Хора и диви животни са влезли в контакт помежду си още от първите стъпки на човешката праистория. Първобитният човек използувал месото на животните за храна, кожите им за облекло, а от костите правел различни сечива и предмети. Праисторическите ловци понякога донасяли ранени животни или изоставени малки, които отглеждали край селището за игра и развлечение. Пещерната „живопис" с ловна тематика, открита на много места по света, отразява картинно тези срещи на човека с животните. На някои пещерни рисунки във Франция се виждат ями и заградени с решетки места, където се държат животни, вероятно като живи запаси за месо.

Много години преди нашата ера са се създали и първите зоологически градини. Някои от тях в Азия и Африка датират от второто хилядолетие пр. н. е. Тяхната цел била да покажат мощта и блясъка на владетелите както пред техните поданици, така и пред съседните държави. Фараоните създали първите зоологически градини в Египет 1500 години пр.н.е. В градината на Амон, наречена така в чест на бога на слънцето Амон Ра, отглеждали животни от Северна Африка, от горното течение на Кил и местни животни. Имало е дори слонове от Индия. През 1150 г. пр.н.е. китайският император Вен Ванг построил голяма и красива зоологическа градина между Пекин и Нанкин. Наричали я Парк на мъдростта и в нея на площ, по-голяма от 400 хектара, отглеждали много бозайници, птици, костенурки и риби. В Асирия също имало дворцови зоологически градини. Животните за тях доставяли от специално изпращани за целта експедиции. Тези зоопаркове били обширни и в тях живеели на цели стада копитни животни. Много преди новата ера в Гърция и Рим също отглеждали диви животни. Някои от тях, обикновено хищници, излагали на показ и в арените за развлечение на патрициите. Там организирали и борби на диви животни с гладиатори. След упадъка на Римската империя отглеждането и показването на диви животни в „зверилници" било забравено. То отново станало на мода през Средновековието, когато поставяли мечки и някои други местни животни в специални ями и клетки край манастири и замъци, а в отбранителните ровове на укрепените средновековни градове-крепости пускали елени. Първите менажерии, в конто излагали на показ както местни, така и чуждестранни видове животни, се появили в края на XII век в италианските княжески дворове.

През 1570 г. Карл IX наредил в градината край Лувър и Тюйлери в Париж ла построят много клетки за животни. В тях имало диви бикове и магарета, мечки и лъвове. Людвик XIV възлага на архитект Льо Во да построи в двора на Версайския дворец менажерия. На площ от 40 декара той подредил подслоните за животни по нов начин — радиално, което дава възможност от едно място да се наблюдават всички животни едновременно. Това оформление впоследствие се разпространило в цяла Европа.

През 1752 г. Кайзер Франц I и кралица Мария Терезия създали близо до Виена край замъка Шьонбрун менажерия, която в осъвременен вид съществува и днес и се смята за най-старата зоологическа градина в света.

Нов етап в изграждането и значението на зоологическите градини започва с Френската буржоазна революция {1789—1794). Менажерията в двора на Версай е разрушена, една част от животните са пуснати на свобода, а останалите са преместени в парка „Жарден де плант". Така през 1793 г. тук се създава първата парижка зоологическа градина, която съществува и до днес. Тя била построена за гражданството.

По-късно и в други страни на Европа се основават зоологически градини с такава цел, а не само за нуждите на владетелите. През 1828 г. в Лондон е създадена първата английска зоологическа градина и едва тогава за пръв път официално било въведено наименованието зоологическа градина. (Има данни обаче, че то за пръв път е било употребено 380 години по-рано за градина, намираща се под графския замък в Щутгарт.) Любознателността на хората и интересът им към красивите диви животни стават причина да се построят зоологически градини и в други европейски градове: в Амстердам през 1838 г., в Берлин през 1844 г,, в Москва през 1864 г., в Базел през 1873 г., в Лисабон през 1884 г. и др.
В началото на нашия век (1907 г.) Карл Хагенбек открива в Хамбург зоопарк от нов тип, характерен със своеобразното си оформление и начин на отглеждане и показване на животните. Хагенбек бил не само известен търговец на диви животни, организирал много експедиции за улавянето им в природата, но и добър специалист и познавач на зоопарковите проблеми. Той делово съчетавал финансовия си интерес с подобряването на методите за отглеждане на животните при възможно най-голяма свобода, без решетки, в условия, близки до естествените. Това помагало за успешното им аклиматизиране и било гаранция за добро здраве и дълголетие.
Различните видове животни в този зоопарк са отделени помежду си с ровове, които не винаги се забелязват, и се създава впечатление за единен ландшафт, за една обща панорама. По метода на Хагенбек, но допълнен, подобрен и осъвременен, се строят и оформят много нови зоопаркове в целия свят.

