Статията съдържа: 1-Нужди на птиците от хранителни вещества 2-Хранене на кокошките носачки 3-Хранене и гледане на пилетата и на ярките за разплод
Нужди на птиците от хранителни вещества Птиците се нуждаят от различни хранителни вещества — въглехидрати, мазнини, белтъчини, минерални вещества, витамини и микроелементи, — които се доставят чрез фуражите. Те са твърде взискателни към белтъчините, необходими за образуването на яйцата, месото, перата и различните ензими. Установено е, че за образуването на яйцата са необходими най-малко 7 специфични аминокиселини, а за растежа на младите птици — 6 аминокиселини. Тези киселини са аргинин, хистидин, лизин, метионин, цистин, триптофан, треонин и фенилаланин. От тях подчертано значение имат DL-метионинът, L-лизинът и триптофанът, които са слабо застъпени в обикновените фуражи, затова напоследък се произвеждат промишлено и се използуват като добавка в смеските за носачки и млади птици за разплод и угояване. Незаменимите аминокиселини повишават пълноценността на дажбите и смеските и биологичната им стойност. При недостиг растежът и носливостта се подтискат, а себестойността на продукцията се повишава поради преразхода на фураж. Значителното увеличаване на белтъчините в дажбите води до нерационалното им използуване в процесите на енергийната обмяна. Ето защо при използуването на фуражните смески и съставянето на дажбите трябва да се имат предвид не само нормите за протеин, но и т. нар. енергийно-протеиново отношение, което е различно за различните видове и категории птици и се изразява с формулата: Въглехидратите и мазнините са главните източници на енергия и изходен материал за образуването на тлъстини. Те повишават калоричната стойност на комбинираните фуражи, с което задоволяват нуждите на организма от енергия. Ако се увеличи калоричната стойност на смеските при носачките чрез добавка до 1, рядко до 3% техническа мазнина, нивото на протеина в дажбата може да се понижи от 16 на 14% само ако дажбата е балансирана по количеството на аминокиселините, минералните вещества и витамините. При бройлерите, при които величината и интензивността на прираста са тясно свързани с приетата енергия,при добавка на 3 до 5% животински мазнини към смеската прирастът се увеличава с около 15%. По-новите проучвания показаха голямата роля на някои ненаситени мастни киселини, като линоленова, линолова, арахидонова и др., които птиците не могат да синтезират и които се явяват като незаменими. Прн използуването на дажби и смески, дефицитни на тези мастни киселини, се забавя растежът, намалява размерът на семенниците, задържа се половото съзряване, подтиска се развитието на вторичните полови признаци, влошават се оплодителната способност на петлите, носливостта, люпимостта и яйчното тегло и устойчивостта на младите птици срещу някои респираторни инфекции. С добавяне на мазнини, съдържащи незаменими мастни киселини, повечето от тези показатели се повишават. За да се предпазят мазнините в смеските от гранясване и да не се намали хранителната им стойност, преди влагането им в смеските трябва да бъдат хомогенизирани и стабилизирани с антиоксиданти,с което се подобрява оползотворяването на фуража с 11 до 26%. При храненето на птиците, особено при интензивни условия на отглеждане, за да се осигури максимална продуктивност,необходимо е в смеските да участвуват премикси. Те съдържат биологично активни вещеста, витамини, микроелементи, аминокиселини, антибиотици и др. с хранително и предпазно действие,вещества, стимулиращи растежа, ензими, които усилват хидролитните процеси, емулгират мазнините, и пр.Премиксите, произведени чрез химичен или биологичен синтез, трябва да бъдат химически стабилни, да не губят своята активност като терапевтично и антистресово средство, като се включват в смеските от 0,5 до 1%. Антибиотиците се използуват като средство за борба против оборната инфекция, която е постоянен спътник на промишленото птицевъдство, за косвено стимулиране на растежа чрез унищожаване на вредните микроорганизми в храносмилателния канал на птиците. Те съдействуват за подобряване оползотворяването на протеина и минералните вещества, особено в дажби от растителен произход, като подобряват смилаемостта и резорбцията на хранителните вещества, с което се повишава ефективността на смеските и дажбите. Освен положителния ефект на антибиотиците при хранене на различните категории птици трябва да се има предвид още и обстоятелството, че в организма на птиците и в птичите продукти може да се акумулират