|
Бозайниците са най-висшите организми в природата. Те имат редица белези, които им дават предимство пред другите гръбначни животни: раждат малките си и ги изхранват с мляко (това им позволява да се размножават при разнообразни условия на живот); регулират телесната си температура чрез потно отделяне и поддържат постоянна температура на тялото си; тялото им е покрито с косми, които запазват телесната им температура. Нервната им система е силно развита.Бозайниците са произлезли от хищни влечуги преди около 170 милиона години.
КЛАС БОЗАЙНИЦИ - Mammalia Бозайниците са най-висшите организми в природата. Те имат редица белези, които им дават предимство пред другите гръбначни животни: раждат малките си и ги изхранват с мляко (това им позволява да се размножават при разнообразни условия на живот); регулират телесната си температура чрез потно отделяне и поддържат постоянна температура на тялото си; тялото им е покрито с косми, които запазват телесната им температура. Нервната им система е силно развита.
Бозайниците са произлезли от хищни влечуги преди около 170 милиона години. МНОГООБРАЗИЕ НА БОЗАЙНИЦИТЕ Бозайниците наброяват около 4 000 вида. Различните условия, при които живеят, са дали отражение върху развитието им и у тях са се появили различни приспособления. Някои са преминали вторично към въздушен начин на живот (прилепите), други - към воден живот (делфини, китове), трети живеят под земята ( къртици).
Съвременните бозайници се делят на три големи групи: яйце носни, торбести и плацентни. ЯЙЦЕ НОСНИ БОЗАЙНИЦИ Яйце носните са най-низшите бозайници - те нямат зъби и плацента, имат клоака. Телесната им температура е около 25°С, но може и да се понижава до 7-8°С (при другите бозайници колебанията не са повече от 1°С). Тези белези показват родствената им връзка с предишните гръбначни - влечуги и птици. Яйце носни бозайници са ехидната и птицечовка. ТОРБЕСТИ БОЗАЙНИЦИ Торбестите бозайници са също низши бозайници - зародишите им се раждат недоразвити. При повечето видове торбести зародишът се доразвива в специална торба, която се намира на коремната страна на женската.
Преди около 120 милиона години торбестите са се срещали почти по цялата Земя. Днес те се срещат единствено в Австралия, в съседните и острови и в Южна Америка.
Торбестите бозайници обединяват 248 вида. Едни от най-интересните представители са кенгуруто, коалата, торбестия вълк. ПЛАЦЕНТНИ БОЗАЙНИЦИ Плацентните са най-визшата група бозайници. Те имат сложно поведение и устройство. Развитието им на зародиша протича изцяло в майчиния организъм. Зародишите се изхранват от майката чрез специална връзка наречена плацента, откъдето цялата група е получила името си. В зависимост от устройството им плацентните бозайници се делят на много разреди. НАСЕКОМОЯДНИ БОЗАЙНИЦИ Насекомоядни са най-низшите от плацентните бозайници. Зъбите им не са ясно диференцирани, имат малка мозъчна кутия и преден мозък с гладка повърхност. Едни от представителите им са: къртицата, таралежът и някои земеровки. ПРИЛЕПИ Прилепите са единствените бозайници, приспособили се към полети във въздуха. През деня се крият в пещери, хралупи, тавани, а вечер излизат и търсят храна. ГРИЗАЧИ Гризачите са най-богатата на видове група между бозайниците - познати са около 1 597 вида. Те живеят при различни условия. Едни копаят дупки в земята. Други правят гнезда по дърветата. Трети обитават жилищата на човека. Върху горната и долната си челюст гризачите имат по два резци, с които гризат храната си. Затова се наричат гризачи. ХИЩНИ БОЗАЙНИЦИ Хищните бозайници имат силно развити кучешки зъби, с които разкъсват храната си. Резците са им дребни и имат изострени режещи краища. Ноктите са им добре развити - при някои от тях спомагат за улавяне на плячката. Във връзка с по-сложния начин на живот те имат голям преден мозък с гънки, които увеличават повърхността му.
Хищниците са широко разпространена група. Познати са около 250 вида. ВОДНИ БОЗАЙНИЦИ – Перконоги и Китоподобни Перконогите и китоподобните са бозайници, вторично преминали към воден живот. Перконогите са произлезли от сухоземни хищници. За това се съди по приликата им в зъбите. Китоподобните също са произлезли от сухоземни хищници, но развитието им е протекло много по-бързо. ЧИФТОКОПИТНИ Чифтокопитни са едри тревопасни животни. Само свинята е всеядна. Те са произлезли от хищниците. Познати са 194 вида.
Крайниците на чифтокопитните са приспособени за бързо бягане. Добре развити са 3 и 4 пръст, които завършват с рогови копита.
Много от чифтокопитните има рога на главата. При едни те нарастват през целият им живот и не падат, а при други се сменят всяка година. НЕЧИФТОКОПИТНИ Нечифтокопитни са едри тревопасни животни. в миналото те са били богата на видове група. В земните пластове са открити останки от 152 вида, а днес живеят само 16 вида.
Крайниците им опират на земята само с третия им пръст, превърнат в масивно копито. Закърняването на пръстите при нечифтокопитните е приспособление за бързо бягане. Стомахът е едноделен, но слепият му израстък е обемист и храната в него се задържа по-дълго време за смилане. Тя не се връща в устата за допълнително смилане. МАЙМУНИ (ПРИМАТИ) Маймуните са най-висшите бозайници. Главният им мозък има големи размери и устройство, близко до устройството на човешкия мозък. Висшата им нервна система е силно развита. Палците на предните и задните крайници се противопоставят на другите пръсти и лесно обхващат клоните. Пръстите им завършват с нокти. Познати са около 100 вида маймуни. Повечето от тях живеят по дърветата.
 |