Втората световна война нанася големи нанася големи поражения на редица зоопаркове в Европа, а някои от тях са почти напълно разрушени. В следвоенния период започва бързото им възстановяване и строителството на нови. За периода от 1946 до 1972 г. броят им в света нараства три пъти, а ежегодното посещение достига стотици милиони души. Според статистика от 1973 г. в света има 865 зоопарка, като в това число не влизат малките зоокътове и стотиците частни колекции. Най-много зоопаркове са създадени в Европа —356. В Северна Америка те са 225, в Азия —157, в Африка —52 и т. н. Строени са в различно време, с различни цели, по различни пътища и затова сега има и големи, и малки по площ, с богата и бедна колекция от животни, добре озеленени или почти без растителност, построени по определен план или без всякакво подреждане и т. н.

Какъв трябва да бъде съвременният зоопарк и какви задачи стоят пред него, ще разкажем по-подробно, когато говорим за новия столичен зоопарк.

Сегашната поостаряла вече зоологическа градина може би доизживява последните си години. На нейния твърде популярен софийски адрес (бул. „Толбухин" №15) са идвали милиони граждани от страната и гости от чужбина. Надяваме се, че посетителите не само са „уплътнили" свободни от други занимания часове, но неусетно са получили знания за многообразието на животинския свят, за неговото разпространение по Земята, за начина на живот на различните видове животни, за тяхното поведение, хранене, значение, използуване, размножаване и др.

София е първата столица на Балканския полуостров, в която се създава зоологическа градина. По примера на чуждестранните монарси още с идването си на българския престол през 1887г. Фердинанд дава нареждане на подходящи места в парка около двореца да се построят клетки за животни. Първият представител на нашата дива фауна, който бил поставен в една от тези клетки, е един картал. Това станало през 1888 г. и тогава се слага началото на живата колекция на бъдещата зоологическа градина. Малко по-късно животинският състав се обогатява с двойка колхидски фазани, а като представители на тревопасните бозайници докарали двойка благородни елени. След доставянето и на две уловени в пашите планини кафяви мечки територията се оказала твърде малка и неподходяща. Така се стига до решението животните да се преместят на по-подходящо място. Определена е територия в края на града до царската градина. Този район тогава бил буренясал и запустял терен. Започнали бързо да го облагородяват, като обработвали земята и засаждали много дървета и храсти. Едновременно с това строели клетки и заграждения за животни. През 1890 г. във вече оформящата се като зоологическа градина територия освен животните от парка на двореца били настанени и нови видове: диви кози, видри и др. Наложило се да бъдат назначени и гледачи за животните, а за надзирател бил поставен Ернст Хублайн. Този способен и трудолюбив човек бил скулптор и препаратор. Той сам проектирал и изграждал волиери за птици, по свои рисунки изработвал и поставял скулптури и украшения на някои по-големи клетки. Интересни и редки животни той препарирал и неговата сбирка влиза в колекцията на новосъздадения Природонаучен музей. Същата година били построени двадесетина дървени клетки с телена мрежа, в които поставили различни видове птици. Те се намирали на мястото, където сега са гривестите и сибирските козирози. Пак по това време в долния край на градината, където днес е стопанският й двор, бил построен голям обор за крави и коне, а съществуващият дотогава е преобразен в сграда за хищници. Тази постройка по-късно отново била ремонтирана и преустроена, след като сериозно била повредена от земетресението в София през октомври 1917 г. Първата двойка лъвове заживяла в нея през 1892 г.

През 1893 г. ръководството на градината било възложено на д-р Паул Леверкюн, който отговарял едновременно за природонаучния музей и за царската библиотека. Той обаче имал оскъдни знания по „практическа" зоология и скоро бил сменен. Усиленото строителство на клетки продължило. През периода 1893— 1894 г. са изградени помещения за канили, елени, бели биволи, голяма волиера за брадати лешояди и морски орли, дълга редица от клетки за фазани, езеро с дом за пеликани. Построен е модерният за онова време мечкарник, в който и до днес живеят бели мечки. Получени са много животни от чужбина: североамерикански елени вапити, безоарови козирози, белоглави лешояди, кръ стати и морски орли, папагали розела, червени кардинали, калифорнийски качулати пъдпъдъци и южноамерикански слънчеви чапли, които дори успешно се размножили.