остатъчни количества антибиотици, които дори и след кулинарна обработка не се разрушават и са опасни за консуматорите. Това налага използуваният у нас хлортетрациклин (чрез биовита) да се изключи въобще от смеските на носачки, а при птиците за клане — 7 дни преди клането или да се замени с друг антибиотик, който не се акумулира, а бързо се отделя от организма. Суровите влакнини в дажбата не бива да надвишават 4%- при бройлерите и 5% при косачките, тъй като по-големите количества снижават енергетичната стойност на дажбите и се влошава оползотворяването на хранителните вещества. Минералните вещества — Са, Р, Nа, Мn и др., — освен че се използуват за изграждане на костната система и черупката на яйцата, влизат и като съставна част на кръвта, телесните течности и др., като играят съществена роля при различните физиологични процеси и обмяната па веществата.Някои от тях влияят количествено, а при други има значение съотношението помежду им. Калцият и фосфорът са необходими в значителни количества при носачките (Са2—2,5% и Р 0,8%). При младите птици съотношението между Са и Р е 1,5:1, а при косачките — 2,5:1.При недостиг на Мn пилетата боледуват от перозис (втвърдяване на краката), а възрастните птици не могат да развият висока носливост и люпимост на оплодените яйца. При недостиг на някои микроелементи (Со, Zn и др.) и витамини (А, В, С, D и Е и др.) в организма на птиците настъпват различни смущения в нормалните функции и специфични заболявания, които влияят отрицателно върху здравето и продуктивността. В областта на храненето главна и постоянна задача остава осигуряването на птиците от всички категории с достатъчно количество хранителни вещества чрез висококачествени фуражи и преди всичко с диференцирани автентични смески от ДСП „Фуражна промишленост", които съдържат и необходимото количество незаменими аминокиселини, минерални вещества, микроелементи, витамини и антибиотици, осигуряват пълноценно хранене и нормално функциониране на всички органи и системи. При съвременното промишлено птицевъдство за осигуряване на високо ниво на хранене на птиците съществена помощ оказват химизацията и биологизацията, свързани с производството на някои незаменими аминокиселини, витамини, микроелементи, антибиотици и др., които спомагат за частична или пълна замянна дефицитните животински белтъчини с растителни, за подобряване здраа вословното състояние на птиците и за повишаване ефективността от храненето. Хранене на кокошките носачки При храненето на различните категории птици трябва да се имат предвид нормативите, разработени от НПО по птицевъдство. При съставяне на дажбите трябва да се вземат под внимание нормите за хранене съобразно с породата, живото тегло, носливостта на стадото, сезона, линеенето и пр. Зърнените житни фуражи (царевицата, ечемикът, овесът, пшеницата и др.) участвуват до 75%, зърнените бобови, кюспетата, шротовете— до 15—20%, животинските фуражи (сухото мляко, рибеното и месо-костеното брашно и др.) — от 5 до 10%, минералните добавки — от 6 до 9%, от които калциево-фосфорна добавка до 6%, смеска от микроелементи от 0,2 до 0,5%, сол от 0,3 до 0,5%, максимум до 1 %. За по-пълно регулиране на храносмилането и нуждата от калций косачките трябва да: имат на разположение чист едър речен пясък, дребно начукан варовик или изветрял хоросан. Това е особено наложително при даването на цяло зърно и груби фуражи, защото тези добавки съдействуват за повишаване на носливостта до 9,6% и за снижаване разходите на фураж за 32 яйца около 7,1%. Режимът на храненето се определя от възприетите начини на отглеждане: екстензивен (обикновен), полуинтензивен (с ограничени дворчета за движение) и високоинтензивен (върху дебела несменяема постеля и в клетки). Рязката промяна в режима на храненето, както и преходът от една фуражна смеска към друга водят до стресови явления и намаляване на продукцията. В промишлените ферми трябва да се прилага сухо хранене, като смеските се залагат механизирано. Носачките предпочитат по-грубо смлените фуражи, които в сравнение с фините брашнени смески са по-ефективни — спомагат за увеличаване носливостта и снижаване смъртността при птиците. Храненето с гранулиран фураж е по-природосъобразно, носачките приемат повече храна и вода, намаляват се загубите от разпиляване, опростява се храненето. Досегашните опити при храненето на носачки с гранулиран фураж не са дали очакваните резултати — повишаване на носливостта и снижаване разхода на фураж, — затова повечето автори не препоръчват