|
Трудно, разбира се. Трябват банкова гаранция, митническа декларация, разрешителни от две министерства, ЧМР, фактура.
Разказва Алексей Лазаров в репортаж за в. Капитал
01.12.2004 "Вие за слона ли", пита премръзнал граничар на Калотина шефа на софийския зоопарк (www.sofiazoo.com) д-р Иван Иванов. Още не се е разсъмнало, но на граничния пункт са се събрали десетина души в приповдигнато настроение - от Германия пристига слон, който всеки момент трябва да премине границата. "Тичайте бързо, че нещата закучиха", съветва служителят на "Гранична полиция" д-р Иванов, който притеснен се втурва през бариерата, без да се замисли, дали изразът "закучил" пасва точно на проблеми със слон.
Оказва се, че проблемът е в Сърбия. От другата страна на границата има дълга опашка от тирове и камионът, който вози голямото животно, се е наредил последен. Трябва да чака поне 10-12 часа, за да мине, което е неприемливо. Слоницата Атреида пътува вече над 10 часа от Германия, а е капризна, както обяснява по-късно нейният гледач. От време на време недоволства от контейнера, в който пътува, окована във вериги, за да не мърда много-много. Освен че е тясно, е и адски студено. Атреида е натоварена на специално ремарке, което по-трудно може да се преобърне. Превозва я "Interzoo" - единствената в Европа фирма, специализирана в транспорт на всякакви животни. Ако ви се наложи, те могат да ви пренесат не само слона, но също жирафа и хипопотама, да не говорим за морската крава (в случай че в този час по биология пак сте се разсейвали с онази русата от предния чин, морската крава тежи има-няма осем тона). В списъка на техните способности обаче не влиза бързо преминаване през българо-сръбската граница - все пак това е специфично умение, затова те се обаждат за помощ. След енергичен брейнсторминг от българската страна се намира решение - да се помолят сърбите, ако може, да пуснат слоновоза по пътя за коли където няма опашка. Импровизирана делегация, предвождана от митничарите Апостолов и Георгиев, преминава т.нар. "бразда", която разделя двете държави, и отива на преговори. Разбират се. Сърбите явно влизат в положението на слона и малко по-късно камионът бавно преминава границата. Вносът на слонове принципно е на малко по-специален режим. "Урежда се от Вашингтонската конвенция за търговията на застрашени видове", обяснява директорът на софийския зоопарк д-р Иванов. Съгласно споразумението за внос на слон трябва разрешение първо от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). След това е нужен документ и от Министерството на земеделието и горите, и по-точно от Националната ветеринарномедицинска служба. Така получените документи се представят в страната, откъдето ще се получи животното. Там следва подобна процедура и после се подписва договор. Слоницата за софийския зоопарк е подарък. "Плащаме само половината от транспорта - 16 000 лева", казва д-р Иванов. Иначе слоновете вървят скъпо. Според шефа на зоопарка цената на един подобен (втора ръка, на 42 години) е между 40 и 50 хил. лева.
За щастие вносът на слонове е освободен от мита и акцизи. В противен случай зоопаркът щеше да се натовари с доста пари отгоре или пък да прави сложни врътки, като примерно да вкара животното на временен внос, като му плати само ДДС-то, което все пак е друг филм.
Освобождаването от мито обаче не означава, че на слона му се спестяват другите формалности. "По време на митническата проверка превозвачът представи всички необходими документи", казаха от агенция "Митници". Това включва международната товарителница - така наречената ЧМР, митническа декларация, ветеринарното разрешително, удостоверението от министерството на околната среда и, разбира се, фактура. В надлежно попълнената фактура пише, че тя е за "слон на средна възраст с произход Индия". Митничарите обработват светкавично документите. Може би им пази влага една случка отпреди няколко години с друго животно - лама.
Тогава камионът, който я превозвал, бил приет от една смяна митничари, а трябвало да бъде обработен от друга. Първата смяна написала на ръка какво има в камиона, но пропуснала един интервал и вместо "камион с лама" се получило "камион слама".
Втората смяна не видяла нищо спешно в това и когато след ден-два се сетили, ламата била толкова освирепяла, че плюела със страшна злоба всеки, който се приближи на два-три метра от камиона. Прочее слонът се радва на много повече внимание и митничарите дори го черпят с парче хляб. След експресното освобождаване от митницата слоновозът поема криволичещия път към София, като пред него върви пилотна полицейска кола - все пак слон е това...
Нещо повече - вярвате или не, българските слонове може да са единствените слонове на Балканите. "Единствено за румънците не съм напълно сигурен, но надолу - гърци, турци, македонци, сърби - никой няма слон", горд е директорът на софийския зоопарк...