Зоологическата градина нараснала доста, обогатила колекцията си от животни и интересът на гражданството към нея се повишил. Това наложило през 1893 г. тя да отвори вратите си за посещения. Дотогава градината служела само за личните развлечения на монарха и неговите приближени и гости. Тогава определят за посещение на гражданите три дни от седмицата, през които те влизали безплатно. Поставеното иа входа специално приспособление за броене отбелязвало в хубави празнични дни над 5000 посетители.

През 1895 г. доставят пови животни. Най-интересни били двойката кондори и североамериканските каролински папагали, които днес са изчезнали от лицето на Земята. В годишния доклад на зоологическата градина за 1897 г. са записани 20 вида редки фазани, три вида пауни (обикновен, чернокрил и явански), 30 вида грабливи птици и др. Общият брой на видовете през тази година бил 266 с 1384 индивида.
През 1896 г. за директор на зоологическата градина е назначен Бернхард Курциус (1862—1931). През същата година той пътува до Антверпен, за да купи от провеждания там всяка година търг на животни някои нови попълнения за градината. И действително той донася нова двойка кондори (които живели много дълго време), креслив морски орел, снежни гъски, райски жерави (живели повече от 24 години), пурпурни кокошки, благородни папагали, т. е. предимно птици. От бозайниците доставили гривести и алпийски козирози, белораменни капуцини и други маймуни, сърни, елени.

През 1898 г. е изградена постройката в „блатния сектор", която и сега все още се използува за прибиране през зимните месеци на топлолюбивите щъркели, пеликани, фламинго, жерави. На следващата година е прокарана канализацията на градината, която е извънредно важна за поддържане на добра хигиена и облекчава труда на обслужващия персонал. През 1902 г. доставят първите рисове и за тях е построена специална клетка до помещението на лъвовете. С доставянето на змии, гущери и други влечуги от Тирол започнало отглеждането ка животни в терарнуми. Получени са и някои екзотични влечуги: игуани, американски водни змии, хамелеони и др. Една софиянка, посетила световното изложение в Чикаго, донася оттам и подарява на зоологическата градина малък мисисипски алигатор. Купените през 1905 г. алпийски мармоти не одобрили живота си на затворено и прокопавайки тунел под степите на „затвора", си възвърнали свободата. По това време доставили и първите тибетски якове, лами и други животни, купени от търговеца Хагенбек от. Хамбург. Отначало ги настанили в парка на двореца „Врана", а по-късно заедно с елените лопатари и вапити и живеещите в специално езеро черни и неми лебеди, египетски гъски, турски патици п др. ги преместили в Столичната зоологическа градина. Фактически във „Врана" се обособила втора зоологическа градина, където в бъдеще трябвало да се съберат всички животни. Фердинанд проектирал на мястото на софийската градина да построи дворец за престолонаследника.

През 1912 г. пак от Карл Хагенбек са получени двойка индийски слонове. До построяването на слонарника в зоологическата градина през 1929 г. младите 2—3-годишни слончета живеели в обор във „Врана".

Една година преди това за помощник на директора Курциус бил назначен Адолф Шуман (1860—1941 г.). Той работил много години в градината и постигнал значителни успехи в развъждането на ценни и деликатни видове птици: брадати лешояди (с което нашата градина станала прочута в целия свят), качулати гълъби, диамантени, лимонени и кубински чинки, червеноклюни тъкачи, слънчеви чапли, кардинали (червени, сиви и зелени), много видове фазани (между които и някои извънредно трудни за развъждане на затворено: гланцов, елиот, валих, темник и др.). На А. Шуман е и заслугата за популяризирането на Софийската зоологическа градина по света чрез многото статии и съобщения, които той помествал в специализирани чуждестранни списания. От него са останали сведения и за случаи на дълголетие на животни в нашата градина. Така например един брадат лешояд живял 32 години, две сребристи чайки — 34 години, един леопардов смок — 23 години и т: н.

Народното недоволство от трагично завършилата за България Първа световна война предизвикало абдикацията на Фердинанд. С настаняването в двореца на неговия син отпаднала перспективата за строеж на нов дворец, а оттам и за преместването на зоологическата градина, която останала на тази територия. На всички немци и австрийци било разрешено да продължат да работят в градината при условие, че станат български поданици.