масово внедряване на гранулираните фуражи при косачките. Освен това те могат да причинят затлъстяване и влошаване на здравословното състояние на носачките в резултат на увеличената консумация. Гранулите могат да имат значение при използуване на дажби, бедни на енергия. Най-ефективни са смеските от по-голям брой компоненти при средно ниво на протеина около 17%, или от 15 до 18% , но добре балансирани по отношение на незаменимите аминокиселини и останалите хранителни вещества. Такива смески осигуряват оплодяемост при кокошките над 90%, интензивност на снасянето 75—80% и яйчно тегло около 60гр. Преди внедряването на дадена смеска е необходимо да бъде проверена ефективността й върху повече птици от различни породи, линии и възрасти в полупроизводствена обстановка. Яйценосният цикъл продължава около 12—14 месеца и може да се раздели на 2 фази.Първата фаза е от пронасянето до 42-седмична възраст, когато носливостта достига 85—90%, а живото тегло се увеличава с около 400гр, дневната нужда от протеин за носачка е 18гр, а обменната енергия при умерен климат — 305 кса1, при топъл климат (над 30грС) — 275 kсаl, а втората фаза е от 42- до около 62-седмична възраст, когато носливостта се снижава до 65%, дневната нужда от протеин е 16 гр и 310 kсаl ОЕ на ден на кокошка при умерен климат и 270 kса1 при топъл климат. Някои автори посочват и трета фаза след 62-седмична възраст, когато носливостта е под 65%, а нивото на протеина и енергията се снижават съответно до 13—14% и до 265 кса1/кg. Това налага в промишленото птицевъдство да се внедрява т. нар. фазово хранене, което е в съответствие не само с изменението на възрастта, живото тегло и носливостта, но води до повишаване количеството и качеството на продукцията, икономия на значителни количества главно протеинови фуражи и снижаване себестойността на яйцата за разплод и консумация. В табл. 44 са дадени примерни смески за кокошки-носачки от яйценосно и бройлерното направление при фазовото хранене. При носачките от месното направление трябва да се прилага ограничено хранене, защото, ако се хранят на воля, затлъстяват и рязко се снижава носливостта им. Нивото на протеина при тях трябва да бъде около 15% и ОЕ — 2750 кса1/кg. При ограничено хранене на 24—25-седмичпа възраст живото тегло трябва да бъде 2,3—2,6 кg, от 26- до 40-седмична възраст — 3,1—3,2 кg и след 50-седмична възраст — 3,2—3,4 кg. За достигане на посочените оптимални тегла трябва да се прилагат схеми за ограничено хранене, предложени от НПО по птицевъдство. Ограниченото хранене се регулира чрез намаляване на дневната дажба, нивото на протеина, на времето за достъп на носачките до фуражните смески и др. В дневната дажба концентрираните фуражи при яйценосните породи варират от 100 до 120 g (максимум 130 g), или годишният разход за глава е 43—45 кg, а при общоползувателните породи — от 120 до 140 g (максимум 170 g), или годишният разход на глава е 55—60 кg. При висока носливост се увеличава главно протеиновият компонент от растителен, животински и микроорганизмен произход. Дажбите се балансират по отношение на лимитиращите аминокиселини. При наличността на качествени комбинирани фуражи храненето на носачките със зелена люцерна, специални силажи и навлажнена храна все повече губи своето практическо значение, защото е свързано с разход на повече труд. У нас използуването на мека храна с добавка на зелени и сочни фуражи 1—2 пъти на ден има известно значение при храненето на птиците в личното стопанство и при разплодните стада, особено през лятото. С осигуряването на кокошките-носачки за разплод със зелени храна се увеличава люпимостта на яйцата, а при горещо време през лятото се поддържа апетитът им и се предотвратява линеенето. Използуването на затворени дворчета за паша в личното стопанство има смисъл, когато дажбите са непълноценни, а тревата е млада и сочна. В такива случаи грижите за осигуряване на витамини {А, D и др.) се намаляват, а при добро пасище разходът на фураж може да се намали до 15—20%. Правилното използуване на затревените дворове и лагера в личното стопанство през някои сезони на годината влияе благоприятно върху здравето, развитието и функциите на всички органи и системи и върху живото тегло, като скъсява продължителността на линеенето, намалява смъртността и повишава продуктивността. При използуването на дворовете и лагерите за лятно отглеждане трябва да се имат предвид и възможностите за заразяване на птиците от вътрешни и външни паразити и от други заболявания и да се вземат необходимите предпазни мерки. Хранене и гледане на пилетата и на ярките за разплод Правилното хранене и гледане на новоизлюпените пилета и на младите ремонтни птици имат ретнаващо значение за бъдещата продуктивност на възрастните носачки. Новоизлюпените пилета се развиват нормално само акосе провежда рационално, диференцирано хранене и гледане според изискванията на възрастта, породата, сезона и др.