена окраска, скулптура и форма на черупката. Така например черупките на сухоземните охлюви, обитаващи сухи. Каменисти, огрени от слънцето места, се характеризират с някои общи белези. Черупката е светла — отразява слънчевите лъчи и предпазва животното от прегряване; често е издута — изпълнява функцията на резервоар за съхраняването на по-голямо количество вода; при много видове черупката има удебеления — ребра, които предпазват охлюва при падане върху каменистия терен.
При много видове охлюви в отвора на черупката се забелязват особени образувания — т. нар. зъби. Те затрудняват достъпа на хищници (ларви на светулки, бръмбарибегачи) до мекото и незащитено тяло на охлюва. Зъбите имат и друга функция — при бързото прибиране на животното в черупката зъбците изцеждат тялото му и отделената по този начин слуз като тапа запушва отвора на черупката — защита срещу изпарението.
Обратно, видове, живеещи на сенчести и влажни места, имат прозрачна черупка и тъмно, пигментирано тяло — условия, необходими за получаването на достатъчно количество слънчева топлина.
В резултат на процесите на дишане и разлагане във водата се натрупва голямо количество въглена киселина, която е способна да разтвори варовиковия слой на черупката.
Външният рогов слой обаче предпазва черупката от химичната корозия. Продукт на роговия слой са различни израстъци, като власинки, четинки, шипчета. Например при охлювите, живеещи на влажни и лепкави почви, черупката е покрита с многобройни и дълги рогови власинки. Те имат свойствата на пружинки — отблъскват капките вода и частиците пръст и така черупката не се замърсява.
Дебелината на черупката е също пряко свързана с условията на живот: дълбоководните океански форми; сухоземните охлюви, а също така мекотелите, живеещи в пресни, бавно течащи води, на тинести дъна, имат тънкостенни черупки. Обратно, обитаващите в прибойната зона и на каменисти дъна видове, имат дебелостенни черупки.
Микадотрохус на Бейрих (Mikadotrochus beyrichii), Наричат го охлюв „милионер", тъй като за някои екземпляри колекционерите плащат над 1000 долара, за това, че е рядък и живее на големи дълбочини край Япония и Корея. Черупката му достига на дължина до 21 см и е с великолепен седефен слой. Тя е кафеникава, с червени и жълти радиални ивици и петна.
Микадотрохусът на Бейрих е „живо изкопаемо", потомък на много стара група охлюви, живяла преди 600 млн. години и достигнала до наши дни без съществени изменения. Доказателство за неговата примитивност са предно разположените двойки хриле, бъбреци и предсърдия, а така също и наличието на една особена изрезка на черупката. Функцията й не е много ясна, но се предполага, че служи за по-лесното отделяне на екскрементите.
Lambis chiragra arthritica. Този представител на семейство Стромбиде живее в крайбрежните плитки води на Африка и кораловите рифове на Малдивските острови. Кремавата му черупка е дълга 12—17 см, изпъстрена с кафяви петна и с 6 заплашително насочени встрани шипа. Охлювът е наречен дяволска лапа поради приликата на израстъците на черупката с пръсти или нокти.
Черупката на този ламбис е напълно пригодена за условията, които той обитава. Тя е дебелостенна, центърът на тежестта й е ниско разположен, има широка основа и израстъци, изпълняващи ролята на „котви".
Благодарение на тези и качества охлювът успешно се съпротивлява срещу теченията, каменистия терен и враговете си — морските звезди.
Berthelinia limax. В сладководни басейни в Америка, Япония и Австралия бяха установени заднохрили охлюви, чиито черупки напомнят тези на мидите, всички тези видове са обединени в три рода — Julia, Midorigai и Berthelinia. Те живеят сред зелените водорасли и по цвят не се отличават от тях. Охлювът Бертелиния лимакс с дължина 1 см изглежда като нормален охлюв — има широк крак, глава с две пипала, радула и диша с един ктенидий. Черупката, която носи, е съставена от две пластинки, свързани с рогова връзка и с напречно разположен на тялото мускул — както е при мидите. Как се формира тази оригинална черупка? Нека да проследим развитието на охлюва.
