|
В по-голямата част от областта зимите са твърде студени и не дават възможност на гръбначните животни с променлива телесна температура да бъдат активни през цялата година. Поради това тук броят на видовете земноводни и влечуги е много по-малък в сравнение с останалите области. Това обедняване е компенсирано до известна степен в двете подобласти от субтропични видове. Още при обсъждането на неотропичната фауна бяха споменати редица неарктични влечуги и земноводни, като крокодили, отровни гущери, американски варани, игуани, тесноусти змии, аспидови и гърмящи змии, жаби свирци и тесноусти жаби. Вече бе обърнато внимание на факта, че тук липсват варани, агами, хамелеони. Влечуги. От посоченото се вижда, че Северна Америка е по-богата с влечуги от Палеарктика. Не трябва да се забравя обаче, че в Предна Азия и в Далечния изток живеят също много видове, които са непознати в Средна Европа. Освен това и в Средна Европа броят на видовете нараства в посока север—юг. В България живеят 33 вида влечуги (разбира се, на по-голяма площ), а в ГДР — само 9 вида. Това съотношение съвсем не е същото при земноводните, както е показано в.
Прави впечатление, че в Мичиган (Северна Америка) — област със сходен и дори по-континентален климат — във всички застояли водни басейни масово се срещат костенурки, въпреки че по-големите индивиди се използуват за храна, а по-малките се ловят и се отглеждат в терариуми. Отнася се преди всичко за мозаичните костенурки (Pseudemys), които принадлежат към водните костенурки (Emydidae). Осемнадесет вида от мозаичните костенурки се срещат в умерената източна част на Северна Америка и в Южна Канада. Най-малко два вида живеят западно от Скалистите планини, а един вид е заселен само там. Пъстроцветните костенурки (Теggареpе) са преминали към сухоземен живот и се хранят с растителна храна. С това не се изчерпват всички северноамерикански костенурки. Сухоземните костенурки (Testudinidae) са представени на юг с 3 вида. Споменатите и като неотропични кайманови и клюноноси костенурки са достигнали Южна Канада, по-точно Онтарио. Каймановата костенурка (Chelydra serpentina) тежи до 30 кg и хапе, ако някой се приближи. По-едрата от нея клюноноса костенурка (Macroclemys temminckii), която обитава басейна на Мисисипи, с извития си червеобразно език примамва риби. В подобластта са представени и два вида триноктести костенурки (Trionychidae), които се срещат също в Палеарктика и извън нея, както и Emydidae и Testudinidae.
До Южна Канада стигат 3 семейства гущери от споменатите за Южна Америка: обитаващите предимно западната част на страната игуани, сцинки и слепоци. Американските варани не са проникнали много далеч, един вид гекон живее само в пустините на юг, а единствената дчуходка се среща далеч на юг във Флорида. В Южна Калифорния има два вида безкраки гущери, които се заравят в земята и са причислени към отделно семейство (Anniellidae). Все още не са споменати разпространените в подобластта, в Централна Америка и в Западна Индия нощни гущери (Xanthusiidae), които обхващат многобройни видове.
От съобщенията на заселници и пътешественици от миналия век широка известност са добили масово срещаните в някои области гърмящи змии (Crotalus). Представители на този род (с невероятно голям брой видове — 25) обитават южните части на САЩ и Мексико. Само един представител живее все още в Южна Канада. Към гърмящите змии спада още и родът Agkistrodon (щитомуцунести змии), 10 вида от който се срещат и в Азия — в Ориента и Палеарктика. На източния бряг на Южна Волга те достигат дори европейската област. Подобни тесни връзки през Пасифика съществуват и между много близките родове Trimeresurus (Азия — главно в Ориенталската област) и Bothrops (Неотропика).
Към северноамериканските змии спадат и някои коралови аспиди и много смоци. Боидните са представени от широко разпространената пясъчна боа (Eryx). Те са особено интересни, тъй като се срещат и в Палеарктика, и в съседните области (Източна и Северна Африка, Мала, Предна и Средна Азия, Индия, Шри Ланка, южната част на Балканския полуостров).
Сигурно за много читатели е изненадващо, че в Европа има змии боа (Eryx jaculus). Те наистина не отговарят на изградената за тях представа, тъй като едва достигат 1 m дължина и водят предимно подземен начин на живот.
На границата на Палеарктика по долното течение на река Яндцъ, живее неголяма популация китайски алигатори (Alligator sinansis), застрашени от изтребване.
Костенурките са представени в Палеарктика от 3 семейства. Широко разпространени са водните костенурки (Emydidae). В Средна Европа живее само един вид: Emys orbicularis. Освен него в Южна Европа се среща и Clemmys caspica, въпреки че родината на рода Clemmys е в Източна Азия (включително Япония) и Северна Америка. Югоизточноазиатската област е много богата с водни костенурки. На първо място това важи за тропичната част, т. е. за Ориента, и в по-малка степен за граничещата с него Палеарктика.