Той чака този момент две години. Дал е заявка през 2002 г. в Племенната книга на индийските слонове в Европа. Там се описват и следят всички хоботести животни на континента - в зоологически градини, циркове и частни колекции. "Необходимо ни беше да вземем слоница, защото нашата е вече много стара, а това е емблемата на зоопарка", казва тъжно д-р Иванов.
Конвоят пристига в зоопарка точно когато слънцето изгрява. В мразовитото ноемврийско утро едно кенгуру подскача енергично в клетката си, за да се стопли и току хвърля по един кос поглед на хората, които са се скупчили пред клетката на слона и чакат да дойде 100-тонният кран, който ще пренесе Артеида в новото й жилище. Скоро за ужас на вече сънената кафява мечка с бръмчене на мощен двигател идва и той. Пренасянето на контейнера със слоницата преминава под вещото ръководство на германския екип. След около час и половина те вече са научили първото си изречение на български. "Хайде, работи! Хайде, работи", току се провиква единият германец към българските си помощници. Има защо да се бърза - за крана се плаща на час, а софийският зоопарк все пак не е от най-богатите, притесняват се неговите служители. Целият личен състав е налице, гледа и коментира пренасянето на слона. Редът се охранява от двама полицаи, които издават заповеди на събралите се 20-ина души. "Мръдни насам, не стой там", казват авторитетно полицаите, единият от които за пълна автентичност е с мустаци.
Операцията минава без никакви проблеми и идва моментът, когато трябва да се отвори контейнерът и Атреида да влезе в клетката си. Всички се събират да гледат отвътре, където е малко по-топло и много по-миризливо - все пак там живеят също и два хипопотама плюс носорог. Те между другото не се впечатляват никак от суетнята, а просто си правят някакви си техни работи. По молба на германския екип всички трябва да пазят пълна тишина, за да не се уплаши слоницата. И така, в онази странна атмосфера, която се получава, когато 20 души трябва да стоят тихо, вратата на контейнера се отваря. Атреида обаче се притеснява и се срамува и това ама много си личи. Показва навън само хобота си, клати уплашено глава, дърпа се към задната част на контейнера... Не иска да излезе. Германците го удрят на молба. Единият стои близо до нея и повтаря: "Хайде, излез! Хайде, хайде...".
Другият хвърля в потрес немскиговорещите от сеирджиите, като избира следната форма да се обърне към слоницата: "Хайде, Атреида, излезте навън, моля ви, излезте..." През това време сред българските зяпачи се коментира, че работата е по-оплетена, защото слонът е женски. "Ако беше мъжки, вече да е излезнал", усмихва се един от кранистите, докато вади цигара от пакет "Шипка". След като методът на убеждението не успява, гледачите се опитват да примамят слоницата с ябълки и зеле. Тя обаче взима само тези, които са в обсега на хобота и, и пак не излиза от контейнера. Свива се в дъното му срамежливо (доколкото един слон може да се свие, разбира се) и като цяло отказва да излезе. Смесеният българско-германски екип решава да предприеме по-крути мерки и да я залее с вода. Противопожарната система на зоопарка първоначално отказва да пусне вода, което води до лека паника и ехидни коментари от германците. "За какво ви е такава система, ако от нея не тече вода", пита един от тях. Когато след малко от маркуча потича малка струя вода, друг я поглежда и влиза в тона на повечето хора. "Ако изпия една бира, ще се справя по-добре", усмихва се той...
Когато водата тръгва, Атреида пак отказва да излезе. Сега вече е не само уплашена и притеснена, но и мокра. Чак два-три часа по-късно, след като контейнерът бива повдигнат, така че тя да се приплъзне, Атреида плахо пристъпва в новата си клетка...
В софийския зоопарк тя няма да е сама. Там живее още и 57-годишната слоница Савитри - най-старото животно в колекцията на зоологическата градина. Тя е дошла тук още през 50-те, когато зоопаркът беше срещу Спортната палата. Там пък компания й е правел друг слон с интересна история - Пашата. Той е подарен на сегашния министър-председател от шаха на Иран. Някъде през 40-те години на миналия век, когато Симеон е бил цар, Пашата е живеел в стопанството на двореца във Врана. Там градинарите са го използвали от време на време да разорават с него лехи. Впрягали го в рало и прокарвали лехи, за да засадят цветя, които да радват величеството... След всичките тези години положението е малко по-различно. Когато се каже Пашата, хората се сещат за бившия съдружник на Бойко Борисов, който пък сега служи на Симеон; последният вече е премиер; Савитри е осиновена от някаква фолкпевица, която дава всеки месец пари, за да и се купува храна... Какви времена, а? Взето от: www.netinfo.bg и www.capital.bg За повече информация: www.sofiazoo.com
Коментари () |
|
|
|
 |