Ембрионалната черупка на ларвата е единична, с типична за охлювите шапковидна форма. Впоследствие мантията на ларвата започва да расте от двете страни много по-бързо и върху тези два дяла се образува варовитият слой на черупката. Върху лявата пластинка подобно на върха на мидена черупка се забелязва спирално завито връх
че — ларвната черупка, — следа от началното развитие, типично за охлювите.
Гигантски серпулорбис (Serpulorbis gigas). Отнася се към т. нар. охлюви-червеи (Верметиде), които се отличават с червеобразна, неправилна по форма черупка. Тя има удивителна прилика с варовиковите тръбички, които образуват прешленестите червеи от род Серпула. Разликата се състои в това, че черупката на тези охлюви на върха е винаги спирално завита, а при червеите по цялата си дължина тръбичките са с неправилна форма. Освен това кристалите калцит, образуващи черупката при охлювите червеи, са разположени перпендикулярно на повърхността й, а при червеите Серпула — дъговидно.
Гигантският серпулорбис живее в Тихия океан, в плитки води. Сраства със скалите на дъното, а кракът му се редуцира. Храни се с помощта на дълги до 30 см слузести нишки — „въдици", отделяни от специална жлеза на крака. Носеният от теченията планктон полепва по тях и охлювът ги изяжда заедно с плячката.
Archachatina marginata. Черупката му тежи около 38 г и е висока 8—10 см. Основният й цвят е охра, а петната и вълнообразните линии са кафяви. Един от най-едрите видове сухоземни охлюви. Типичен представител за тропична Африка от семейство Ахатиниде. Рекордът сред тях принадлежи на представител от род Ахатина с височина на черупката 27,3 см, 900 г тегло и дължина 39,3 см (без черупката). Живее около 5 години. Яйцата му са доста едри, наподобяват птичи и достигат размери 2—2,5 см. Младите изпълняват ролята на чистачи (асенизатори) — хранят се с животински екскременти и гниещите части на растенията.
Acharax tokunagai. Зелено-кафява на цвят мида от подклас Първичнохрили. Живее в Северния Пацифик на дълбочина 100—500 м, където в тинята си прави U-образни дупки.
Този сравнително едър (10 см) вид принадлежи към едно уникално и слабо проучено семейство сред мидите — Солемииде. При видовете на това семейство се наблюдава постоянна редукция до пълното изчезване на храносмилателната им система, паралелно със силното развитие на хрилете. Във връзка с това съществува предположение, че хрилете им са способни да поглъщат от морската вода разтворените в нея аминокиселини.
Блестяща калиптогена (Calyptogena magnifica). На отделни места от океанското дъно блика гореща вода с разтворени в нея сулфиди, сулфати, метан, амоняк. В мразовития и катраненочерен свят, на З—4 км под океанската повърхност, всеки такъв горещ извор се превръща в оазис на живота На този чужд за нас свят принадлежи и блестящата калиптогена, открита край Япония. Учените я поставиха в групата на преградохрилите миди — Септибранхия (Septibranchia). Поради наличието на хемоглобин в кръвта тялото й е с яркочервен цвят, открояващо се на матовобелите черупки. Теглото й е 525 г, а на дължина е близо колкото един хляб — 25 см. Мидата има оригинален начин на хранене — с участието на хемосинтезиращи бактерии, които се локализират в клетките на хрилете й — в т. нар. бактериоцити. В тях те нарастват и се размножават, като синтезират органични вещества от въглероден двуокис —
отделен при дишането на мидата, и сероводород, съдържащ се в горещите извори на дъното. След смъртта на бактериите те се смилат и усвояват от мидата.
Благородна пина (Pinna nobilis). Принадлежи към ефектните миди-ветрила. Розово-кафявата черупка, достигаща до 60 см, има огънати люспи, събрани в редове. Живее В Средиземно море и Атлантическия океан, забодена с върха си в дъното. Закрепва се с помощта на бисусни нишки, които съдържат вещество, подобно на фиброина на коприната. От дългите 30 см кафеникави нишки В Средиземноморската област са плели ръкавици, чорапи, дантели и за тях се е плащало в злато. Ако при силно вълнение пината бъде изровена, тя отново се заравя, като изпръсква струя вода и подкопава дъното в предния си край. Пината образува капковидни перли с червен цвят. Използва се и за храна.
 |