Сухоземните костенурки (Testudinidae) са представени с два вида в Средиземноморската област и на Балканския полуостров и с 6 вида в Югозападна Азия (до Каспийско и Аралско море). На много места те са унищожени или броят им е силно намален от туристи, които просто ги взимат като евтин «спомен от пътуването». Накрая в областта има и триноктести костенурки. Те се срещат в реките Ни, , Ефрат, Тигър и в Югоизточна Азия, където е центърът на разпространение на семейството. Последната сломената област принадлежи към Ориента, но един вид е достигнал Усури, езерото Ханка и Япония.
При гущерите агамите, хамелеоните и геконите се срещат в южната част на областта и не проявяват особености. Родът Agama например е достигнал Южна Гърция. Други представители на агамите са типичните за Северна Африка и Югозападна Азия силни шипоопашати гущери (Uromastix). Те са преминали към растителна храна. От хамелеоните (център на разпространение в Африка и Мадагаскар) «обикновеният» хамелеон се среща в Северна Африка, Испания, както и на някои острови в Източно Средиземно море.
По бреговете на Средиземно море, на Балканския полуостров, в Далмация и в България може да се срещнат гекони. Пустинни представители на това семейство живеят от Киргизката степ до Южна Монголия. Северната граница на тяхното разпространение достигат само някои живеещи по домовете гекони в Североизточен Китай, Корея и Япония.
Сцинковите гущери са разпространени най-много в Ориенталската област, поради което не е чудно, че Палеарктика е «получила» голяма част от всичките 600—700 вида. Това важи особено за Източна и Предна Азия, както и за Северна Африка. В Централна Азия и Южна Европа се срещат ограничен брой видове.
Северноафриканско-арабски е например аптечният сцинк (Scincus officinalis), който до неотдавна принадлежеше към стандартния асортимент на аптеките.
Семейството на същинските гущери, представено в ГДР от живородния гущер (Lacerta vivipara), ливадния гущер (L. agilis) и зеления гущер (L. viridis), е разпространено основно в Африка. Сравнително малко родове живеят в топлите и умерените области на Евразия. Тук те проникват далеч на север. Забележителен в това отношение е живородният гущер, който на север достига Северна Шотландия и Лапландия, а на изток — Амур и о. Сахалин. Границата на неговия ареал в Скандинавия е на около 70° с. ш. В същност това е северната граница на разпространение на влечугите. Вероятно необичайното за гущерите живородство е свързано с приспособеността им към хладен климат. Нашият гущер слепок (крехар) (Anguis tragilis) също стига далеч на север, до 64,5° в Швеция. Той не е така широко разпространен, както живородният, но се среща и в Кавказ. Един добре познат и интересен в зоогеографско отношение представител на слепоците е живеещият в Югоизточна Европа змиегущер (Ophisaurus apodus), голям слепок, който има едва забележими задни крайници. Родът се среща и в Неарктика. В Северна Африка, Южна Испания, Арабия и Мала Азия живеят двуходки (амфисбени). В Палеарктика са проникнали и варани. Сивият варан (Varanus griseus) с дължина до 2 m населява цяла Сахара и Средна Азия до Пакистан. На север той се среща до Каспийско море. В Северозападна Африка наблюдаваме преместването на ареала на другите два африкански варана в Палеарктика.
При змиите отново срещаме голям брой смоци, които поради широкото си разпространение не представляват особен интерес в зоогеографско отношение. Например смоците са 3 от четирите срещани в ГДР змии и 10 от 16-те вида, срещащи се в България. Змиите червейници са представени в Югоизточна Европа с един вид (Typhlops vermicularus). Разпространението на пясъчната боа бе отбелязано на.
Аспидовите (Elapidae), към които принадлежат известните кобри, са предимно тропични животни, макар че някои африкански видове се срещат и в Предна Азия, където са стигнали до планината Копетдаг на границата между Иран и Туркестан. По-широко са разпространени отровниците. Усойницата (Vipera berus) прониква на север по-далеч от всички други змии и в Скандинавия преминава полярния кръг (до 67,5° с. ш. — на Колския полуостров, а може би и още по-далеч на север). На изток тя се среща на о. Сахалин. Както вече бе споменато, в Евразия има и кротали. Това обаче не са гърмящите змии, които се срещат само в Америка.
Земноводни. Холарктика се отличава с богатството си на безбелодробни саламандри, които в тропиците не се срещат. По отношение на водните, краставите жаби и др. областта може да се охарактеризира по-скоро като бедна. Ако приемем Средна Европа като база за сравнение, ще установим, че няма особени различия между южните, западните и източните райони. Оттатък Северно и Балтийско море броят на видовете естествено намалява. Азиатските степи, пустини и високи планини не предлагат добри възможности за развитие на земноводните, така че в Палеарктика има много области, бедни на земноводни. По-различно е положението в Източна Азия и в Северна Америка.Тук живеят многобройни и нерядко доста големи опашати земноводни, представители на различни семейства.