Новото българско правителство започнало да обръща по-голямо внимание па зоологическата градина. Всички нейни сътрудници се назначавали за държавни служители. Ръководството па градината получавало помощ при доставянето па храни и поддържането на клетките. Много клетки поради лошото им състояние били поправени п преустроени с държавни средства (помещенията за якове, елени и лами).
От „Врана" били пренесени всички останали птици. Нуждите от помещения нараснали и през 1923 г. била построена фазанашарията с около 30 клетки, някои от които се отоплявали. Покрай оградата с Ботаническата градина били изградени клетки за миещи мечки, диви котки, мангусти, дългокоси мечета и други дребни бозайници. Отново била подобрена сградата за хищници, като оформили вътрешни и външни клетки за леопарди и инсталирали отопление и вентилация. Нови обитатели разнообразили живата колекция на зоологическата градина. Сред тях били двойка малайски мечки, павиани, зебри чапман и др. (1926 г.). По това време била въведена и входна такса за посещение на зоологическата градина. Въпреки това в сряда, събота и неделя следобед през летния сезон тя масово се посещава. През останалите дни безплатно можели да влизат само ученици и войници, водени от ръководител.

През 1928 г. започнало строителството на слонарника по проект на архитект Станиславов. След повече от година усилена работа той бил завършен и на 10 юли 1929 г. преместили слоновете от „Врана". Междувременно мъжкият слон Нал променил нрава си, станал зъл и опасен и трябвало да се превози в специална подвижна стоманена клетка. Това се оказало много трудно въпреки голямата доза успокоително средство. Не могли да придвижат клетката с камион, защото колелата му буксували, и затова използували четири тежковозни коня, Слоницата Дамаянди извървяла пеш десеткилометровия път от „Врана" до София. „Всичко е добре, когато завърши добре", но уви — и след настаняването в новите „апартаменти" Нал създавал още много грижи. Вратите на клетките и оградата от стоманени релси се оказали крехки за неговата исполинска сила. Наложило се допълнително да бъдат укрепвани и чак тогава настъпило спокойствие в слонския дом.

Първият българин, който заема отговорна длъжност в ръководството на зоологическата градина, бил Павел Патев (1889— 1950 г.). През 1934 г. той е назначен за уредник на градината, а през 1939 г. —за директор. Изтъкнат орнитолог, автор на „Птиците на България" (1950), той поддържал добре живата колекция на зоологическата градина, особено нейния „птичи отдел". Периодът, през който работил П. Патев, обхваща едни от най-трудните години в историята на градината. Те съвпадат с времето преди Втората световна война, годините на войната и периода непосредствено след нея. България била въвлечена във войната като съюзник на Германия и изпитала всички произтичащи от това трудности. Стопанска разруха, разрушения и жертви били резултатите от тази недалновидна политика. Бомбите, които изсипвали „летящите крепости", засегнали най-много София. Няколко от тях паднали в зоологическата градина, разрушили клетки, убили животни и опожарили административната сграда, където била богатата библиотека и целият архив. През тези години на изпитания и опасности директорът Патев и сътрудниците на градината преодолели големите трудности при опазването и изхранването на животните. Понякога докарвали трупове на убити по софийските улици коне, за да нахранят останалите живи месоядни животни. Налагало се дори да колят тревопасни бозайници от колекцията. По време на бомбардировките директорът и дежурни от персонала неотстъпно били на своя пост, готови да направят необходимото и възможното за спасяването на това национално богатство.

След победата на социалистическата революция в нашата страна започна с небивал ентусиазъм всенароден поход за възстановяване и съзидание. Цялата дейност на колектива на зоологическата градина имаше за главна цел възстановяване на разрушенията. Много граждани се включиха масово с доброволен труд. Разчистваха развалините, подравняваха терена, попра вяха повредените сгради и съоръжения за животни, строяха нови. От 1 януари 1947 г. зоологическата градина преминава под ръководството на Българската академия на науките. След пенсионирането на П. Патев за директор от 1 октомври 1948 г. бива назначен проф. д-р Кръстю Тулешков (1901 — 1976). Изтъкнат учен с международна известност, той успява да укрепи още повече авторитета па зоологическата градина. Разширява и задълбочава връзките й с много чуждестранни зоопаркове, особено от социалистическите страни. Освен изпълнението на административните си задължения той се интересува и от научни проблеми — поведението на дивите животни на затворено, техните външни паразити и др. Под негово ръководство сплотеният колектив продължава работата за по-нататъшното оформяне на градината, като не изоставя провежданата научноизследователска работа. Полагат се големи грижи и за разнообразяване и попълване на обеднялата през войната колекция от животни. След едномесечно пътуване по море през 1954 г. пристига млада двойка индийски слонове. Имената им Сативан и Савитри са взети от една индийска повест, През 1955 г. последователно доставят лъвовете Кения и Судан, които по-късно стават родители на много лъвчета. Отначало Кения живее в директорския кабинет (тя е само на 3 месеца), но и по-късно гражданите можеха да я видят из градината, водена на каишка от проф. Тулешков. Разнообразява се и колекцията на птиците с патиците каролинки и мандаринки, лешояди уруби и много други.