При храненето на пилетата трябва да се спазват следните принципи. 1. Да се използуват само пълноценни, лесно смилаеми, доброкачествени смески с известен състав и хранителна стойност. Използуването на еднообразни,развалени и плесенясали фуражни смески води до забавяне на растежа, до храносмилателни разстройства, до някои специфични заболявания., и висока смъртност. 2. Смеските и дажбите трябва да отговарят на хранителните норми и да съдържат всички необходими хранителни вещества. 3. Пилетата да се хранят и гледат при строго установен режим, който осигурява хранене до насита, но не и прехранване, често поене с чиста прясна вода, с което апетитът се поддържа на високо ниво. В нашите уедрени стопанства разплодните пилета от различните възрасти трябва да се хранят със стандартни фуражни смески за пилета с автентичен произход, произведени в заводите на фуражната промишленост по изготвени рецепти в НПОП. Новоизлюпените пилета трябва да се захранват, след като просъхнат и бъдат настанени в пилчарника, като смеската се залага ръчно в плоски коритца или върху хартия. Със захранването не бива да се закъснява независимо от това, че пилетата имат резерв от остатъчен жълтък в корема. При възможност добре е да им се дадат твърдо сварени жълтъци от неоплоденитеяйца при първия преглед (по един за 10—15 пилета) или добре препечен натрошен хляб, смес от ситно счукана царевица и пшеница, олющено жълтопросо, кисело мляко и извара. Със залагането на просо или болгур от царевица и пшеница в продължение на 2—3 дни се цели пилетата да се приучат към самостоятелно хранене, да се пречисти и тренира храносмилателният канал, който е много нежен. Храненето на пилетата трябва да бъде диференцирано по възрастови периоди. Първият период, наричан още период на пилета (от 0 до 6—8-седмична възраст), се характеризира с висока интензивност на растежа, вторият (от 7—9 до 20—22 седмици), известен като период на подрастващи, е свързан с лронасянето и включването в основно стадо. През първия период пилетата се хранят със стартерни смески, богати с протеин (20—22%) и 2850 кса1. ОЕ/кg. Те имат непрекъснат достъп до хранилките и поилките, с което се осигуряват нормален растеж и развитие. През втория период (след 6-, 8- и 12-седмична възраст) пилетата се хранят с гроуерни смески за растящи птици с 16—17% суров протеин. След 13-седмична възраст нивото на протеина може да се намали до 14—15%, а енергийната стойност на смеските за подрастващите птици трябва да бъде от 2750 до 2970 кса1/кg обменна енергия, което се отразява положително върху средната носливост и качеството на яйцата. През втория период и при двете направления (яйценосното и бройлериото) задължително се прилага ограничено хранене. Преходът от една смеска за дадена възраст към друга трябва да става постепенно за 10-20 дни. Практиката на разплодните пилета да се дават фуражни смески с високо ниво на протеин е неправилна, тъй като се натрупват излишни тлъсти ни и излишно се форсират половото съзряване и пронасянето. При пилетата за разплод не е необходим твърде интензивен растеж в млада възраст, защото ускореният растеж и развитие водят до намаляване на живото тегло под оптималното за носливост над 210—220 яйца от носачка до преждевременно и неравномерно пронасяне, до снасяне на дребни, нестандартни яйца. Прилагането на ограниченото хранене може да стане по един от следните начини: количествено намаляване на дневната дажба до 30%; ограничаване на времето на. достъп иа птиците до храната; намаляване количеството на протеина и на някои незаменими аминокиселини, лото се включват в дневните дажби обемистифуражи, богати със сурови влакнини. Ако стопанствата не разполагат със смески за подрастващи пилета с намалено количество протеин целесъобразно е към наличната смеска да се прибави зърно (ечемик и пшеница) или люцерново брашно, за да се намали количеството на протеина и да се увеличи целулозата. При ярките трябва да се избягва даването на гранули, защото най-често се приема повече храна и се форсира растежът. По такъв начин с ограничаване иа храненето на ярките се подтиска развитието на яйценосните