Европейските тритони и саламандри принадлежат към семейство Salamandridae, с изключение на два или три вида, разпространени в западните и източните части на Евразия, в Северозападна Африка и Северна Америка. Интересен представител на тази група е черният дъждовник (Salamandra atra), който води живот, независим от водите, а малките му се раждат след 2- до 4-годишно износване. Тритоните от род Triturus стигат до 63° с. ш. В Югоизточна Азия семейство Salamandridae е проникнало в тропичната област. Източно от Урал живеят много видове сибирски тритони (Hynobiidae), които стигат до 60° с. ш., а в планините до 4000 т височина. Гигантски саламандри има в Китай, Япония и Северна Америка. Азиатските форми достигат дължина на тялото 1,5 m, а американските — рядко повече от 50 сm. Тъй като са известни фосилни гигантски саламандри и от Европа, а в Северна Америка в източните области, те не може да се приемат като доказателство за съществуването на тихоокеански връзки.
Общи за западните области на Стария свят и за източните области на Новия свят са протеите (Proteidae), които се размножават като ларви. В Европа се среща европейският пещерен протей (Proteus anguineus) — по адриатическото крайбрежие (Истрия, Триест, Югославия). Това интересно животно е било пуснато в една пещера в Харц, но не се е приспособило там. В Америка живеят малко видове, които не са свързани с пещерите.
Второто семейство, разпространено в Европа и Северна Америка, е представено в Северна Америка с повече от 50 вида. То се среща в източните и западните части и стига на север до Аляска. Много видове от него са разпространени в Централна Америка, както и в северните части на Южна Америка, Това са безбелодробните саламандри (Plethodontidae). Един род от тях (Hydromantes) се среща в 2 форми в Югоизточна Франция, в Италия и на о. Сардиния. За разлика от всички останали опашати земноводни представителите на този род, чиято родина е Калифорния, притежават дълъг лепкав и изхвърлящ се език.
В Северна Америка наред с амбистомите (Ambistomidae) живее и друго богато с видове и широко разпространено семейство дъждовници, добило световна известност чрез мексиканския аксолотъл (амбистома). В югоизточната част на САЩ се срещат 2 форми амфиуми (Amphiumidae), които живеят постоянно във водата и имат рудиментни крайници и редуцирани очи. Забележителна е големината им, която достига 1m. Накрая, в същата област, по продължение на Мисисипи и още по на север, живеят сиреновите (Sirenidae — 3 вида), които имат малки предни и липсващи задни крачета. Те също може да достигнат дължина 1 m.
Безопашатите земноводни (Anura) не са така характерни. Живеещият в Северозападна Северна Америка представител на Leiopelmidae вече бе споменат при разглеждането на новозеландската фауна. От петте разпространени в Средна Европа семейства в Северна Америка липсват кръглоезичните (Discoglossidae), към които спадат например жабите бумки, докато в Източна Палеарктика не се срещат жаби чесновници (Pelobatidae). Северна Америка се обитава още и от представители на жабите свирци и на тесноустите жаби, за които вече говорихме. В Източна Азия тесноустите жаби, също както и веслоногите жаби, достигат и Палеарктичната област.
Риби. В областта липсват редица групи сладководни риби. Многобройни са преди всичко шарановите риби (Cyprinidiae), които по броя на видовете си — 2000 — са най-голямото семейство риби и живеят на всички континенти, с изключение на Южна Америка и Австралия. Центърът на тяхното развитие е в Евразия (включително изтока}, където се срещат особено много видове. В северната част на Холарктика голяма роля играят почти ендемичните пъстървови (Salmonidae). Характерни за областта са щуковите (Esocidae) и есетровите (Acipenseridae), които са също общи за Евразия и Северна Америка. Своеобразните веслоноси (Polyodontidae) за разлика от тях се срещат само в Източна Азия и Северна Америка.
В Северна Америка са се запазили някои доста древни риби, като дългите до 3,5 m панцерни щуки (Lepidosteidae), разпространени от Южна Канада до Средна Америка и Куба. Ендемични са амиите (Amiidae), Живеещи в големи езера, както и някои други малко известни семейства. Безгръбначните животни отново трябва да бъдат разгледани накратко. Най-общо казано както в Източна Азия, така и в Северна Америка има видове и съобщества, сходни с европейските. В много случаи животните принадлежат към едни и същи родове, а също и към едни и същи семейства. Много често точната степен на съответствие остава неизвестна, тъй като не се прави сравнение между новоописаните видове и видовете от отдалечените области на същия район. Проф. д-р б. н. Улрих Зедлаг
 |
