|
Реактивно мекотело. Известна във Франция като “мида на свети Жак”, гигантската гребенка е позната като декоративен мотив в живописта и архитектурата от много векове насам. Името си е получила през средните векове, когато богомолците, които отивали до Сен Жак дьо Компостел в Испания, я възприели за свой символ. Всеки от тях донасял такава мида в дома си като доказателство за извършеното поклонение.
Гигантска гребенка Реактивно мекотело. Известна във Франция като “мида на свети Жак”, гигантската гребенка е позната като декоративен мотив в живописта и архитектурата от много векове насам. Името си е получила през средните векове, когато богомолците, които отивали до Сен Жак дьо Компостел в Испания, я възприели за свой символ. Всеки от тях донасял такава мида в дома си като доказателство за извършеното поклонение.
Цяла маса от органи на мидата гребенка (пектен) е обвита от мантия, разстлана в два дяла, всеки от които произвежда по една калцирана черупка (валва). Оттук и другото име на този вид миди – двучеручести (бивалви). Кракът, който е така необходим за придвижване на различните видове коремоноги мекотели (на охлюва например), тук е недоразвит. За разлика обаче от повечето двучерупчести мидата гребенка е отличен плувец, способен да се движи и напред, и назад. Тя се изтлсква по реактивния принцип като отваря и затваря енергично двете си черупки.
Очи има, но къде ли е главата? Областта на главата при двуперучестите е редуцирана до такава степен, че тези мекотели са наречени ацефали, т.е. животни без глава. При тях е изчезнала и радулата – грапавия език, който имат коремоногите мекотели, например вълнистия охлюв. Когато една мида се постави с отвора между черупката си нагоре, те стават дясно и ляво. При гигантската гребенка дясната черупка е изпъкнала; обикновено мекотелото застава върху нея. Когато гребенката е отворена, може да се видят многобройните й сетивни пипалца по ръба на мантията, както и голям брой дребни пигментирали пъпчици със синьо – зелени оттенъци – очите. Ако се случи така, че някое око се разруши, то бива заместено от друго. Врагове на тази мида са морските звезди и октоподите, но също и риби като златовеждия спарид и някои скатове. Скатовете ядат гребенки в големи количества, като ги стриват между мозаечно разположените си зъби; по този начин те причиняват опустошения сред родствениците на пектена в развъдниците за стриди или миди.
Диаметър на тялото – 15см, продължителност на живота – 10 години.
Гигантските гребенки имат по края на мантията зрителни органи наред с другите сетивни органи. Несъмнено очите им са непособни да разпознаят някакъв образ, но те долавят светлинни трептения и движещи се предмети. Когато една гребенка усети опасност, тя бързо бяга, като рязко прихлупва черупките си. Тези движения са доста разнопосочни и може да се случи така, че животното да не легне върху изпъкналата си черупка. Едва по – късно то възстановява нормалното си положение.
 |