органи, които растат и се формират от 3-ата до 6-ата и след това от 10-ата до 16-ата седмица и ярките на 23-ата и 24-ата седмица снасят но интензивно (до 70%) при оптимално тегло и по-малко нестандартни яйца. С цел да се повишат икономическите показатели от птицевъдството, предстоящо е внедряването на ефективни програми за ограничено хранене на подрастващи птици в промишлените птицевъдни ферми. При внедряване на ограниченото хранене при подрастващите птици като високоефективно мероприятие трябва задължително да се контролират растежът и тегловното изменение на птиците по производствено направление, пол, възраст и разход на фураж за постигане на определено тегло и при нужда се прави корекция. В табл. 46 е дадена примерна балансирана фуражна смеска за пилета и ярки, диференцирана съобразно с три възрастови периода. От месец и половина—2-месечна възраст петлетата трябва да се хранят с 10—15% по-високи дажби отделно от женските пилета. Пилетата трябва да имат на разположение винаги прясна и чиста вода в подходящи поилки, за да не се разлива по пода. През първите 1—2 седмици те се хранят 7—8 пъти на ден (през 2—2 и половина часа),от 3-ата до края на 4-ата седмица (до едномесечна възраст) — 6 пъти па ден, от 5— до 7-месечна възраст — 5 пъти и от 7—8-седмична възраст до пронасянето — по 4 пъти на ден. Сега почти навсякъде се преминава към хранене на воля, затова редица автори търсят такъв начин на ограничаване чрез удължаване на интервалите между две хранения или краткотрайно гладуване. Ако в дажбата се включи зърно, пай целесъобразно е то да се залага вечер, като до 8-седмична възраст се дава начукано, а от 8-ата до 12-ата седмица — цяло. От 3- до 5-месечиа възраст се залага цял ечемик, а след това ярките се хранят като носачки. За пилетата трябва да се осигурят подходящи и достатъчно хранилки, отговарящи на възрастта и начина на отглеждане, с достатъчно голям фронт на хранене, които се механизират. Храненето започва сутрин в 5 часа и завършва в 20 часа. Отглеждане на пилетата и ярките за разплод. При правилното отглеждане на пилетата смъртността може да се намали и да се получат жизнеспособни ярки и носачки. При неправилно хранене и отглеждане при лоши условия смъртността се повишава, ярките пронасят късно и показват ниска годишна носливост. За да им се осигурят правилен растеж и развитие, пилетата трябва да са от едно люпило, от една породна група и възраст и да бъдат разделени по пол (сексирани). Независимо от начина на отглеждането трябва да се създадат оптимални условия за пилетата от отделните възрасти.Помещенията трябва да имат необходимата площ, да са чисти, сухи, проветриви, без течение, с оптимална температура, да се осветяват директно от слънчевите лъчи (макар че успешно се отглеждат и в помещения без прозорци). Да се проветряват безупречно за нормално протичане на окислителните процеси. Едновременно с това трябва да се вземат и други мерки за създаване на необходимите зоохигиенни условия, за да се предотврати заболяването и смъртността да се сведе до минимални размери. Пилчарницитс с несменяема постеля трябва да имат около 1000 m2 (ширина 12 и дължина 83 m) площ, на която ще се отглеждат от еднодневна до 24-седмична възраст 7500—8000 пилета, или 7, 5 до 8 пилета на 1 m2, от които, след като отпаднат умрелите и бракуваните при отбора, ще останат по 5—6 на 1 m2. При размножителните стада е целесъобразно помещението да се раздели с плътна преграда на две неравномерни отделения. Върху четри пети от площта се отглеждат 6000 женски пилета от майчината порода, а върху една пета — 1500 мъжки пилета от бащината изходна форма. За изоставащите в развитието пилета се полагат по-специални грижи (отделяне, специално хранене и пр.). Всяка сграда се използува за два оборота годишно или общо за 15 000—16 000 пилета. Много ниските и много високите температури, както и резките колебания на температурата се отразяват отрицателно върху здравето и причиняват простудяване и храносмилателни разстройства, преизнежване, подтискане на растежа и развитието. При използуване на изкуствени майки в помещението се поддържа стайна температура от 18 до 20°С, а температурата под изкуствените майки се регулира в зависимост от възрастта на пилетата. Според Третяков отглеждането на разплодните пилета при понижени температури дава добри резултати само ако се прилагат нормално хранене и периодично затъмняване на помещенията през различни интервали от време в зависимост от възрастта. Установено е, че периодичното затъмняване