Преминал впоследствие изцяло на работа в Зоологическия институт при БАН, проф. Тулешков до края на живота си се интересува от зоологическата градина.

От 1 януари 1960 г. зоологическата градина преминава на издръжка и подчинение към столичната община. За директор бива назначен Жак Бенвенисти, който остава на този пост до пенсионирането си през август 1971 г. Поради преминаване на някои от бившите сътрудници на градината на работа в Зоологическия институт при БАН се налагат и други промени. Назначават нови специалисти: ветеринарни лекари, зоотехник, биолог. Една група научни сътрудници от Зоологическия институт остават като консултанти до овладяването на специфичните задачи от новия състав. С тази група специалистите от градината поддържат дълги години тесни колегиални връзки, които продължават и досега. (Предвидено е това научно сътрудничество да се задълбочи и разшири след изграждането на новия Национален зоопарк.)
Колективът на градината работи с голяма енергия за подобряване на външния вид и за набавянето на нови животни. Поддържаните връзки със зоопарковете и зоологическите търговски фирми в чужбина се разширяват и активизират. Доставени са гривести и сибирски козирози, винтороги козли, северни елени, лосове, якове, зебу, ватуси, няколко вида интересни маймуни и др. За пръв път получават „българско гражданство" човекоподобни маймуни — двойка шимпанзета. Сбирката на крилатите се обогатява с африкански короновани жерави, очилати пингвини, черни щъркели, щраусовите птици ему и нанду. Трудовият колектив на градината работи вдъхновено, упорито и с високо съзнание, като понякога изпълнява несвойствена работа — поправя стари и изгражда нови клетки за животни. През тези години сини работни престилки обличат ветеринарният лекар и счетоводителят, зоотехникът и служителите, особено през пролетта, когато градината се подготвя за активния сезон на посетения. Доброволният труд сплотява сътрудниците и те преодоляват не една трудност. На бригадирски начала беше преустроен един склад за храни и две други служебни помещения и се създаде сегашният аквариум-терариум.

Сигурно много от посетителите на зоологическата градина си спомнят опесъчените алеи, които се разкалваха при всеки дъжд. Водата отнасяше пясъка в каналите и задръстваше тесните тръби. Ето защо асфалтирането на алеите през 1964 г. не само подобри външния вид на градината, но облекчи значително труда на обслужващия персонал при почистването и поддържането и прави разходката на посетителите по-приятна. Асфалтовите алеи вече бяха предпоставка да се обмисли възможността за посещаване на градината и през зимата, да се създадат условия за наблюдаване на животните във вътрешните им помещения. Беше построен допълнителен коридор за посетители към сградата за хищници, а през 1965 г. бе разширен слонарникът с още две клетки. След свързването с градската топлопроводна мрежа през 1964 г. помещенията на екзотичните топлолюбиви животни вече са с оптимална температура.

И така през 1965 г. за пръв път в своята история зоологическата градина отвори вратите си за посещения и през студените зимни месеци. Само малък брой животни — маймуни, антилопи, папагали и някои топлолюбиви птици — не може да се наблюдават от посетителите поради невъзможност да се осигурят подходящи помещения, но въпросът ще се реши окончателно с построяването на новия зоопарк. Сътрудниците на зоологическата градина, ръководени от август 1971 V. от д-р Станчо Матевски, влагат всичките си знания, опит и енергия в голямата задача — построяването на новия зоопарк.

Само в условията на социализма, където се обръща най-голямо внимание на многостранното и хармонично израстване на човешката личност, е възможно осъществяването на огромно строителство на културно-просветни институти, към които се числят и зоопарковете.
Площта от 230 декара от първия етап на побия зоопарк е огромна строителна площадка. През втория етап ще бъде усвоена и останалата територия от 370 декара, за да се отговори на нуждите на посетителите.

Трудностите по проучванията, изборът на място за новия зоопарк, големината му, съставът на бъдещите обитатели, грижите за тях, удобствата за обслужващия персонал и посетителите и много други въпроси биха могли да се опишат в десетки страници. В тази книга ние искаме да запознаем читателите със съвременните тенденции в зоопарковото строителство и задачите на тези научни и културно-просветни институти. След това предлагаме „разходка" из строящия се зоопарк.

Д-р Станчо Матевски Райна Кутова
Рита Ханджиева
"Разходка в зоопарка"
Земиздат — София—1981

Тази информация е посветена на сайта на Зоопарка в София: www.sofiazoo.com
На моите приятели от Зоопарка в София
На всички приятели на Зоомания

08:59 27.10.2004 г.

Коментари (0)

Напишете коментари

Заглавие

Коментар

Добавяне на коментари