влияе благоприятно върху нервната система, апетита и храносмилането. При големите съвременни ферми е целесъобразно помещенията за пилетата да бъдат снабдени с нафтови калорифери (над 160 хиляди саl/h), вентилатор (4000 m3/h въздух), верижно улейни хранилки, улейни поилки с пружинни клапани и табло за автоматично управление, като се предвидят известен брой гнезда за пронасящите ярки. В помещенията температурата трябва да се измерва на 5—10 сm от пода. Дали тя е благоприятна или не, може да се съди от поведението и състоянието на пилетата. При много висока температура пилетата се отдалечават от източника на топлина (печки, електрически майки, инфрачервени лампи ипр.), разперват криле и дишат дълбоко, с отворени уста и, обратно, при ниски температури те събират криле, натрупват се едно върху друго в ъглите (особено през нощта) и често се задушават. При оптимална температура пилетата са много активни, бодри, хранят се с апетит, пият вода нормално, скачат и т. н. Светлината влияе многостранно върху растежа и развитието на младите птици и върху продуктивността на възрастните. Така денонощното осветление влияе отрицателно върху здравословното състояние на птиците, докато ултравиолетовите лъчи активизират образуването на витамин В, действуват бактерйцидно, влияят върху нервната система в хипофизата. Те активизират обмяната на веществата в организма, спомагат за образуването на специфични вещества, стимулиращи растежа и развитието, и повишават жизнеността. При отглеждането на млади птици трябва да се приложи постепенно скъсяване или кратък стабилен светлинен режим. Постепенното скъсяване на. светлинния ден задържа половото съзряване на ярките, спомага за нормалния; им растеж, за протичане на линеенето до началото на снаеянето и за висока носливост като носачки. За пилетата, които се отглеждат за бъдещи носачки, може да се посочи следният режим: Осветлението започва от излюпването и продължава 20 часа от денонощието. Всяка седмица то се намалява с 15 минути и на 20-седмична възраст достига 15 и половина часа. От 21-ата до 31-ата седмица осветлението се увеличава до 18 часа. При този режим 10% от ярките, пронасят през 22-ата седмица, 50% — през 25-ата, а на- 27-седмичнавъзраст снасят 80% от ярките в стадото. Допълнителното осветление е ефективно само при рационално хранене и ако се включва и изключва в определено време. Нарушаването на режима за допълнителното осветление може да предизвика линеене и прекъсване на снаеянето. При обикновените начини на отглеждане, ако пилетата се хранят пълноценно, може да се отглеждат в затворени помещения, но ярките ще бъдат поздрави и по-продуктивни, ако се пускат на открито върху добро пасище, при подходящи сухи, чисти, затревени или застлани с 10—20 см чист речен пясък площи,което спомага за повишаване на жизнеността и за нормалното развитие на всички органи и системи, най-вече на костната и мускулната. При отглеждане в затворени помещения върху дебела несменяема постеля, без да се използува двор, може да се получат добри резултати, ако в тях се настанят само здрави пилета и ако в постелята протичат нормално необходимите благоприятни биологични процеси. Напоследък има тенденция младите ремонтни птици да се отглеждат клетъчно в механизирани групови многоетажни батерии, който метод е най-прогресивен, дава възможност за вътрешноотраслова специализация, по-ефикасна профилактика и др. Внедряването на този метод в масовата практика. трябва да става внимателно след експериментиране и проверка,като се избягва шаблонът и се обърне особено внимание на качеството на получения материал. Зоомания посвещава тази статия на: Потребител, който има изпит на 27.01.2005г. по стечение на обстоятелствата и с огромно желание Зоомания помага на хора, които не намират нужната информация в интернет. Това е и една от целите на Зоомания - да вкара такава информация, която е нужна на много по-тесен кръг от потребители на интернет НО, която е нужна като присъствие в информационното пространство. Дано изпита бъде взет с отличен и малка част за този успех да се падне на Зоомания :). Ще има още статии посветени на този изпит в близките дни. Професор Въто Груев Груев Професор Найден Йорданов Петров Доцент Вълко Господинов Танев ЖИВОТНОВЪДСТВО Учебник за студенти от ВСИ „В.Коларов” – Пловдив Земиздат – София – 1979 г. Бележка: от Стамен Стаменов /zoomaniak/. Мечтая България да помни миналото си, за да се стремим то да се завърне, за да видим мечтите на младите хора отново живи. 11:02 18.11.2004 г.
|